Решение по жалба рег. № СЛ-6/ 29.01.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Валентин Енев на редовно закрито заседание, проведено на 24.04.2013г., на основание чл.10 ал.1 т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег.№СЛ-6/29.01.2013г. от Я.Я. срещу “У.Б.“ АД и “Е.М.“ ООД.

Адв. Я.Я. сезира КЗЛД с жалба с твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от “У.Б.“ АД и “Е.М.“ ООД, като твърди, че получава системен телефонен тормоз от страна на колекторската фирма с настояване за изплащане на дължима сума към банката. Жалбоподателят счита, че предоставяйки личните му данни на “Е.М.“ ООД без негово знание и съгласие банката нарушава правата му по ЗЗЛД.

Жалбата е подадена и до Омбудсмана на РБългария, до Главния прокурор на РБългария и “У.Б.“ АД. Поставят се въпроси относно законосъобразността на действията по обработване на личните му данни от посочените дружества.

Не се представят писмени доказателства към изложените в жалбата факти и твърдения.

В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с огледизясняване на фактическата и правна страна на жалбата и преценка на нейната допустимост, се предприеха следните действия:

С писмо изх.№П-911/11.02.2013г. от “У.Б.“ АД е изискано да предостави становище по жалбата.

С писмо вх.№С-108/20.02.2013г. от страна на банката съобщават, че банката няма никакви вземания към жалбоподателя, поради което няма правен интерес да предоставя личните му данни с цел събиране на вземането. Уточняват, че г-н Я.Я. е бил техен клиент във връзка с издадена от банката и притежавана от него кредитна карта, която е била закрита по искане на лицето на 01.07.2011г.

С писма изх.№П-1274/25.02.2013г. и П-1553/07.03.2013г. от “М.“ ЕАД е изискано становище по случая, както и информация относно абоната, от чийто номер са осъществени позвъняванията до жалбоподателя с настояване за плащане на вземане на “У.Б.“ АД.

С писмо вх.№С-179/15.03.2013г. от страна на мобилния оператор се съобщава, че абонат ползващ посочения номер е “Е.М.“ ООД.

С писмо изх.№П-1275/25.02.2013г. от “Е.М.“ ООД е изискано да изрази становище по жалбата, както и да представи доказателства за възложеното вземане от страна на банката спрямо жалбоподателя.

С писмо вх.№С-165/07.03.2013г. от страна на колекторската фирма уведомяват, че имат сключен договор за цесия от 2009г. с “У.Б.“ АД (копие от който се прилага) и че по силата на същия от страна на банката е било възложено събиране на вземане, което след като е било погасено работата по случая е приключена. В тази връзка предоставените от банката данни към 2011г. са изтрити от информационната база данни на колекторската фирма и към момента не се обработват от нея.

С писмо изх.№П-1718/13.03.2013г. на жалбоподателя са дадени указания за представяне в 3-дневен срок на информация относно периода, в който твърди, че ответната страна е обработвала негови лични данни т.е. от кой момент са започнали позвъняванията отстрана на “Е.М.“ ООД.

Видно от обратната разписка г-н Я.Я. е получил писмото с дадените указания на 21.03.2013г., ноне предоставя изисканата му информация, имаща отношение към преценка на допустимостта на жалбата.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

Правомощие на Комисията по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е да разглежда жалбисрещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Правото на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно потестативно право, намерило израз в материалноправното разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. В същата законодателят лимитира упражняването му в рамките на едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Изтичането му преклудира възможността на Комисията да се произнесе по искането, с което е сезирана. Видно от ангажирания по преписката доказателствен материал следва,че личните данни на жалбоподателя са били обработвани от “Е.М.“ ООД за неопределен период от време в рамките на 2009-2011г., когато дружеството е било ангажирано със събиране на възникнало към онзи момент вземане на банката спрямо г-н Я.Я.

Тъй като жалбоподателят не предоставя изрично изисканата информация за периода, за който твърди, че данните му се обработват неправомерно от “Е.М.“ ООД, то периода се приема за установен от наличието на представените от ответната страна писмени доказателства.

С оглед гореизложеното и на основание чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и чл.27, ал.2, т.5 от АПК, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд- София град чрез КЗЛД в 14-дневен срок от получаването му.