Решение по жалба с вх. № Ж – 52/21.07.2008 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 17.09.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж- 52/21.07.2008 г. от И.Ж.А. срещу „Ю.Е.Д.Б. ” АД.

Страните са редовно призовани на заседанието за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят И.Ж.А. се явява лично.

„Ю.Е.Д.Б. ” АД не изпраща процесуален представител, представя писмено становище.

Жалбоподателят И.А. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че „Ю.Е.Д.Б. ” АД нарушава неговите права по ЗЗЛД, като обработва личните му данните в несъответствие с разпоредбите на закона, които предвиждат данните на физическите лица да бъдат обработвани при наличието на подходящи мерки за тяхната защита. За целта излага следните факти:

На 15.04.2008 г. жалбоподателят посещава „Ю.Е.Д.Б. ” АД- клон Б.П.С. за проверка по салдо на разплащателна сметка. Тъй като не е имало движение по нея повече от година, се наложило активиране, процедура за която се изисква подаване на молба и ксерокопиране личната карта на клиента. В хода на процедурата по обработка на документите, А. забелязва ксерокопието от личната си карта в кошче за боклук до копирната машина и я заснема с мобилния си телефон и прилага снимките като доказателство към жалбата си.

В условията на служебното начало, с писмо изх. № 2378/25.07.2008 г. от „Ю.Е.Д.Б. ” АД е изискано писмено становище по случая.

От страна на банката с писмо изх. № 1200-1573/18.08.2008 г. потвърждават, че жалбоподателят е техен клиент и че поради липса на пространство в клон- Б.П.С. машината за унищожаване е инсталирана на различен етаж от този, където се намира ксерокса. Поясняват, че след подадения сигнал машината за унищожаване е монтирана в непосредствена близост до ксерокса, като излишните копия се изхвърлят директно в нея.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че:

Жалбата е редовна- съдържа всички посочени в чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) реквизити. Подадена е в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е обявена за допустима от процесуална гледна точка с решение на КЗЛД от 23.07.2008 г. (Протокол № 26).

След разглеждането й по същество Комисията приема жалбата за основателна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физическо лице И.А. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу неправомерно обработване на личните му данни, като клиент от страна на „Ю.Е.Д.Б. ” АД в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД.

„Б.П.Б.” АД подава заявление за регистрация като администратор на лични данни на 27.11.2003 г., като заявява обработването на лични данни в 6 регистъра. На 13.11.2007 г. уведомяват КЗЛД за промяна на наименованието на дружеството в „Ю.Е.Д.Б. ” АД.

В жалбата си И.А. оспорва законосъобразността на действията на „Ю.Е.Д.Б. ” АД по обработване на неговите лични данни, извършени в противоречие с разпоредбите на закона, които регламентират задълженията на администратора на лични данни по предприемане необходимите организационни и технически мерки съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД с цел да се гарантира адекватна защита при обработването на неговите лични данни в процеса на тяхното унищожаване.

По смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД "обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Видно от горецитираното определение на понятието "обработване на лични данни" всяко едно от посочените действия само по себе си или в определена последователност представлява обработване на лични данни по смисъла на закона. Унищожаването на личните данни на Ивайло Аспарухов, съдържащи се в ксерокопието на неговата лична карта представлява „обработване на лични данни”. В този смисъл, действието по унищожаване личните данни на жалбоподателя следва да бъде съобразено с уредените в чл. 2, ал. 2 принципи на обработване на лични данни, както и да бъдат предприети необходимите технически и организационни мерки за защита данните на клиентите си на всеки етап от тяхното обработване, което е задължение на администратора на лични данни по силата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД.

С оглед гореизложеното, при така установената фактическа обстановка, и като взе в предвид становището на ответната страна, в което твърденията на жалбоподателя не се оспорват, Комисията

І. Уважава жалба с вх. № Ж- 52/21.07.2008 г. от И.Ж.А. срещу „Ю.Е.Д.Б. ” АД.

ІІ. На основание чл. 38, ал. 2 и чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД и във връзка с чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни „Ю.Е.Д.Б. ” АД, като административно-наказателната отговорност да се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.