Решение по жалба с вх. № Ж – 50/03.07.2008 г.

Комисията за защита на личните данни на открито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и осма година в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков разгледа жалба с вх. № 50/03.07.08 г. от С.М.К.срещу нотариус А.Ш., рег. № 500 на Нотариалната камара и нотариус В.Б. , рег. № 302 на Нотариалната камара, като администратори на лични данни.

В Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е постъпила жалба, вх. № Ж-50/03.07.2008 г. от С.М.К. , в която лицето твърди, че на 18.12.2007 г. нотариус А.Ш. изповядва сделка за продажба напритежавания от жалбоподателя имот, находящ се в землището на с. К. на лицата Т.Д.Т. и Ч.П.П. чрез лицето Д.И.Т., който се представил като пълномощник на г-н К. по силата на пълномощно с № 15380/13.07.2007 г., заверено от нотариус В.Б.Според твърденията на жалбоподателя, той не познава и никога не е водил преговори за продажба на своя имот с посочените лица, не познава и не е упълномощавал Д.И.Т., не познава и не е посещавал нотариалните кантори на нотариус Ш.и на нотариус Б.. Жалбоподателят К. уведомява КЗЛД, че е завел граждански иск за обявяване сделката за нищожна, извършена без негово знание и съгласие, след което е бил заплашен и намушкан с нож от непознато лице.

Според г-н К. пълномощното, издадено от негово име е с подправен подпис и сделката е извършена с фалшива лична карта на негово име, за което е сезирал органите на МВР. С жалбата си се обръща към Комисията за защита на личните данни на основание чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) да предприеме действия по жалбата, за които да бъде информиран.

КЗЛД приема жалбата за допустима с Решение от 16.07.2008 г. (Протокол № 25), съобразно законовата уредба – подадена от физическо лице, при спазен срок по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържаща твърдения за неправомерно използване на лични данни на жалбоподателя от страна наадминистратор на лични данни.

На основание Решение на КЗЛД от 16.07.2008 г. (Протокол № 25) и заповеди РД-303/04.08.2008 г. и РД-304/04.08.2008 г. на Председателя на КЗЛД във връзка с изясняване на обстоятелствата по жалбата е извършена проверка на нотариус В.П.Б., с район на действие Районен съд – гр. С., вписана в Нотариалната камара под № 302 и на нотариус А.Г.Ш. , с район на действие Районен съд – гр.С., вписана в Нотариалната кантора под № 500.

Задачите на проверката при нотариус В.Б.са да се установи извършено ли е вписване в нотариалните книги по заверка на пълномощно № 15380/13.07.2007 г. и да се установи обработвани ли са лични данни на жалбоподателя С.К. От нотариус Б. е предоставено заверено копие на лист № 48 от Общия регистър на нотариуса за 2007 г. от който е видно, че на 13.07.2007 г. С.М.К.(ЕГН 4308216946) упълномощава Д.И.Т. (ЕГН 6202043503) да извърши замяна, продажба, ипотека на имот, находящ се в с. К., общ. С., Район П., състоящ се от дворно място с площ от 3990 кв. м. и построените в него: масивна двуетажна сграда с площ 163 кв. м.; масивна едноетажна сграда с площ 152 кв. м. и полумасивна сграда с площ 46 кв. м.

От предоставеното от нотариус В.Б.заверено копие на пълномощно не би могло да се направи извод дали жалбоподателят е присъствал лично при упълномощаване на лицето Д.И.Т.. Напротив, в жалбата си г-н К. изрично твърди, че не познава и никога не е посещавал нотариалната й кантора. При сравняване подписите на жалбоподателя, положени върху жалбата и пълномощното те видимо се различават, от което би могло да се направи извод за наличие на данни за извършено престъпление. Пълномощното съдържа изключително много правомощия за упълномощеното лице, което също би могло да бъде индикация за възможна злоупотреба с правата на праводателя. От приложената като доказателство по административната преписка декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК е видно, че нотариус В.Б.е удостоверила с печат подписа, положен лично от лицето С.К., съгласно чл. 465, б. „г” и чл. 472 от Гражданскопроцесуалния кодекс, действащ към момента на подаване на жалбата, но жалбоподателят твърди в жалбата си, че не познава нотариус Б. и не е посещавал нотариалната й кантора.

Задачите на проверката при нотариус А.Ш. са да се съберат доказателства относно продажбата на имота на С.К., извършена на 18.12.2007 г. и да се установи вписването на сделката в книгите на нотариуса. От предоставените от нотариус Ш.заверени копия на документи е видно, че на 18.12.2007 г. С.М.К.чрез пълномощника си Д.И.Т. продава описания по-горе недвижим имот в с. К. на Ч.П.П. и Т.Д.Т. Съставен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 130, том II, рег. № 10605, дело № 305 от 2007 г. от нотариус А.Ш. Жалбоподателят твърди, че не познава тези лица, не е имал намерение да се разпорежда с правата си и не е посещавал нотариалната кантора на нотариус Ш.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на физическите лица при обработването на техните лични данни, както и достъпа да тези данни. Целта на закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото им на достъп до събираните и обработвани такива данни.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни КЗЛД разглежда актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. ЗЗЛД се прилага за защита на правата на физическите лица при обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. Законът сочи като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване на изискванията на този закон. По смисъла на посочената законова разпоредба нотариусите са администратори на лични данни и в техните задължения съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност е да обработват лични данни на клиентите си, съобразно нуждите на нотариалното производство.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието но установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид събраните по жалбата писмени доказателства, Комисията за защита на личните данни счита, че са налице данни за извършено престъпление и извършените деяния са от компетентността на прокуратурата.

Водима от горното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД във връзка с чл. 27 от Правилника за дейността на комисията и нейната администрацияКомисията за защита на личните данни

1. Прекратява производството по жалба, вх. № 50/03.07.2008 г. от С.М.К.срещу нотариус А.Ш., рег. № 500 на Нотариалната камара и нотариус В.Б. , рег. № 302 на Нотариалната камара.

2. Изпраща по компетентност административната преписка на Районна прокуратура – гр. С.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.