Решение по жалба с вх .№ Ж – 61/17.06.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 14.09.2009 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 61/17.07.2009 г. от Х.Х.Д. срещу “Б.П.Б.” АД.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят Х.Х.Д. – не се явява, не изпраща процесуален представител, не ангажира допълнителни доказателства по административното производство по подадената от него жалба.

За “Б.П.Б.” АД се явява Г.Я.Я. – пълномощник на “Б.П.Б.” АД, като представя пълномощно.

Х.Д. сезира КЗЛД с жалба, като твърди, че “Б.П.Б.” АД обработва незаконосъобразно неговите лични данни, като за целта излага следните факти:

На 17.07.2009 г. познати на жалбоподателя от квартала, в който живеел преди 5 години, го уведомяват, че е получил писмо. Подател на писмото е “Б.П.Б.” АД. С писмото банката изпраща на Х.Д. покана за доброволно изпълнение на Договор за предоставяне на кредит-транскарт, съгласно който жалбоподателят й дължи 47.04 лв.

Жалбоподателят не отрича, че е притежавал кредитна карта Транскарт, но твърди, че тя му е била предоставена по служебен път от бившия му работодател, където не работи от 2003 г. Х.Д. твърди, че въпросната карта е била унищожена и не е преиздавана, тъй като не е подписвал договор.

Жалбоподателят се обръща към Комисията с искане за проверка на законосъобразността на обработването на неговите лични данни от страна на“Б.П.Б.” АД.

Към жалбата се прилага копие отПоканата за доброволно изпълнение от “Б.П.Б.” АД до Х.Д. .

С Решение от 04.08.2009 г. (Протокол № 27) Комисията приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, от надлежна страна, при спазени специални изисквания на закона, поради което я обявява за процесуално допустима и конституира като заинтересована страна “Транскард” АД.

С писмо изх. № И- 3004/ 05.08.2009 г. от “Б.П.Б.” АД е изискано писмено становище по визираните в жалбата факти, както и предоставяне на заверени копия от всички договори, сключени с жалбоподателя, свързани с издаването и ползването на кредит- транскарта.

С писмо вх. № към Ж-61/09/24.08.2009 г. от страна на банката представят изисканатапо надлежния ред информация. В становището се излагат доводи за неоснователност на жалбата, сочейки като основание за обработване на личните данни на жалбоподателя сключения с него договор, като прилагат заверено копие от него. Към становището си прилага и Заявление за придобиване правото на ползване на Кредитна карта “TRANSCARD”, издадено от “Транскарт” АД, с вписани в него данни на жалбоподателя, но с липсващ подпис на заявителя.

С писмо изх. № И-3005/05.08.2009 г. от “Транскарт” АД Комисията изисква становище по жалбата, което от страна на дружеството се представя с писмо вх. № към Ж-61/09/18.08.2009 г. В него се пояснява, че жалбоподателят е техен клиент и че през периода 2001-2006 г. всеки, желаещ да ползва услугите на системата за разплащания с електронни карти “Транскарт” е подписвал два договора: един с “Транскарт” АД за издаване на карта “Транскарт” и един с банка “Евробанк” АД за откриване на банкова сметка, от която да се захранва картата. По отношение на Х.Д. зявяват, че последният не е упражнил правата си по чл. 28 и 28а от ЗЗЛД спрямо дружество за получаване на информация относно обработването на неговите лични данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физическо лице Х.Д. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу неправомерното обработване на личните му данни от страна “Б.П.Б.” АД в качеството й на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД, който следва да обработва личните данни на физическите лица в съответствие с разпоредбите на закона, при наличието на законоустановените предпоставки за това.

Правомерното обработване на личните данни от страна на администраторите на лични данни съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработвани данни, а от друга страна- на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработване на техните лични данни. Наличието на тяхното съгласие съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД е едно от условията за допустимост на обработването на личните им данни от страна на администраторите.

Видно от събраните в рамките на административното производство по жалбата доказателства, на 18.02.2003 г. между “Б.П.Б.” АД (с предишно наименование “Е.” АД след вписана промяна на преименованието с Решение № 47 от 25.04.2006 г. на Софийски градски съд, Фирмено отделение, 5 състав) и Х.Д. е сключен Договор за предоставяне на кредит- транскарт по сметка № 1030708009 /наричан по-долу за краткост Договора/, съгласно който се предоставя на кредитополучателя кредит-транскарт при кредитен лимит 500 лв. За целта жалбоподателят е ползвал услугите на системата за разплащания с електронни карти “Транскарт”, предоставяни от “ТрансКарт” АД, което е издало карта “Транскарт” на името на жалбоподателя и чието притежание към 2003 г. последният не оспорва.

На основание чл. 4 от Договора крайният срок, до който кредит- транскарт може да револвира е 12 месеца, след което задължението за банката да предоставя неусвоени суми по него се погасява, освен в случаите на чл. 18. В разпоредбата на чл. 18 от Раздел VІІІ “Общи условия” е предвидено, че действието на договора се продължава за нов 12-месечен период при кумулативното наличие на следните предпоставки: липса на изрично искане от кредитополучателя за прекратяване на договора и изпълнение на задълженията по него. Поради липсата на посочените предпоставки към момента, в който банката изпраща Покана за изпълнение на жалбоподателя, следва извода за наличие на валидно договорно правоотношение между Х.Д. и “Б.П.Б.” АД.

Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. В ЗЗД е установена свобода за сключване на правни сделки, което се изразява във възможността на страните да решат сами дали, кога и при какво съдържание и условия ще сключат един правен договор, стига да са спазени изискванията на чл. 9 от ЗЗД, за липсата на противоречие на договора с повелителните норми на закона и с добрите нрави.

Преценката относно основателността на жалбата би следвало да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя дотолкова, доколкото неправомерността е съществувала или съществува като факт, който не би могъл да бъде установен от лицето в случай на полагане на необходимата грижа за това.

Произтичащите от договора евентуални неблагоприятни последици за страните, биха могли да бъдат разгледани и санкционирани по общия исков ред пред гражданските съдилища.

С оглед гореизложеното, Комисията приема, че “Б.П.Б.” АД обработва личните данни на жалбоподателя законосъобразно, на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД- във връзка с необходимостта за реализиране на законните интереси на банката по събиране на изискуеми вземания, произтичащи от сключения с жалбоподателя договор за кредит, поради което

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.