Решение по жалба с вх .№ Ж – 14/05.02.2009 г.

Комисията за защита на личните данни в състав с председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров и Валентин Енев на открито заседание, проведено на 19.03.2009 г. разгледа по същество жалба, рег. № Ж – 14/5.02.2009 г.от А.С.Г. срещу Издателска къща “Б.” ООД, гр. В.Т., като администратор на лични данни.

Жалбоподателката сезира Комисията с твърдения, че в брой 13 от 2009 г. на вестник “Б.” е публикувана статия без нейно знание и съгласие, която е насочена срещу нея. Г. посочва, че в статията се съдържат трите й имена, точния й адрес и религиозната й принадлежност.

Моли Комисията за защита на личните данни за съдействие.

Към жалбата е приложено копие от публикацията.

Списма, рег. № И – 675/27.02.2009 г. и рег. № И – 676/27.02.2009 г. на КЗЛД, съгласно нейнорешение от 25.02.2009 г., страните са уведомени за разглеждането на жалбата по същество.

Постъпило е становище от управителя на Издателска къща “Б.” ООД, гр. В.Т.,
изх. № 110/17.03.2009 г., съгласно което случаят с А.Г. представлява голям обществен интерес с оглед същността му и ангажираността на множество разследващи органи, извършващи проверки по темата. Областният всекидневник “Б.” не е единствената медия, която информира за множеството дела на Г., някои от които са насочени срещу нейни близки роднини и децата й. Г-жа Г. протестира срещу публикувания адрес на апартамента на баща й, но същият бил съсобствен имот и публикуването станало не без съгласието на останалите съсобственици.

В становището се твърди, че сектите и различните религиозни общества, към които принадлежи жалбоподателката, са допринесли за отнемането на родителските права на А.Г.

Считат жалбата за неоснователна, позовавайки се на това, че жалбоподателката сама била попълнила медицински документи, в които е посочила личните си данни.

На заседанието за разглеждане на жалбата по същество на 19.03.2009 г. страните са редовно уведомени. А.Г. се явява лично, представлявана от адвокат Г. За администратора “И.К. Б.” ООД, гр. В.Т. не се явява представител.

Жалбоподателката твърди, че всички документи, с които вестник “Б.” разполага са предоставени от нейния брат. Г-жа Г. настоява за налагане на административно наказание на администратора на лични данни, публично извинение във вестника и претендира обезщетение за вреди.

Комисията приема разглежданата жалба за частично основателна:

В разглеждания случай, администратор на лични данни, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД е “И.К. Б.” ООД, гр. В.Т.

Дружеството е подало Заявление в КЗЛД, вх. № З-1007071/1.12.2003 г. Заявени са три регистъра: регистър на контрагентите; регистър на подадените уведомления за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори и регистър на трудовите договори. КЗЛД е издала Удостоверение № 0014464/10.11.2005 г. на “И.К. Б.” ООД за вписването му в регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри.

В статията със заглавие “Сектантка разпродава имоти…”, братът на жалбоподателката разказва, че заради сектата тя изоставила семейството си и се опитвала да продаде апартамента на баща си. Религиозната общност била против християнското семейство, поради което жалбоподателката прекъснала всякакви контакти с близките си.

От приложената статия във вестник “Б.”, е видно, че в нея са публикувани следните лични данни на жалбоподателката: 1. от групата на физическата идентичност – собствено и фамилно име, както и адрес на бащиния й апартамент, в който тя живее; 2. от групата на чувствителните лични данни – принадлежност към религиозната общност “С. на Й.”.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, въвежда забрана за обработване на лични данни, които разкриват политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели.

Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо и в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

В разглеждания случай, публикуването на данните относно религиозната принадлежност на жалбоподателката е в противоречие със забраната по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД.

С оглед нарушаване на императивната забрана на чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни, Комисията приема разглежданата жалба за основателна в частта, отнасяща се до публикуването на чувствителни лични данни за жалбоподателката и неоснователна в останалата й част.

Комисията за защита на личните данни няма правомощие за присъждане на парично обезщетение за вреди, претърпени от страна на жалбоподателката, които се присъждат по съдебен ред.

1. Уважава жалба, рег. № Ж – 14/5.02.2009 г.от А.С.Г. срещу ИК “Б.” ООД, гр. В.Т., като администратор на лични данни, в частта, отнасяща се до публикуването на чувствителни лични данни на жалбоподателката.

2. На основание чл. 10, ал. 1, т. 5 от Закона за защита на личните данни издава Задължително предписание на администратора на лични данни – ИК “Б.” ООД, гр. В.Т. да не разгласява лични данни на физически лица – субекти на журналистическо разследване, разкриващи политически, религиозни или философски убеждения, членство в политически партии или организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.