Решение по жалба с вх .№ Ж – 60/17.07.2009 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове Валентин Енев и Веселин Целков на заседание, проведено на 21.10.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. № Ж-60/17.07.2009 г., подадена от Р.С.Н. срещу Съюза на инвалидите в България.

Административното производство е по реда на чл. 38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес. В жалбата е посочено, че неправомерното обработване на данните на оспорващата, изразяващо се в разпространението им чрез копиране, е извършено от Георги Георгиев – председател на Регионалната организация на Съюза на инвалидите в България, Западен регион. От извършената служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че Сдружение “Съюз на инвалидите в България” е подало заявление вх. №З-120 040/30.12.2004г. за регистрацията му като администратор на лични данни. Видно от представените към административната преписка доказателства, неоспорени от страните, Р.Н. е сключила трудов договор №1/01.09.2008г. със Съюза на инвалидите в България. Този факт се установява и от изразеното становище от ответната страна, че работодател е съюзът. В случая Георги Георгиев, в качеството му на председател на регионалната организация на СИБ, съгласно чл.3, ал.3 от Закона за защита на личните данни е обработващ личните данни, а не администратор на собствено основание. С оглед залегналият в чл.9 от АПК принцип на служебното начало и задълженията, произтичащи от него, административния орган следва да определи страните в производството и предмета му. С решение на Комисията за защита на личните данни, взето на заседание, проведено на 16.09.2009г. е прието, че жалбата в частта, отнасяща се до обработване на личните данни на Р.Н. е процесуално допустима, а в частта, отнасяща се до обработване на личните данни на Л.Н. е недопустима, поради липса на правен интерес.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, Комисията приема, че жалбата е насочена срещу Съюза на инвалидите в България, който е администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗЛД. Заявеният регистър, който води е с наименование “Граждански договори”.

Жалбоподателката сезира Комисията с оплакване, че след като е постъпила на работа в Информационно-консултантски център към Общинската организация на Съюза на инвалидите в България – П., в рамките на два дни е липсвала папката с всички нейни документи, представени за започване на работа. На нейно запитване къде се намира папката с личните й документи й е отговорено от г-н Г.Георгиев, че същите се размножават. Жалбоподателката твърди, че е предоставила документите, които съдържат личните й данни за нуждите на офиса на основната организация и не е давала съгласието си същите да се предоставят на други лица и за други цели, различни от тези, за които ги е предоставила. Посочено е още, че освен документите на жалбоподателката за “размножаване” са били дадени и документите на нейната колежка Л.Н.

Р.Н. иска от Комисията да бъде извършена проверка, от която да се установи къде е била папката с личните й документи, които съдържат лични данни, да се наложи наказание и да бъде изпълнена разпоредбата на чл.29 от ЗЗЛД.

Към жалбата е приложена дискета, която съдържа файл с препис на протокол от извънредно заседание на управителния съвет от 16.12.2008г. Протоколът не е подписан.

С писмо изх.№И-2577/22.07.2009г. на Председателя на Комисията, на основание чл.36, ал.2 от АПК е изискано становището на Съюза на инвалидите в България /СИБ/ по жалбата.

На 05.08.2009г. в Комисията е депозирано становище от СИБ, в което се уточнява, че жалбоподателката работи по трудов договор №1/01.09.2008г. в Информационно-консултантски център към общинската организация на СИБ – П. Г-жа Н. е предоставила личните си данни във връзка с възникналото трудово правоотношение. Съюзът на инвалидите в България твърди, че като неин работодател е използвал и използва на законово основание данните, единствено и само с оглед правата и задълженията на лицето по сключения трудов договор. На всички лица, постъпващи на работа, се създава лично трудово досие, което се съхранява в централното управление на СИБ. Администраторът на лични данни заявява, че достъп до досието на жалбоподателката имат само оторизираните длъжностни лица, имащи право да обработват данните. Обработващите личните данни са заявени в подаденото заявление за регистрация. В становището е изложено, че във връзка с направено искане изх.№0746/12.06.2009г. личното трудово досие на г-жа Н. е предоставено на държавния контролен орган МТСП, ИА “Главна дирекция по труда”, Дирекция “Инспекция по труда” – П.

Ответната страна по жалбата приема, че жалбоподателката е дала съгласието си да се използват личните й данни, във връзка с участието й в Националната програма за заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания. Счита, че наличието на съгласие за обработване на личните данни на жалбоподателката се потвърждава и от изложените от нея твърдения в жалбата.

С писмо изх.№И-4095/24.09.2009г. на Председателя на КЗЛД е изискано становище по жалбата от заинтересованата страна – Регионалната организация на СИБ гр. П., както и да представи трудовия договор с жалбоподателката.

На 07.10.2009г. е насрочено открито заседание за разглеждане на жалбата по същество и като страни в административното производство са конституирани: Съюза на инвалидите в България, като ответна страна, и Георги Георгиев, в качеството му на председател на регионалната организация гр. П. като заинтересована страна.

За датата на откритото заседание страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. На откритото заседание жалбоподателката се явява лично. Ответната страна се представлява от адв. Красимир Кънчев от САК, надлежно упълномощен, заинтересованата страна се явява лично.

Жалбоподателката представя като доказателство следните документи: трудов договор №1/01.09.2008г. между нея и Съюза на инвалидите в България; допълнително споразумение към трудовия договор с дата 26.01.2009г.; заповед №16/29.07.2009г., издадена от Председателя на Регионалната организация на Съюза на инвалидите в България, Западен регион, към тази заповед има приложена написана на ръка искова молба до районен съд гр. П.; искане вх.№23/17.07.2009г. до Председателят на Основната организация гр. П. от жалбоподателката, заедно с две приложения към него; експертно решение на ТЕЛК от 22.11.1992г.

Заинтересованото лице, Регионалната организация на Съюза на инвалидите в България, Западен регион, представлявано от председателя му Георги Георгиев, представя протокол №0542/22.06.2009г. за извършена проверка на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. П., протокол от работна среща, проведена на 08.07.2009г., с който Георги Георгиев е предал два броя досиета на Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. П., протокол от работна среща, проведена на 29.06.2009г.; договор от 24.06.2009г. сключен между СИБ и “СТС Инженеринг” ЕООД и длъжностна характеристика на длъжността технически сътрудник /офис/, служебна бележка №02/01.09.2008г. на СИБ и декларация от 17.07.2009г. от Р.Н.

Комисията, след като обсъди представените от страните доказателства приема за установено следното:

Видно от представените от жалбоподателката доказателства се установява, че има сключен трудов договор между нея и администратора на лични данни. Личните си данни жалбоподателката е предоставила лично, от което може да се приеме, че с извършените от нея конклудентни действия по предаване на документите, е изразила съгласието си работодателят й да обработва нейните данни. Налице е още едно условие за допустимо обработване на лични данни, визирано в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, а именно – обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна по него. Данните са събрани за конкретна цел – сключване на трудов договор. В административното производство не се доказа, че се обработват по начин несъвместим с тази цел, както и че се обработват допълнително. От изложеното се налага извода, че обработването на данните на жалбоподателката от страна на администратора на лични данни е извършено в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на обработване на данните.

По отношение на останалите доказателства, Комисията счита същите за неотносими към спора, тъй като те засягат трудовите правоотношения между Р.Н. и СИБ, респективно с Регионалната организация на СИБ гр. П. С тях се установяват факти извън предмета на жалбата.

Недоказан остава фактът, че работодателят на госпожа Н., неправомерно е разпространил данните й на трети лица, като е допуснал изнасянето на досието от помещението, където се съхраняват. Доказването му е в тежест на жалбоподателката.

От представените от заинтересованата страна доказателства се установява, че на Регионалната организация на СИБ, Западен район е извършена проверка от Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. П. Дадени са предписания, които са подробно описани в приложения протокол №0542/22.06.2009г. на дирекцията. В изпълнение на дадените предписания, Председателят на регионалната организация е предоставил трудовото досие на жалбоподателката в служба по трудова медицина, за което има доказателства /представените протоколи от работни срещи/, като е установен и периода, в който досиетата не са били при работодателя. От представения договор от 24.06.2009г. между СИБ-Западен регион и “СГС И.” ЕООД се установява, че фирмата притежава регистрация за Служба по трудова медицина и се задължава да изготви, води и съхранява здравни досиета, изготвяне на заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа и др. Дейности, подробно описани в договора. Дружеството се задължава да извърши обучение на персонала и длъжностните лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа. Срокът на договора е една година, считано от датата на подписването му.

От извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че фирма “СТС И.” ЕООД е подала заявление на 07.10.2009г., за допълване на регистрите които води, като са заявени три броя регистри с наименование: “Трудови договори”, “Здравни досиета на персонала и клиенти на СТМ” и “Курсисти за професионално обучение”.

“СТС И.” ЕООД е обработвал данните на жалбоподателката, в качеството му на обработващ личните данни през периода от 29.06.2009г. до 08.07.2009г.

На заседанието насрочено за разглеждане на жалбата по същество, във връзка с направено искане от представителя на ответната страна да му бъде дадена възможност да се запознае с представените от жалбоподателката писмени доказателства, Комисията определи 7-дневен срок, в който страните да изразят становищата си по новопредставените доказателства.

След получаване на становищата от страните, жалбата е докладвана на заседание на КЗЛД, проведено на 21.10.2009г., за вземане на решение по нейната основателност.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Периодът, за който жалбоподателката твърди, че личните й данни са изнесени с цел размножаване, е от 13.07 до 16.07.2009г. Това твърдение не е подкрепено от доказателства, въпреки дадените й указания с писмо изх.№И-4094/23.09.2009г. на Председателя на КЗЛД.

Жалбоподателката Р.Н. изразява несъгласието си със становището на адвоката на СИБ, че документите й са се намирали в централното управление на съюза. Счита, че папката с трудовите документи, трябва да се съхранява по местоживеене на лицето и че неправомерно същите са изпратени в гр. София. Изразява съмнение по отношение на валидността на упълномощаването на адвокат Кънчев, тъй като той не е представил документ за болничния престой на Красимир Коцев /председател на СИБ/, а в същото време е представил пред Комисията пълномощно, с което е упълномощен за заседанието. Счита за установено, че освен твърденият от нея момент от 13 до 16 юли 2009г., през който е липсвало трудовото й досие, съдържащо лични данни, досието е липсвало в периода, в който то е било предадено в служба по трудова медицина, за изготвяне на длъжностната й характеристика. Изразява очакване от КЗЛД да направи обективна преценка на жалбата й и да постанови компетентно решение.

По отношение на направеното от оспорващата възражение за липсата на представителна власт на адвокат Кънчев, Комисията счита същото за неоснователно. На откритото заседание е представен надлежно оформен договор за правна помощ и съдействие и адвокатско пълномощно серия А 0814278 от 01.10.2009г. От Р.Н. не е направено валидно искане за откриване на производство по оспорване на адвокатското пълномощно, поради което не следва да се открива такова. Видно от изразеното становище от председателя на СИБ Красимир Коцев, депозирано на 13.10.2009г., той заявява, че поддържа устните и писмени доводи, с които е оспорена жалбата на заседанието на Комисията. Административният орган приема, че ответникът по жалбата е потвърдил извършените от представляващият го адв. Кънчев действия, от което следва, че дори и да има порок при упълномощаването, то той е саниран с потвърждаването на пълномощното.

След като прецени предмета на жалбата и изнесените в нея факти, събраните по преписката доказателства, и с оглед процесуална икономия, КЗЛД не приема за необходимо фирма “СТС И.” ЕООД да бъде конституирана като страна в производството.

В писмените си бележки председателят на СИБ Красимир Коцев, е заявил, че поддържа устните и писмени доводи, направени пред Комисията на откритото заседание, като моли да се вземе под внимание следното:

В жалбата не са посочени конкретни претенции на жалбоподателката към централното управление на СИБ и какви нейни права по ЗЗЛД са нарушени, поради което приема, че жалбата е неоснователна и недоказана. Уточнява, че данните на оспорващата не са предоставяни на никой, освен на Дирекция “Инспекция по труда” гр. П., което предоставяне е станало по тяхно императивно искане, доказано с писмени доказателства. Становището на председателя на СИБ, по отношение на представените от оспорващата доказателства е, че ги оспорва като неотносими към предмета на жалбата, тъй като в тях не се съдържат никакви данни, факти или обстоятелства, подкрепящи твърденията й, че има нарушение на ЗЗЛД. Моли Комисията, да остави без уважение жалбата на Р.Н.

Изложените твърдения и факти от придружаващото жалбоподателката лице А.П., Комисията няма да вземе под внимание при постановяване на решението си, тъй като същите са неотносими към предмета на жалбата и са направени от лице, което не е страна в производството.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

В качеството си на физическо лице Р.Н. е сезирала КЗЛД срещу действията на Георги Георгиев, председател на регионалната организация на СИБ, Западен район, обработващ лични данни по смисъла на чл.3, ал.3 от ЗЗЛД, изразяващи се в разпространение на данни – обект на защита по ЗЗЛД, чрез изнасянето им от офиса с цел преснимане.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Във връзка с приетото от Комисията за установено от фактическа страна, администраторът на лични данни – Съюз на инвалидите в България правомерно е обработил личните данни на жалбоподателката, изразяващо се в събиране, съхранение и разкриване чрез предоставяне им, при наличието на съгласие на физическото лице, за което те се отнасят и законово основание.

Налице са предпоставките, посочени в чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД – изрично съгласие на физическото лице и изпълнение на задължения по трудовия договор.

Георги Георгиев, в качеството му на обработващ личните данни правомерно е предоставил данните на фирма “СТС И.” ЕООД, с която има сключен договор. Договорът е сключен във връзка със задължението му като работодател да осигури здравословни и безопасни условия на труд и в изпълнение на дадените му задължителни предписания от Дирекция “Областна инспекция по труда” гр. П. Безспорно е установено от представените доказателства, че трудовото досие на жалбоподателката е изнесено от центъра, в който работи и в който се е съхранявало за времето от 29.06.2009г. до 08.07.2009г. В този период, досието, съдържащо личните й данни е било предоставено на фирмата “СТС И.” ЕООД, в качеството му на обработващ личните данни. Дружеството притежава регистрация за Служба по трудова медицина при МЗ, и предоставянето му е по повод дадените задължителни предписания от Дирекция “Областна инспекция по труда” П.

Не се установи, че освен посочения период и по друго време, без законово основание досието на госпожа Н. е изнасяно от центъра, с което да е извършено неправомерно обработване на личните й данни, по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД.

На основание изложеното, Комисията приема, че обработването на личните данни на жалбоподателката е законосъобразно и добросъвестно, извършено е от администратор на лични данни и обработващ личните данни, в заявения обем, който ще се обработва, извършено е на правно основание при наличието на изрично съгласие за това от физическото лице.

На основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл.39, ал.2 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.