Решение по жалба с вх. № Ж – 18/13.03.2008 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 23.04.2008 г. разгледа жалба с вх. № Ж-18/13.03.2008 г. от Н.П.К. срещу „Х.-Т.” ЕООД, гр. С.

Жалбоподателката и „М.” ЕАД като заинтересована страна, редовно уведомени, не се явяват на заседанието за разглеждане на жалбата по същество. За „Х.-Т.” ЕООД се явява юрисконсулт И.Ц., с пълномощно от 24.08.2007 г.

Жалбоподателката сезира КЗЛД с твърдения за злоупотреба с личните й данни, като излага следните факти:

При подновяване на договор за нов тарифен план „M-T. C.500” с „М.” ЕАД, на което тя е абонат, в офиса на дружеството „Х.-Т.” ЕООД е предоставила личната си карта за вписване данните от нея. Без нейно съгласие документът й за самоличност е бил двустранно ксерокопиран и копието приложено към договора. След направени възражения от жалбоподателката, служителят й обяснил, че ако не напише „Вярно с оригинала” върху копието на личната карта, няма да може да ползва новия тарифен план.

В жалбата има и твърдения за наличие на подвеждаща реклама, които не са от компетентността на КЗЛД, поради което в тази й част е адресирана и до Комисията за защита на потребителите, която следва да се произнесе относно ограничаване на правата й като потребител.

С решение (Протокол № 10) от 03.04.2008 г. Комисията за защита на личните данни е обявила жалбата за допустима. В изпълнение на същото решение са изискани писмени становища и допълнителни доказателства от страните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени писмени становища, КЗЛД приема, че жалбата е редовна – съдържа посочените в чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация реквизити. Подадена е в срока, предвиден в чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е допустима от процесуална гледна точка.

По смисъла на чл. 3 и чл. 24 от ЗЗЛД „М.” ЕАД е администратор на лични данни, а „Х.-Т.” ЕООД е обработващ лични данни, съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗЗЛД.

Жалбата е срещу незаконосъобразно ксерокопиране на личната карта на жалбоподателката и съхраняване копие от нея.

Съгласно Решение на Комисията за защита на лични данни е изискано писмено становище от „М.” ЕАД. С Писмо с вх. № 1390/01.04.2008 г. от „М.” ЕАД е получено становище, в което се сочи, че не се допуска ксерокопиране на документи за самоличност на клиенти и потребители при сключване на договори и предоставяне на услуги от „М.” ЕАД, както и от всички официални партньори на компанията (включително и от „Х.-Т.” ЕООД). Видно от приложената към становището Инструкция № 1, горепосоченото твърдение противоречи на раздел V, т. 4 от същата Инструкция за изискваните документи от абонати и потребители при сключване на договори и предоставяне на услуги, където е посочено, че при заверката на копия от документи в магазините на „М.” ЕАД се допуска ксерокопиране на документи.

В заседанието за разглеждане на жалбата по същество представителят на „Х.-Т.” ЕООД потвърждава, че в техните обекти се ксерокопират документи за самоличност на клиентите, но въпреки това счита жалбата за неоснователна, тъй като в договора между дружеството и клиента изрично е отразено, че клиентът предоставя доброволно личните си данни, които да бъдат обработвани и съхранявани от мобилния оператор. Видно от представеното копие на договора, който е сключен между жалбоподателката и „Х.-Т.” ЕООД, липсва изрична клауза за копиране на документ за самоличност. След направени от жалбоподателката възражения, за да бъде сключен новият договор, същата е принудена да даде съгласието си да бъде ксерокопирана личната й карта и върху копието тя да впише „Вярно с оригинала”. Във връзка с този факт представителят на „Х.-Т.” ЕООД твърди, че практиката да се преснимат лични карти при сключването на договори в техни обекти от близо два месеца е преустановена. По жалбата не са представени доказателства относно посочените твърдения.

Комисията приема жалбата за основателна.

Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) договорите имат силата на закон за тези които са ги сключили. Съществена особеност на договора по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗЗД е, че той е съглашение между две или повече лица с цел създаване, уреждане или унищожаване на правната връзка между тях. Двустранните договори пораждат права и задължения за двете страни по правоотношението, поради което трябва да е налице „съглашение” между тях за извършване на определена услуга или дейност. В ЗЗД е установена свобода за сключване на правни сделки, което се изразява във възможността на страните да решат сами дали, кога и при какви условия ще сключат един правен договор, стига да са спазени изискванията на чл. 9 от ЗЗД – за липса на противоречие на договора с повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД личните данни, които се обработват от администратора следва да бъдат пропорционални на целта, за която се събират. В конкретния случай за сключване на договор и изпълнението на задълженията по него и на двете страни не е необходимо копирането на лична карта, тъй като личната карта съдържа лични данни, които не са необходими за сключването на договора.

В случая, следва да бъде приложена нормата на чл. 249 от Закона за електронните съобщения, съгласно която предприятията не могат да изискват от потребител повече данни от тези по чл. 249, ал. 2, т. 2, буква „а” от същия закон за предоставяне на услугите.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД ксерокопирането на лична карта и други документи за самоличност, както и подреждането им в регистър представлява обработване на лични данни.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже със законосъобразността на обработване на личните данни на жалбоподателката от страна на администратора на лични данни. Комисията счита, че на основание чл. 2, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ЗЗЛД е налице надхвърляне целите, за които личните данни се обработват.

На основание чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД решението на Комисията може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му.