Решение по жалба рег. № 3148/ 14.07.2011 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров и Валентин Енев, в открито заседание, проведено на 12.12.2012г. (Протокол №46), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№3148/14.07.2011г., подадена М.П.В. срещу „Т.Ф.С.” ЕАДи „П.” АД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

М.П.В. сезира Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която излага твърдения за извършено от страна на „Т.Ф.С.” ЕАД („ТФС” ЕАД) и „П.” АД, неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката заявява, че след като се е запознала с материалите по водено срещу нея дело, а именно НОХД №5806/2010г. по описа на Софийски Районен съд, установила, че по време на досъдебното производство, свидетелката Н.К.Д. е дала показания, в които твърди, че в качеството си на служител в бензиностанция „П.”, находяща се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бул. „Добринова скала”, на 11.12.2008г. се е обадила в „Т.Ф.С.” ЕАД („ТФС”)- дружество обслужващо „Транскарт”. По време на което телефонно обаждане, Н.К.Д. е изискала от дружеството „ТФС” ЕАД, свързани с г-жа М.П.В. лични данни. В следствие на което „Т.Ф.С.” ЕАД е предоставило на г-жа Н.К.Д., името и фамилията на г-жа М.П.В., както номерът на нейната транскарта.

М.П.В. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), да бъдат предприети необходимите действия за отстраняването му.

Към жалбата е приложено като доказателство, копие от Протокол за разпит на свидетел, с дата 14.07.2009г., извършен от В.Ж.– дознател при 09 РУ- гр. София.

Жалбата, подадена от М.П.В. срещу „Т.Ф.С.” ЕАДи „П.” АД е съобразена с Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

В чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават дружествата „Т.Ф.С.” ЕАДи „П.” АД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че и двете дружества са подали заявления за вписване като администратори на лични дани, респективно са били вписани, както следва- „Т.Ф.С.” ЕАД под Идент. №23028, със заявени три броя регистри– „Картодържатели”, „Персонал” и „Клиенти– комунални дружества” и „П.” АД под Идент. №22880, със заявени два броя регистри– „Клиенти” и „Персонал”.

М.П.В., в качеството си на жалбоподател има правен интерес да сезира Комисия за защита на личните данни, тъй като предприема действия насочени срещу неправомерното обработване на свързаните с нея лични данни от страна на „Т.Ф.С.” ЕАД и „П.” АД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В редовно заседание, проведено на 22.10.2012г., Комисията обявява жалбата за допустима, насрочва я за разглеждане по същество на 28.11.2012г. и конституира страните в административното производство, както следва: жалбоподател- М.П.В., ответна страна– „Т.Ф.С.” ЕАД и заинтересована страна– „П.” АД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства, е изискано изразяването на писменни становища с представяне на относимите по случая доказателства от „Т.Ф.С.” ЕАД, „П.”АД и Н.К.Д.

На 05.08.2011г. е постъпило писмено становище от „ТФС” ЕАД. В същото дружеството уведомява Комисията, че личните данни на физическите лица, желаещи да ползват карта „Транскарт”, се предоставят от тях чрез вписването им в „Заявление за кредитна карта Транскарт”, което се подава в „ТФС” ЕАД, а към момента на подписване на Договора с жалбоподателката, на гърба на Заявлението е отпечатан и се съдържа Договор за предоставяне на кредит– транскарт на физическо лице.

„Т.Ф.С.” ЕАД счита, че свързаните с г-жа М.П.В. лични данни са обработени в изпълнение на изискванията на ЗЗЛД, тъй като в качеството си на кредитополучател, подписвайки Договора, тя е дала своето изрично съгласие „ТФС” ЕАД да предоставя личните й данни на трети лица във връзка с изпълнението на договора.

Относно твърденията на г-жа М.П.В., че дружеството „ТФС” ЕАД е предоставило нейни лични данни на служител на „П.” АД, първите заявяват, че няма извършено нарушение, тъй като „Т.Ф.С.” ЕАД изобщо не е предоставяло лични данни.

„Т.Ф.С.” ЕАД иска Комисията да се вземе в предвид, че личните данни, за които се твърди, че са предоставени, могат да станат известни само по силата на предоставянето на електронната карта, тъй като самата тя съдържа номер и двете имена на картодържателя.

„Т.Ф.С.” ЕАД счита подадената от г-жа М.П.В. жалба, за неоснователна.

Като доказателства към административната преписка са приложени заверени копия от Заявление за кредитна карта „Транскарт” и Договор за предоставяне на кредит– Транскарт на физическо лице.

На 12.09.2012г. „П.” АД, представя своето становище с писмо рег.№П4419/12.09.2012г. В същото дружеството „П.” АД заявява, че не може да се ангажира със становище, тъй като приложеният към жалбата Протокол за разпит на свидетел е непълен и не може да се изясни фактическата страна на случая. „П.” АД допълва, че подкрепя представеното от „ТФС” ЕАД становище.

„П.” АД уточнява, че дружеството действително поддържа търговски отношения с „ТФС” ЕАД, като в тази връзка има право да получава определени данни с цел обезпечаване сигурността на плащания, извършвани чрез кредитни карти „Транскарт” в търговските му обекти.

„П.” АД иска от Комисията да вземе в предвид, че описаните в жалбата данни се съдържат на всяка карта „Транскарт” и са необходимо условие за извършване на безкасови разплащания в съответните оторизирани търговски обекти на „П.” АД. „П.” АД счита подадената от г-жа М.П.В. жалба, за неоснователна.

Към становището е приложено като доказателство пълномощно за представителна власт пред административния орган.

С писмо изх.№П4214 от 03.09.2012г. на Председателя на КЗЛД, е изискана информация от Районна прокуратура гр. София, дали по отношение на Н.К.Д., в качеството й на свидетел по НОХ№5806/2010г., по описа на СРС– XI състав е образувана прокурорска преписка за престъпление по чл.209 от НК.

На 19.09.2012г. Районна прокуратура гр. София уведомява Комисията, че след извършена справка в деловодната система поддържана от прокуратурата, се установява, че по отношение на Н.К.Д., няма данни за образувана преписка по чл.209 от НК. Към уведомителното писмо на СРП е приложена деловодна справка.

С оглед на неизпълнението указанията на Комисията в срок, на Н.К.Д. е изпратено повторно писмо на 27.09.2012г.

Видно от известия за доставки (обратни разписки) и двете писма адресирани до Н.К.Д. са надлежно получени, но към настоящият момент указанията на Комисията не са изпълнени в срок.

В редовно заседание проведено на 12.12.2012г. Комисията взема решение, с което отлага разглеждането на жалба с рег.№3148/14.07.2011г. подадена от М.П.В. срещу „Т.Ф.С.” ЕАДи „П.” АД за 12.12.2012г. и задължава жалбоподателката да представи допълнителни, относими към административната преписка доказателства.

На 06.12.2012г. в изпълнение на указанията на Комисията, М.П.В. представя копия от следните доказателства: Протокол от публично съдебно заседание на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 11 състав, по НОХ дело №5806 по описа за 2010г.

Видно от по-горе цитирания Протокол, Н.К.Д. свидетелства, че се е обадила на „Т.Ф.С.” ЕАД, като на свой ред дружеството й е предоставило свързани с г-жа М.П.В. лични данни, а така също и е заявило, че е осъществен телефонен разговор с г-жа М.П.В., в който тя е отрекла да е намирала телефон.

На следващо място, към приложените доказателства е изразено становище, в което г-жа М.П.В. уведомява Комисията, че не разполага с упоменатата в проведеното редовно заседание и изисканата от Комисията справка на телефонния й номер. М.П.В. уточнява, че телефонното обаждане от служителката на „П.” АД– Н.К.Д. е получено от нея на 12.12.2008г. в 09.30 ч., до колкото телефонната справка, с която разполага е от 12.12.2008г. след 10:30 ч.

М.П.В. уведомява Комисията, че е разговаряла с представители на дружеството „Мобилтел” ЕАД и същите са заявили, че не биха могли да издадат справка за такъв отдалечен период, тъй като данните вече не съществуват.

По отношение на изисканата Присъда, по воденото НОХД, М.П.В. заявява, че с оглед необходимостта от молба, която да одобри съдияи обстоятелството, че делото е архивирано, не би могла да я предостави в такъв кратък срок.

Жалбоподателката не иска удължаване на срока.

С оглед гореизложеното, следва да се направи обоснован извод, че новопостъпилите доказателства не променят фактичестака обстановка, установена към момента на проведеното заседание на Комисията, на 28.11.2012г. Комисията констатира с настоящото решение, че има предоставяне на лични данни на М.П.В. от „Т.Ф.С.” ЕАД на служителката на „П.” АД– Н.К.Д., а именно нейните име, фамилия и клиентски номер на транскарта.

Твърденията на М.П.В., изразени в проведеното на 28.11.2012г. открито заседание на КЗЛД, за осъществено предоставяне и на нейния телефонен номер на служителката на „П.” АД– Н.К.Д., от страна на „Т.Ф.С.” ЕАД, остават недоказани.

На двете дружества е предоставена възможността, за запознаване с новопостъпилите доказателства.

За открито заседание на КЗЛД за разглеждане на жалбата по същество, проведено на 12.12.2012г., страните са редовно уведомени.

В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

В § 1 от ДР на ЗЗЛД се съдържа легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране, или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Жалбата е насочена срещу неправомерното разпространяване, на свързаните с жалбоподателка лични данни на служител на „П.” АД, от страна на „Т.Ф.С.” ЕАД. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД „разпространяване” на лични данни представлява обработване на лични данни.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал изрично в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни.

Жалбата е основателна поради следните съображениея:

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че М.П.В. е подала Заявление №012600 от 29.06.2005г. и е подписала Договор за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице.

Съгласно чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД, личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. В конкретния случай, правното основание за обработване на личните данни на г-жа М.П.В. е подписания между нея и „Т.Ф.С.” ЕАД – Договор за предоставяне на кредит- транскарт на физическо лице.

Следва да се отбележи, че в сключеният между двете страни договор, издателят е декларирал, че „всички данни съдържащи се в заявлението и договора към него за конфиденциални и няма да бъдат разпространявани на трети лица под каквато и да е форма и ще бъдат използвани само за целите на договора”.

Видно от Протокол от разпит на свидетел от 14.07.2009г., свидетелката Н.К.Д. заявява пред разследващите органи, че след като разбрала, че си е забравила мобилния телефон в тоалетната, си е спомнила, че е видяла „една госпожа да изтегля пари от карта– „Транскар” и след нея единствено тя е влязла в тоалетната. Н.К.Д. добавя, че веднага се е обадила във фирмата обслужваща „Транскарт” и им обяснила, какво се е случило, като ги помолила дружеството да й даде информация за лицето, на което е издадена картата, от която са изтеглени парите. От своя страна „Т.Ф.С.” ЕАДуведомили Н.К.Д., че лицето се казва М.П.В. и е с клиентски №/******.

Н.К.Д. не е потърсила съдействие от компетентните органи, а сама е провела разследване, като е поискала лични данни на М.П.В. от „Т.Ф.С.” ЕАД, като на свой ред дружеството е предоставило поисканите такива.

Съгласно чл.127 от Наказателно– процесуалния кодекс, Протоколът от разпита на свидетелката Н.К.Д. е писмени доказателствено средство.

От събраните по административната преписка доказателства се установи по безспорен начин, че на 11.12.2008г. дружеството „Т.Ф.С.” ЕАДе извършило административно нарушение по Закона за защита на личните данни, изразяващо се в допускане на неправомерен достъп до личните данни на М.П.В., чрез предоставянето им по телефон на физическо лице, без правно основание.

Съгласно чл.23, ал.1 от ЗЗЛД администраторът на лични данни е длъжен да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. В конкретния случай, чрез действията на служителя на „Т.Ф.С.” ЕАД, дружеството е нарушено задължението си по чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, по отношение на „Т.Ф.С.” ЕАД .

Следва да се отбележи, че от събраните по административната преписка доказателства, не се установи обработване на личните данни на жалбоподателката, от „П.” АД. В конкретния случай, служителката на „П.” АД- Н.К.Д., в качеството си на физическо, провокирана от личен интерес, е поискала личните данни на М.П.В.

Дружеството „П.” АД не води регистър, по отношение на ползвателите на карта „Транскарт”, издавана от „Т.Ф.С.” ЕАД.

При определяне размера на налаганото с настоящото решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга. От събраните по административната преписка доказателствата КЗЛД установи, че в случая са нарушени правата на едно физическо лице и взе предвид обстоятелството, че настоящото наказание е първо за дружеството „Т.Ф.С.” ЕАД.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.9 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София- 1431, бул. “Акад. Иван Гешов” №15 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.