Решение по жалба с вх. № Ж – 49/18.06.2008 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 23.07.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж- 49 /18.06.2008 г. от Р.Н.Я.срещу Агенция по вписванията.

Страните са редовно призовани на заседанието за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателката Р.Я.- редовно уведомен, явява се лично.

Агенцията по вписванията- редовно уведомена, не изпраща процесуален представител, не ангажира доказателства за целите на производството.

Р.Я. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че нейните лични данни- ЕГН, паспортни данни, както и образец от подписа й се обработват незаконосъобразно от Агенция по вписванията в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, излагайки следните факти:

Във връзка с изискването на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за търговския регистър /ЗТР /за пререгистрация на търговците и клоновете на чуждестранните търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, жалбоподателката пререгистрира по електронен път двете фирми, които представлява- „И.” ООД и „В.” ООД ИН. Впоследствие установява, че Заявлението за регистрация с отразените в него лични данни е сканирано и е част от публичния Търговски регистър и достъпът до него на практика се оказва неограничен. Жалбоподателката счита това за незаконосъобразно, тъй като никога не е изразявала съгласие за свободен достъп на трети лица до нейните лични данни.

Към жалбата не се прилагат писмени доказателства.

В условията на служебното начало в административното производство, с оглед изясняване на действителното фактическо състояние, Комисията е изискала на основание свое решение от 22.07.2008 г. (Протокол № 22) с писмо изх. № 2064/03.07.2008 г. от Агенцията по вписванията да представи становище по жалбата. От страна на агенцията не изразяват такова.

При служебно направената справка в Търговския регистър се потвърждават твърденията на жалбоподателката, във връзка с което към преписката се прилага копие от Удостоверение за актуално състояние на фирма „В.” ООД, както и копие от подаденото от Р.Я. заявление за обявяване на актове, в което са отразени данни от документа за самоличност- име, ЕГН,месторождение,постоянен адрес, номер на документ за самоличност и дата на издаване, подпис на лицето.

Видно от сканираните и приложени към Търговския регистър документи се налага изводът, че жалбоподателката е спазила законоустановения срок, в който може да сезира с жалба комисията.

От гореизложеното следва, че жалбата е подадена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, от надлежна страна, при спазени специални изисквания на закона, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на комисията /Протокол № 22/02.07.2008 г./.

Копие от същото Заявление се представя от жалбоподателката в деня на разглеждане на жалбата по същество, като доказателство за твърдените от нея факти с актуалност към същия ден.

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай Р.Я. сезира комисията с жалба в качеството си на физическо лице срещу Агенцията по вписванията- администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД, поради което КЗЛД следва да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от закона, който регламентира правомощието й по разглеждане на жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

От друга страна, приложението на закона за защита на личните данни се обвързва с обработването на информация, представляваща „лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1, съгласно която тя трябва да е в такъв обем, чрез който физическото лице да може да бъде идентифицирано.

Чрез информацията, отразена в сканираните документи, подадени от жалбоподателката във връзка със задълженията си по пререгистрация на представляваните от нея дружества съгласно ЗТР, тя може да бъде еднозначно идентифицирана, от всеки при достъп до Търговския регистър.

Приложимостта на ЗЗЛД е обвързана и с изискването обработването на лични данни да се извършва с автоматични средства, както и съгласно дефиницията за §1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД относно понятието „регистър на лични данни”- Търговският регистър като единна централизирана електронна база данни, управлявана от информационна система отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 3 на ЗЗЛД.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Обработването на личните данни от страна на администраторите на лични данни съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно, при наличието на условията на чл. 4, ал. 1, едно от които е изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.

Воденето и съхраняването на данни от Търговския регистър, което представлява обработване на лични данни по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, е правомощие на Агенцията по вписванията съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗТР. Правомощията й по отношение неговото поддържане са регламентирани със ЗТР, който прогласява неговата публичност. Тази публичност законодателят обвързва с възможността на всеки гражданин да има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрирани търговци- чл. 11 от ЗТР. Задължение на всеки търговец е а поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове. Вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец, чиито реквизити, начин и ред за попълване са детайлно регламентирани в глава ІІ на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от Министерство на правосъдието. Достъпът до Регистъра се оказва на практика неограничен, тъй като справките по него могат да се правят чрез множество критерии, посочени в чл. 32 от ЗТР.

Допустимостта на обработването на лични данни съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД от друга страна е обвързано с наличие на изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. В този смисъл обработването на лични данни на физически лица чрез Търговския регистър от страна на Агенцията по вписванията се явява нейно вменено задължение по силата на закона.

Въпреки установената законосъобразност на обработването, Комисията счита, че регламентираната по този начин в ЗТР публичност на Търговския регистър не осигурява достатъчна организационна и техническа защита на съдържащите се в него лични данни на физическите лица и законодателят не е предвидил гаранции за неправомерен достъп до тях, каквото е императивното изискване на чл. 23, ал. 2 от ЗЗЛД.В този смисъл, макар и данните на жалбоподателката да са обработвани законосъобразно от страна на Агенцията по вписванията като администратор на лични данни с нормативно определени правомощия, в съответствие със специално действащата уредба, регулираща действията във връзка с поддържане на Търговския регистър, то предоставянето на неограничен достъп до такъв обем данни е в противоречие с идеята и целта на ЗЗЛД за гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Публичният характер на търговския регистър по регламентирания към момента начин за достъп до значителен обем от лични данни, осигурява свободен достъп до него, без да е необходимо изрично разрешение на държавен или друг орган за това, но не гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица, както прокламира ЗЗЛД.

Колизия на двата закона и преследваните с тях цели е проблем, който следва да бъде предмет на бъдеща законодателна промяна, чрез която да се намери баланса между обществения и личен интерес, което е от компетентността на Народното събрание.

Комисията приема, че като администратор на лични данни Агенцията по вписванията законосъобразно е обработвала личните данни на жалбоподателката, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от закона, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.