Решение по жалба с вх. № Ж – 61/06.11.2007 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 09.07.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж- 61/ 06.11.2007г. от Д.Й.П. срещу “Е.” ДЗЗД- гр. Г.Т.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество, не се явяват, не изпращат процесуални представители.

Жалбоподателят Д.Й.П. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че ”Е.” ДЗЗД- гр. Г.Т. нарушава неговите права по ЗЗЛД, излагайки следните факти:

На 23.08.2007 г., НАП – ТД- гр. Д. връчва на Д.Й.П.“Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица” във връзка със започнала ревизия на ”Е.” ДЗЗД- гр. Г.Т., представлявано от З.Б. По време на ревизията се установява, че личните данни на жалбоподателя фигурират в счетоводните книги на дружеството, както и че с него е сключен трудов договор. След проверката извършена от НАП, документите са предадени на икономическа полиция.

В Жалбата си до КЗЛД Д.П. декларира, че не познава управителят на “Е.”ООД – гр. Г.Т., както и че никога не се е намирал в трудовоправни отношения с него и не е запознат с дейността му.

Жалбоподателят прилага копие от документа “Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица”, както и копие от трудовата си книжка, от която не е видно лицето да е било в трудово-правни отношения с “Е.” ДЗЗД- гр. Г.Т.

На основание чл. 11, т. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 3 и чл. 12, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД и Решение на КЗЛД (Протокол № 14/ 23.04.2008 г.) екип от експерти на комисията извършва проверка в Централно управление на Националната агенция за приходи със задача – установяване изпълнението на процедурата по уведомяване по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда във връзка с чл. 1 и чл. 2 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. относно изпращане на уведомления за сключени трудови договори от ”Е.” ДЗЗД- гр. Г.Т. с Д.П.

При проверката са иззети официално заверено копие от придружителното писмо за уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ за Д.П. с работодател “Е.” ДЗЗД – гр. Г.Т.; справка за изпратени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ от дружеството за сключени договори след 01.01.2003 г.

В условията на служебното начало в административното производство, с оглед изясняване на действителното фактическо състояние, Комисията е изискала писмени становища и доказателства от: представляващия “Е.” ДЗЗД – З.Б., от когото не е получено становище; ТД на НАП – Д., Административен съд – Д. и ОДП – Д. От постъпилите писмени доказателства е видно, че разследващите органи към РП – Д. установяват факта на сключване на фиктивни трудови договори от името на дружеството с физически лица, без тяхно знание и съгласие.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Жалбата е редовна – съдържа всички посочени в чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) реквизити. Подадена е в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима от процесуална гледна точка.

След разглеждането й по същество Комисията приема жалбата за основателна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица. В качеството си на физическо лице Д.П. сезира КЗЛД с жалба срещу “Е.” ДЗЗД – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, като твърди, че дружеството обработва неговите лични данни в нарушение на разпоредбите на чл.4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Жалбоподателят счита, че администраторът на лични данни ”Е.” ДЗЗД незаконосъобразно е използвал неговите лични данни.

В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазването на закона, с цел гарантиране на правомерното обработване на личните данни. Приложимостта на закона се обуславя от наличието на редица законови предпоставки. На първо място законът осигурява защита на лицата по отношение и във връзка с обработването на техните лични данни, а това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

Отразенатаинформация в Уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ за лицата, наети по трудово правоотношение съдържа данни относно трите имена и ЕГН, а съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗГР ЕГН е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

На второ място приложимостта на ЗЗЛД е обвързана с условието обработваните лични данни да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. В този смисъл и съгласно легалната дефиниция за “регистър на лични данни” в §1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, трудовите договори с персонала на ”Е.” ДЗЗД се явяват част от регистър по смисъла на закона, който дружеството е било длъжно да обяви пред комисията съгласно чл. 17 от ЗЗЛД. При проверка в КЗЛД се установява, че не е подадено Заявление за регистрация от “Е.” ДЗЗД, като администратор на лични данни.

На следващо място, условие за приложимостта на ЗЗЛД и реализиране на контролните правомощия на комисията в изпълнение на закона, е изискването за безспорно установяване на факта на обработване на лични данни на физическите лица.По смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД “обработване на лични данни” е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Видно от горецитираното определение на понятието “обработване на лични данни” всяко едно от посочените действия само по себе си или в определена последователност представлява обработване на лични данни по смисъла на закона. Личните данни на Д.П. се съдържат в подаденото Уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ до ТД на НАП- гр. Д., от което следва, че е налице “обработване на лични данни” по смисъла на ЗЗЛД.

Основните принципи, на които трябва да се основава правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни са регламентирани в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Един от тях е принципът за законосъобразно обработване на личните данни.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 1 на ЗЗЛД повелява личните данни да се обработват законосъобразно и добросъвестно, тоест – при наличието на достатъчно законови предпоставки, регламентиращи основанието и целите на обработването. Изпращането на уведомление от страна на работодателя до НАП за сключен трудов договор действително съставлява негово задължение по силата на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, но само в случай на валидно сключен такъв, при условие на спазена процедура по чл. 62 и 63 от КТ, които предвиждат като задължителна предпоставка наличието на сключен, т. е. подписан от двете страни договор. В случая, от извършените проверки и събрани доказателства не се установява факта на реално сключен трудов договор между жалбоподателя и “Е.” ДЗЗД, поради което Комисията приема, че такъв не съществува. Безспорен обаче се оказва факта, че данните на жалбоподателя са били обработвани от “Е.” ДЗЗД в качеството му на администратор на лични данни.

Водима от горното и приемайки,че обработването на личните данни на жалбоподателя е извършено в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 1 ичл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7, Комисията

І. Уважава жалба с рег.№ Ж- 61/06.11.2007 г. от Д.П. срещу “Е.” ДЗЗД – гр. Г.Т.

ІІ. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни “Е.” ДЗЗД – гр. Г.Т. Административно-наказателната отговорност се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.