Решение по жалба с вх. № Ж – 39/26.05.2008 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 16.07.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж- 39 /26.15.2008 г. от Н.Е.Т. срещу “Т.”АД.

Страните са редовно призовани на заседанието за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят Н.Т. се явява лично.

“Т.Ф.С.” ЕАД се представлява от юрисконсулт Д.Р. – представя надлежно заверено пълномощно от Ю.С. – изпълнителен директор и законен представител на дружеството. Присъства и Н.А. – служител в “Т.Ф.С.”, без пълномощно.

Изпълнителният директор на “Т.” АД представя писмено становище, като прилага допълнителни доказателства за целите на производството по разглеждане на жалбата, свързани със защитата на изразеното становище за нейната неоснователност.

Н.Т. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че неговите лични данни се обработват незаконосъобразно от “Т.” АД в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, излагайки следните факти:

През месец април жалбоподателят получава телефонно обаждане от “Т.” АД във връзка с преиздаване на негова кредитна карта. Процедурата по преиздаване и връчване на карти на картодържателите е чрез Български пощи. На 26.05.2008 г. Н.Т. получава писмо от пощенския клон, на плика на което са изписани неговите лични данни- ЕГН и номер на лична карта.

Жалбоподателят счита, че “Т.” АД не изпълнява задължението си по чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД по предприемане на необходимите технически и организационни мерки срещу неправомерно обработване на личните му данни.

При кандидатстване в кредитната институция жалбоподателят е уведомен, че предоставя личните си данни единствено с цел издаване на кредитна карта и счита, че отразяване на информация относно трите имена, ЕГН и номер на лична карта на плика на писмото до него представлява неправомерно разпространение на неговите лични данни.

Към жалбата се прилага копие от полученото от“Т.” АДписмо, от което се потвърждават твърденията на жалбоподателя.

От страна на “Т.” АД се пояснява, че лицата желаещи да ползват карта “Т.” вписват данните си в “Заявление за кредитна карта Т.”, което се подава до “Т.Ф.С.” ЕАД (издател на картите), на гърба на който е отпечатан Договор за предоставяне на кредит – Т. на физическо лице, чиято неразделна част са и Общите условия за издаване и ползване на кредитна карта Т. В тези условия изрично е регламентирано, че физическите лица предоставят съгласието си личните им данни да бъдат предоставяни на трети лица във връзка с изпълнението на договора. Отношенията между“Т.Ф.С.” ЕАД и “Т.”АД са уредени в Договор от 01.07.2008 г., съгласно чл. 3 от който“Т.”АД извършва административното управление на процесите, свързани с обслужването на издаваните от “Т.Ф.С.” ЕАД кредитни карти. В този смисъл е и задължението на “Т.”АД съгласно чл. 5, т. 10 от Договора за създаване и поддържане на сигурен начин за обмен на информация с картодържателите.

Във връзка със задълженията си по договора от 01.07.2008 г., “Т.”АД сключва договор с “Б.П.”ЕАД, копие от който се прилага към преписката по жалбата. Чрез него се утвърждава Технология за услуги, предоставяни от “Б.П.” ЕАД на клиенти на “Т.Ф.С.” АД. Позовавайки се на него, както и на регламентираната процедура по връчване на кредитни карти на своите клиенти, от страна на “Т.Ф.С.” ЕАД изразяват становище за неоснователност на жалбата.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че:

Жалбата е редовна – съдържа всички посочени в чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) реквизити. Подадена е в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е обявена за допустима от процесуална гледна точка с решение на КЗЛД от 27.06.2008 г. (Протокол № 21).

След разглеждането й по същество Комисията приема жалбата за неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физическо лице Н.Т. сезира КЗЛД с жалба срещу “Т.Ф.С.”АД – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, който съвместно с “Т.Ф.С.” ЕАД определя целите и средствата за обработване на лични данни на клиентите на “Т.Ф.С.” ЕАД. В жалбата си Т. изразява опасения, че “Т.” АД не е предприело необходимите организационни и технически мерки съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, чрез които да гарантира адекватна защита при обработването на неговите лични данни в процеса до връчването на кредитната му карта.

Правомерното обработване на личните данни от страна на администраторите на лични данни съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на данните, които обработват, а от друга страна ЗЗЛД допуска възможността обработването да се възлага на обработващ данни. В този случай, съгласно чл. 24, ал. 4 от ЗЗЛД, отношенията между администратор и обработващ следва да бъдат уредени по съответен ред- нормативен акт, писмен договор или друг акт на администратора. Чрез Договор от 22.05.2006 г., сключен между “Т.” АД и “Б.П.” ЕАД, се утвърждава Технология за услуги, предоставяни от “Б.П.” ЕАД на клиенти на “Т.” АД. По смисъла на ЗЗЛД и съгласно клаузите на договора “Б.П.” ЕАД имат качество на “обработващ лични данни” на основание легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД. В това си качеството дружеството не следва да се определя като трета страна и в този смисъл претенциите на жалбоподателя за достъп на пощенските служители до неговите данни са неоснователни и не следва да се квалифицират като неправомерно разпространение на лични данни или предоставен неправомерен достъп до тях.

В устните си изявления пред комисията, г-н Т. сочи, че опасенията за евентуална злоупотреба с неговите лични данни се базират на личната му констатация в пощенската станция, където пликовете с писмата на клиенти на “Т.Ф.С.” ЕАД са наредени един върху друг, като данните от най- горно поставения са видни за всички посетители.

Съгласно утвърдената технология за работа между Б.П. и “Т.” АД, картата на жалбоподателя му е била връчена лично от пощенския служител срещу представяне на документ за самоличност и полагане на подпис в съответната справка за извършена дейност. Отразената на плика информация относно неговите три имена, ЕГН и номер на лични карта не е била изложена на показ, улесняващ случаен достъп до нея. Опасенията на жалбоподателя, че с данните му би могло да се злоупотреби не съставляват правно- релевантни факти. Те са неоснователни, тъй като не се касае за установяване на безспорно съществуващ факт, а за субективни възприятия на жалбоподателя относно бъдещи предполагаеми действия от страна на “Б.П.”АД, чрез които евентуално би могло да се създадат условия за злоупотреба с неговите лични данни. Ангажираните в административното производство по настоящата жалба доказателства не доказват по категоричен начин нарушение на правата на Н.Т. по ЗЗЛД. Изтъкнатите от него доводи са несъстоятелни, тъй като почиват на произволно преценени от правна и фактическа страна обстоятелства.

Имайки предвид гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от закона, Комисията

Оставя без уважение жалба с рег. № 39 /26.15.2008 г. от Н.Е.Т. срещу “Т.”АД.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.