Решение по жалба с вх .№ Ж – 17/16.02.2009 г.

Комисията за защита на личнитев състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 04.03.2009 г., на основание чл. 10, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с
вх. № Ж – 17/16.02.2009 г. от О.Д.Т. срещу Д.В.Т.

О.Д.Т. сезира на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни за извършено нарушение на закона. В жалбата се твърди, че до него е изпратена нотариална покана от Д.В.Т. чрез нотариус Я.Т., с район на действие – Районен съд Б., с която жалбоподателят се приканва в 7-дневен срок да върне на г-н Т. сума, в размер на 63000 лева, погрешно преведена вследствие “техническа грешка”. Към жалбата са приложени копия на нотариалната покана и платежно нареждане, с което е извършено превеждане на посочената сума по банкова сметка на О.Т. в ТБ “Т.Б.” АД – клон Б. Жалбоподателят твърди, а видно и от нотариалната покана, между тях няма облигационни отношения. Г-н Т. не е предоставял личните си данни на Д.Т., а такива се съдържат в нотариалната покана и във вносната бележка, а именно: трите имена, ЕГН и лична банкова сметка.

Жалбоподателят посочва, че съгласно чл. 3 от Наредба № 3/29.09.2005 г. за паричните преводи и платежни системи, уреждащ формата и съдържанието на платежното нареждане, наредителят трябва да посочи банковата сметка (IBAN) на лицето, на което следва да бъде приведена сумата, а според твърденията му не е предоставял банковата си сметка и не му е известен начинът, по който г-н Т. се е снабдил с нея.

Жалбоподателят смята, че е налице грубо нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД и моли Комисията съгласно законовите си правомощия да извърши проверка по случая, с цел да се установят участниците, предоставили личните му данни, начинът, по който е станал достъпът до тях, както и да бъде наложена съответна санкция.

Жалба с вх. № Ж-17/16.02.2009 г. от О.Д.Т. се явява процесуално недопустима по следните съображения:

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Законът за защита на личните данни се прилага за защита на правата на физическите лица при незаконосъобразно обработване на техните лични данни от лица, имащи качество администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от същия закон, съгласно който администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване изискванията на този закон.

В конкретния случай жалбата е подадена от физическо лице, в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД, но от приложените документи, както и от твърденията, които се съдържат в жалбата е видно, че те не представляват нарушения на ЗЗЛД, които да са извършени от администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от закона, поради което Комисията не може да упражни правомощията си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД.

От друга страна, съгласно чл. 1, ал. 7 от ЗЗЛД приложението на закона се изключва в случаите на обработване на лични данни от физически лица, извършвано за техни лични или домашни дейности, а в случая от жалбата и от приложените към нея доказателства е видно, че е подадена срещу физическо лице.

С оглед на изложеното, поради невъзможността да се конституира надлежна ответна страна – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД и в съответствие с чл. 27, ал. 1 от АПК, на основание чл. 1, ал. 7 и във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, Комисията

Прекратява административното производство по жалба,
рег. № Ж – 17/16.02.2009 г. от О.Д.Т. срещу Д.В.Т.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.