Решение по жалба рег. №6672/ 01.03.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Мария Матева на закрито заседание, проведено на 26.05.2010 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. №6672/ 15.04.2010 г. от Т.Х.Б. срещу Националната агенция по приходите, дирекция СДО-П. към Министерството на финансите и Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика.

Жалбоподателят сезира Комисията с оплакване, че личните му данни са неправомерно обработени от Национална агенция по приходите, Дирекция “СДО-П.” към Министерство на финансите и Агенция по заетостта към Министерството на труда и социалната политика. В жалбата е изложена следната фактическа обстановка:

В края на месец февруари, жалбоподателят е получил писмено съобщение от НАП Дирекция “СДО-П.”, в което е посочено, че във връзка с негов сигнал вх.№94-00-7615/18.12.2009г. са предприети действия от приходната агенция спрямо “Х.” ЕООД. Със съобщението жалбоподателят е уведомен, че съгласно разпоредбата на чл.72 от ДОПК, информацията касаеща установените факти и обстоятелства, при проверката представляват данъчно-осигурителна информация, която не може да му бъде предоставена. Посочен е и реда, за получаването й.

По същото време, когато е извършена проверката от НАП, Дирекция “СДО-П.” е извършена и проверка от Агенция по заетостта. Проверката от Агенция по заетостта е инициирана, отново по сигнал на жалбоподателя.

В жалбата се твърди, че господин Т.Х.Б. не е подписвал и подавал сигнали до НАП и Агенция по заетостта. Жалбоподателят счита, че твърденията за подадени от него сигнали и използване на личните му данни, представлява нарушение на правата му ЗЗЛД. В следствие от злоупотребата, господин Т.Х.Б. е претърпял имуществени вреди, свързани с компрометиране на доброто му име и репутация пред фирма “Х.” ЕООД.

Жалбоподателят иска от Комисията, да бъде извършена проверка и след установяване на нарушените му права по ЗЗЛД да бъдат наложени административно наказващите разпоредби на глава 8 от ЗЗЛД.

На основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискано становището на НАП Дирекция „СДО-П.” и Агенция по заетостта.

Директорът на ТД на НАП-П. изразява становище, че жалбата е неоснователна и недопустима. Твърди, че от съдържанието й по никакъв начин не може да се установи кой действия на администратора на лични данни, са довели до нарушаване на правото на личен живот на жалбоподателя. Излагат се доводи, че жалбата е нередовна, тъй като в съдържанието й липсва конкретно описание на извършеното от НАП нарушение по ЗЗЛД. Твърди се, че липсват законово изискуемите се реквизити, поради което жалбата е недопустима и административното производство следва да се прекрати. Становището по отношение на твърдените от господин Т.Х.Б. претърпени имуществени вреди е, че не са предмет на настоящето производство и следва да се потърсят пред съответния административен съд по реда на чл.39 ЗЗЛД.

Към становището са приложени: писмо изх.№94-00-7615/25.02.2010г. на ТД на НАП-П., писмо изх.№94-00-7615/07.04.2010г. на ТД на НАП-П. с приложено към него писмо вх.№94-00-7615/18.12.2009г. от Т.Х.Б. и искане за издаване на документ от Т.Х.Б. с вх.№94-00-7615/01.04.2010г. с копие на неговата лична карта, приложена към искането му.

С писмо от 13.05.2010г. Агенция по заетостта изпраща на Комисията, копие от становище вх.№1923/05.05.2010г. на директора на Дирекция „Бюро по труда” гр. П. В становището на Дирекция „Бюро по труда” гр. П. е изложено, че няма внесена жалба или сигнал от Т.Х.Б. и че не е извършвана проверка на фирма „Х.”.

От събраните по административната преписка доказателства, Комисията установи, че има депозиран сигнал от Т.Х.Б. до Министъра на финансите, ЦУ на НАП-София, до дирекция на НАП гр. П. и до инспекция на труда П. Със сигнала се уведомява, че има извършени системни нарушения от страна на собственика на фирма „Х.” ЕООД и „Х.” ЕООД, изразяващи се в неплащане на пълния размер на дължимите данъци, укриване на доходи и осигуровки както и за нарушения на Кодекса на труда. Сигнала е подписан. По административната преписка има данни, че сигнала от Т.Х.Б. е депозиран в ТД на НАП гр. П. с вх. №94-00-7615/18.12.2009г. Липсват доказателства Т.Х.Б. да е сезирал със сигнал Дирекция СДО-П., а и Дирекция „Бюро по труда” гр. П. декларира в становището си, че пред нея не е постъпвал сигнал от жалбоподателя.

Видно от искане вх.№ към 94-00-7615/01.04.2010г. от господин Т.Х.Б. до ТД на НАП гр. П., той е поискал копие на жалбата /подадена от негово име до НАД/ вх.№94-00-7615/18.12.2009г. Посоченото в молбата основание за искането е да му послужи пред „надлежните власти за установяване на истинността на изискания документ”. Копие от жалбата е предоставена на господин Т.Х.Б. с писмо изх.№ към 94-00-7615/ 07.04.2010г.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й Комисията разглежда актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Закона за защита на личните данни намира приложение относно обработване на лични данни на физическите лица. Съгласно дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. От своя страна като лични данни може да се определи всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци – признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. Погледната формално и във връзка с изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административния орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратори на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай са ТД на НАП гр. П. и Агенция по заетостта.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В конкретния случай може да се направи обосновано предположение, че има извършено престъпление и може да бъде квалифицирано като престъпление по смисъла на чл. 308 и сл. от НК. Компетентни органи в тези случаи са органите на прокуратурата. До ТД на НАП е подаден сигнал от името на Т.Х.Б., който е подписан. Жалбоподателят твърди, че не е подавал и подписвал сигнала. Установяването на авторството на сигнала е преюдициално към образуваното пред Комисията административно производство. То е необходимо с оглед преценката дали, посочените в жалбата администратори на лични данни са извършили конкретното обработване на свързаните с Т.Х.Б. лични данни, с което е нарушена неприкосновеността му и правото му на личен живот, които права са в пределите на защита на ЗЗЛД.

Установяване достоверността на подпис, не попада в приложното поле на Закона за защита на личните данни, а е предмет на евентуален наказателен процес, тъй като използване на неистински подпис може да бъде квалифицирано като престъпление.

Съгласно чл. 81 във връзка с чл. 24, ал. 4 от Наказателно процесуалния кодекс наказателно производство се образува по тъжба на пострадалия. В тази връзка не намира приложение нормата на чл. 31, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, която въвежда в задължение образуваната административна преписка да бъде изпратена служебно по компетентност. Още повече, че органите на прокуратурата не са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и актовете, които издават нямат характер на административни актове.

На основание изложеното не е в правомощията на КЗЛД, да препрати по компетентност жалбата, с която е сезирана на прокуратурата. Жалбоподателят сам трябва да упражни правото си на жалба. Като сезира компетентните органи.

Комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба, Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. От представените доказателства към административната преписка, Комисията приема, че не се касае за неправомерно разпространяване на личните данни на жалбоподателят каквото е неговото твърдение, което представлява обработване по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, а се касае за извършено престъпление, за което КЗЛД не е компетентна да се произнесе.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, Комисията за защита на личните данни,

Прекратява административно производството образувано по жалба с рег. №6672/15.04.2010 г. от Т.Х.Б. срещу Национална агенция по приходите, дирекция СДО-П. към Министерство на финансите и Агенция по заетостта към Министерство на труда и социалната политика.

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.