Решение по жалба с вх .№ Ж – 44/04.06.2008 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.01.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 44/ 04.06.2008 г. от П.Ц.срещу: Л.М. ; Фирма „А.М. ”; П.Г. – ръководител на ОСлС- гр. Р. ; Н.К. – коресподент на в. „Т. ”- Р. .

Събраните в хода на административното производство допълнителни доказателства по случая стават основание за конституиране на нови страни-”Е. ТВ”ООД, ЕТ „Д.Л.-С.”, Р.- нски окръжен съд /РОС/ и Национална кабелна телевизия „Е.” ООД.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

За ЕТ „Д.Л.-С.” се явява адв. А.К. от Софийска адвокатска колегия и Ц.Н. – председател на сдружение „Европейски пространства”.

П.Ц.сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че нейните лични данни се обработват незаконосъобразно от „Е.K.” ЕАД в нарушение на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 т. 2 от ЗЗЛД, излагайки следните факти:

На 25.11.2007 г. в 12.00 ч. по кабелна телевизия „Е.” се излъчва филмова продукция „Аферата Балканбанк”, която екранизира част от книгата на Л.М. „Кошмарът след престъплението”. Тема на филма е разследването по извършено от жалбоподателката престъпление, за което тя е обвинена и осъдена през 1994 г. от Р.- нски окръжен съд. Жалбоподателката твърди, че макар авторите на книгата и филма да я представят с псевдоним, онагледени във филмаписмени материали по разследването са били достатъчни за нейното идентифициране от телевизионната публика. Във филма били показани – вестник от годините на процеса, където ясно се чете истинското й име- П.Ц., както и писмени договори с фирмени бланки на притежаваната от Ц. фирма, където са изписани първото й име, адрес и телефони. Жалбоподателката счита, че за нейното идентифициране допринася и споменаването на първото име на съпроцесника й Б.

Към жалбата не са приложени доказателства.

На заседание на КЗЛД на 27.06.2008 г. жалбата е обявена за недопустима по отношение на визираните в нея физически лица- Л.М. , П.Г. и Н.К. , и се взема решение за изискване на становище от продуцентска къща „А.М. ” ЕООД. В хода на административното производство са събрани допълнителни доказателства и на заседание от 24.09.2008 г. жалбата е обявена за допустима и насрочена за разглеждане по същество.

От страна на ЕТ „Д.Л.-С.” изразяват становище за неоснователност на жалбата като се позовават на факта, че при създаването на филма са взети всички необходими мерки за изключване на възможността лицата във филма да бъдат еднозначно идентифицирани. Сочи се, че реализирането на филмовата продукция е съобразено с разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД в изпълнение на конституционно гарантираното право на всеки да получава информация, като идеята на филма е да сведе до знанието на обществото информация за начина на работа на правораздавателните институции с цел повишаване общественото доверие в тях, което се явява необходимост и гаранция за демократизма в страната. Правото да се получава и разпространява информация по чл. 41 от Конституцията на РБългария е основно човешко право, защитено и от международни актове, ратифицирани от РБългария, като Международния пакт за гражданските и политическите права – чл. 19, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи – чл. 10 от същата.Застъпва се идеята за необходимостта от ясно разграничаване на писменото слово от електронната медия с оглед изключване на възможността за съхранение и бъдещо разпространение на информацията.

От страна на „Е. НКТ” ООД в изразеното от тях писмено становище с вх. № към Ж-44/08/02.12.2008 г. считат жалбата за неоснователна, като се позовават на сключения с ЕТ „Д.Л.-С.” договор, чийто срок изтича на 15.08.2008 г. и съгласно който ЕТ „Д.Л.-С.” носи пълната отговорност при нарушаването на разпоредбите на Закона за радиото и телевизията с всички последици, произтичащи от едно нерегламентирано излъчване.

С писмо вх. № към Ж- 44/08г./ 19.11.2008 г. РОС оспорва конституирането им по жалбата като заинтересована страна, като сочи, че данните на жалбоподателката са били използвани по НОХД № 170/94 г. в изпълнение на нормативно установени задължения на съда и предмета на жалбата е несъотносим с обработването на личните данни на Ц. за целите на наказателното производство.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че:

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. По отношение частта от жалбата, насочена срещу физическите лица- Л.М. , Н.К. , П.Г. , които не са администратори на лични данни по смисъла на закона, комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от ЗЗЛД, тъй като разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон, поради което е приета като недопустима в тази част (Протокол № 21/ 27.06.2008 г.).

Разгледана по същество, Комисията счита жалбата за неоснователна.

Приложението на Закона за защита на личните данни се обвързва с обработването на информация, представляваща „лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1, съгласно която тя трябва да е в такъв обем, чрез който физическото лице да може да бъде идентифицирано. Макар чрез излъчването на фирмената продукция „Аферата Балканбанк” от „Е. НКТ” ООД в качеството му на обработващ лични данни /по силата на договор му него и ЕТ „Д.Л.-С., то техният обем не е достатъчен за идентифициране на лицето, тъй като във въпросната продукция името на жалбоподателката е анонимизирано.

В жалбата си Ц. твърди, че била показана извадка от вестник от годините на водения срещу нея наказателен процес, при което двете й имена били видни.

Екранизирайки част от книгата си, в която описва случаи от практиката си като прокурор, Л.М. разказва за разследването, проведено във връзка с извършено престъпление- крупна банкова измама. Имената на лицата във филма са анонимизирани. В бързо сменящите се кадри от филма при особено внимание биха могли да бъдат прочетени имената на престъпниците, изнесени в пресата през 1994 г. Но дори и в този случай имената на П.Ц.не са отразени по еднакъв начин във всяка публикация. Веднъж фигурира като П.Ц., втори път – П.М., а в извадка от документ се чете P. 93 LTD.

В своята практика КЗЛД неведнъж е приемала, че информацията, касаеща две имена не е достатъчна, за да може физическото лице да бъде еднозначно идентифицирано. Твърденията на Ц., че във филма били излъчени адрес и телефонни номера на нейната фирма „П.” не се потвърждават, поради което не би следвало да се отнесат към релевантните доказателства, тъй като те касаят информация относно юридическо лице, което изключва приложението на ЗЗЛД.

Във филма се говори за четирима души, организирани в извършване на банковия обир- двама мъже и две жени. Чрез анонимизиране на данните на лицата не би могло конкретно лице да се асоциира с конкретен извършител на престъплението.

Наистина, филмът представлява екранизация на част от книгата на Л.М. „Кошмарът от престъплението”, но това е факт известен на КЗЛД по повод приключило пред нея производство по жалба с рег. № Ж- 52/ 30.08.2006 г., при което жалбоподателката сезира комисията за нарушение на нейни права по ЗЗЛД. Решението, с което КЗЛД задължава автора на книгата да анонимизира данните й при бъдещи тиражи на книгата, е потвърдено от петчленен състав на ВАС. Във въпросната книга отразената информация за П.Ц. е напълно достатъчна за нейната еднозначна идентификация от трети лица. За същите тези лица тя ще бъде идентифицируема във филма на база информацията от книгата. Ноза лицата, които не са запознати със съдържанието на книгата, данните във филма са абсолютно недостатъчни за еднозначното й идентифициране. Чрез филма не се разширява кръгът от лица, за които П.Ц. би могла да бъде идентифицирана. Още повече, че авторът на филма дори не споменава заглавието на екранизираната книга.

Излъчването на материала „Аферата Балканбанк” е извършено единствено с журналистическа цел, по смисъла на чл. 4, ал. 2 на ЗЗЛД, т.е. филмовата продукция представлява журналистическо разследване за запознаване на обществото с подобни случаи и не нарушава правото на личен живот на жалбоподателката.

С оглед гореизложеното, Комисията счита, че личните данни на жалбоподателката саобработени от ЕТ „Д.Л.-С.” и „Е. НКТ” ООД правомерно, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 2 във връзка с изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД

РЕШИ:

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.