РЕШЕНИЕ
№СЛ-40/15г.
София, 25.01.2016г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 13.01.2016г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД),разгледа жалба с рег.№СЛ-40/31.08.2015г., подадена от Ц.С.Д., чрез адв. П.Н. срещу „Т.С.” ЕАД.
Госпожа Ц.С.Д. уведомява, че в началото на 2015г. „Т.С.” ЕАД е започнало срещу нея заповедно производство (Заповед за изпълнение на парично задължения по чл.410 ГПК от 09.04.2015г.), заявявайки претенция за плащане на доставена от дружеството топлинна енергия, в резултат на което е образувано ч.гр.д. №12884/2015г. по описа на 113 състав на Софийски районен съд.
Госпожа Ц.С.Д. счита, че е извършена злоупотреба с лични данни от страна на „Т.С.” ЕАД, с цел създаване на фиктивни задължения, поради което е възразила срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и е сезирала съответните органи на МВР и КЗП.Въпреки това „Т.С.” ЕАД не се е отказало от претенциите си към жалбоподателката, не я е уведомило за начина, по който се е снабдило с личните й данни, нито е престанало да ги ползва.
В жалбата си госпожа Ц.С.Д. декларира, че от януари 2001г. живее в Лондон и че никога не е ползвала услугите на „Т.С.” ЕАД, не е била клиент на дружеството, нито му е предоставяла личните си данни. Сочи се, че жалбоподателката никога не е живяла, придобивала или обитавала имот, в град София, за ползването на топлинна енергия в който, да дължи заплащане на дружеството.
Госпожа Ц.С.Д. счита, че „Т.С.” ЕАД е нарушило закона, извършвайки злоупотреба, като се е снабдило и използва личните й данни без правно основание, без съгласието й и в нейн ущърб – с цел неоснователно обогатяване.
Жалбоподателката уведомява, че през 2013г. е сменила адресната си регистрация в село Климентово, където е закупила имот и където – в секретариата на кметството, се е получила Заповедта за изпълнение на парично задължение, адресирана до нея.
Госпожа Ц.С.Д. уведомява, че не е обитавала жилището на адрес ******, посочено в заповедта, нито познава останалите лица, към които тя е насочена.
С писмо рег.№П-8429/15.10.2015г. от „Т.С.” ЕАД е изискано становище по описания случай, ведно с относимите доказателства.
В становището си, депозирано в КЗЛД под рег.№С-776/29.10.2015г. „Т.С.” ЕАД сочи, че в качеството му на администратор на лични данни за него е налице условие за допустимост за обработване на личните данни на госпожа Ц.С.Д., а именно за реализиране законните интереси на дружеството, изразяващо се в събиране на вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия.
Сочи се, че за защита на своите законни права и интереси „Т.С.” ЕАД се е снабдило с документ за собственост върху топлоснабдения имот, за който е доставяло топлинна енергия при наличие на облигационни отношения според Общите му условия.
Дружеството уведомява, че разполага с близка справка, издадена от Агенция по вписванията, от която се е снабдило с ЕГН-то на Ц.С.Д. и която е използвало като доказателство, че именно тя е един от собствениците на имот, находящ се в ******.
От „Т.С.” ЕАД изтъкват, че като собственик на процесното жилище, госпожа Ц.С.Д. има качеството на клиент на топлинна енергия и страна по облигационно отношение, независимо на чие име се води партидата в дружеството, имаща вътрешносчетоводно значение. Според дружеството е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните, от договор за продажба на топлинна енергия, чието съдържание е уредено в ОУ, утвърдени от КЕВР и обвързващи жалбоподателката, дори и без да ги е приела изрично, съгласно специалната разпоредба на чл.150, ал.3 от Закона за енергетиката.
С писмо рег.№П-9612/12.11.2015г. госпожа Ц.С.Д. представя на вниманието на КЗЛД допълнителни доказателства, установяващи факта, че никога не е живяла в град София и следователно според нея никога не е била абонат на „Т.С.” ЕАД, поради което не му е предоставяла личните си данни. Приложени са удостоверения за промени на постоянен и настоящ адрес, свидетелстващи, че от 1996 до 29.04.2013г. жалбоподателката е била с адрес град Русе, а от тази дата – до настоящия момент е с адрес в село Климентово.
Приложена е и справка от ИКАР от 10.11.2015г., в уверение, че Ц.С.Д. няма собствени имоти в град София, както и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено на 16.09.2015г. от Община Русе.
На свое редовно заседание, проведено на 02.12.2015г. КЗЛД приема жалба рег.№СЛ-40/31.08.2015г., подадена от Ц.С.Д. срещу „Т.С.” ЕАД за допустима. На основание чл.38, ал 3 от ПДКЗЛДНА комисията конституира „Т.С.” ЕАД като ответна страна в производството и взема решение от дружеството да се изиска заверено копие от документа за собственост по отношение на имот ********, с който се е снабдило и който легитимира Ц.С.Д. като негов съсобственик.
С писмо рег.№С-955/30.12.2015г. от „Т.С.” ЕАД прилагат заверено копие от документа за собственост върху имота, находящ се в ******(Договор за продажба на държавен недвижим имот от 24.11.1989г.), от който е видно, че като съсобственик е вписана госпожа Ц.С.Н. Приложена е и компютърна справка от Агенция по вписванията, видно от която Ц.С.Н. с ЕГН ****** е вписана като титуляр на вещно право върху посочения имот.
Доказателствените материали, събрани по жалба рег.№Сл. 40/31.08.2015г., както и изразените в хода на административното производство становища, сочат, че според заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.04.2015г.„Т.С.” ЕАД обработва личните данни на жалбоподателката в обем три имена, единен граждански номер и адрес.
Служебна справка, извършена в сайта на Софийски районен съд потвърждава, че към момента срещу жалбоподателката и останалите съсобственици на имота, находящ се в ******е образувано ч.гр.д. №12884/2015г. с взискател „Т.С.” ЕАД.
От установената фактическа обстановка, предвид приложения Договор за продажба на държавен недвижим имот от 24.11.1989г., може да се приеме, че жалбоподателката е съсобственик, заедно с лицата А.Н.Г., З.Й.Г. и Н.А.Н. в недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. София, още повече че жалбоподателката представя по преписката Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено на 16.09.2015г. от Община Русе, в уверение на това, че Ц.С.Н. и Ц.С.Д. са имена на едно и също лице.
Апартамент ***** е топлоснабден, поради което следва да се приеме, че между жалбоподателката и „Т.С.” ЕАД са налице договорни отношения за предоставяне на услугата – топлинна енергия.
Според чл.106а от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), за възникване на облигационно отношение, имащо за предмет покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо сключване на писмен договор и отношенията по чл.106а, ал.1 ЗЕЕЕ (отм.) възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител на топлинна енергия, определено в нормата на чл.106а, ал.4 ЗЕЕЕ (отм.) След отмяната на ЗЕЕЕ, същите обществени отношения се регулират със Закона за енергетиката, по силата на който (чл. 149 и сл.) отношенията по повод продажба на топлинна енергия от доставчик на потребители в сграда-етажна собственост се уреждат с писмен договор между страните. Действително ЗЕ урежда нов ред за продажба на топлинна енергия, предвиждащ изискването за сключване на писмен договор, но не е предвидено обратно действие на нормата на чл.149 от ЗЕ, установяващо изискването на писмена форма на договора, поради което същата действа занапред и следва да се приеме, че за заварените абонати не се изисква сключване на писмен договор с доставчика на топлинна енергия, тъй като облигационното отношение вече е възникнало.
В процесния случай не са ангажирани доказателства, че към момента на образуване на ч.гр.д. №12884/2015г. по описа на 113 състав на Софийски районен съд – 12.03.2015г. и към момента на издаване на заповед за изпълнение на парично задължения по чл.410 ГПК – 09.04.2015г., госпожа Ц.С.Д. е изгубила качеството си на съсобственик по отношение на топлоснабдения имот, което право е функционално свързано с придобиването на качеството „потребител на топлинна енергия” и възникването на облигационно правоотношение с „Т.С.” ЕАД.
Приложената справка от ИКАР, в уверение, че Ц.С.Д. няма собствени имоти в град София е издадена на 10.11.2015г. – с дата по-късна от момента, към който топлоснабдителното дружество е предявило претенциите си към жалбоподателката за потребена, но незаплатена топлинна енергия.
Облигационните отношения между страните са възникнали не от сключване на индивидуален договор между тях, а на база Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД на потребител в град София.
В чл.1 от Общите условия е уговорено, че продажбата на топлинна енергия се урежда от Общите условия. В т.64 и сл. от Общите условия е дадено определение на понятието купувач на топлинна енергия и на кого се води партидата.
Наличието на договорни отношения, дори и без наличието на сключен индивидуален договор е условие за допустимост при обработването на лични данни, съгласно чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Законодателят е определил, че е достатъчно наличието само на едно от условията за допустимост.
За администратора на лични данни в конкретния случай е налице още едно от условията за допустимост, а именно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД. От заповедта за изпълнение на парично задължение и от образуваното ч.гр.д. №12884/2015г. по описа на 113 състав на Софийски районен съд може да се заключи, че между страните е налице спор за дължими суми за потребена услуга – топлоснабдяване.
На основание изложеното следва да се приеме, че обработването на личните данни на Ц.С.Д. от „Т.С.” ЕАД чрез съхраняване и употреба, образуване на различни съдебни производства, включително и това по чл.410 от ГПК е допустимо и законосъобразно, извършено е при наличие на условия за допустимост на обработването и при спазване на принципите, на които следва да се основава то.
Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,
РЕШИ:
Оставя без уважение, като неоснователна жалба с рег.№СЛ-40/31.08.2015г., подадена от Ц.С.Д.срещу „Т.С.” ЕАД.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.
| ЧЛЕНОВЕ: | |
| Цанко Цолов /п/ Цветелин Софрониев /п/ Мария Матева /п/ Веселин Целков /п/ |
|
