Решение по жалба рег. № П-486/ 24.01.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 20.03.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с регистрационен №П-486/24.01.2013г., подадена от Л.Б.Р. срещу М.Г.Ч.

Л.Б.Р. сезира Комисията за защита на личните данни с жалба, в която твърди, че М.Г.Ч. неправомерно се е сдобил и използвал личните му данни (единен граждански номер), за да подаде жалба срещу него в полицията.

Г-нЛ.Б.Р. информира, че на 23.01.2013г. е извикан в 05-то РУП-СДВР, за да даде обяснения по повод подадена срещу него жалба от лицето М.Г.Ч.Запознавайки се с жалбата г-нЛ.Б.Р. забелязал, че г-нМ.Г.Ч. е използвал личните му данни, в случая единен граждански номер, като е вписал същият на втори ред в подадената до полицията жалба.

Г-нЛ.Б.Р. е изненадан и обезпокоен от факта, че г-нМ.Г.Ч. разполага и използва личите му данни, които не би трябвало, а и не трябва да притежава.Моли да бъдат взети необходимите мерки, за да се изясни как и по какъв начин г-нМ.Г.Ч. се е сдобил с единния му граждански номер /ЕГН/. Сочи, че М.Г.Ч. „не е администратор на лични данни, а и дори да е няма право да разгласява, придобива и публикува такива (чужди лични данни) за лични цели, без изричното съгласие на собственика им”.

Жалбоподателят твърди, че г-нМ.Г.Ч. е началник сектор в „М.” ЕАД и споделя опасенията и страхове си, че именно в „това си качество и като е злоупотребил със служебното си положение, ниво на достъп или познанства в цитирания телекоме получил информация за личните му данни”. Счита, че тези действия са грубо посегателство върху личния му живот, интереси и върху неприкосновеността на личните му данни, а също и че виновните за това грубо и опасно погазване на законните му права, трябва да понесат своята отговорност.”

Към жалбата на г-нЛ.Б.Р. няма приложени доказателства. Същата е адресирана и до 05-то РУП-СДВР и „М.” ЕАД.

С оглед изложените в жалбата твърдения и в условията на залегналото в административния процес служебно начало с писмо на Председателя на Комисията (П-1057/15.02.2013г.) от „М.” ЕАД е изискано изразяване на писмено становище и представяне на относимите по случая доказателства.

С писмо (П-1065/15.02.2013г.) на Председателя на Комисията от 05-то РУП-СДВР е изискано представяне на копие на жалбата подадена от М.Г.Ч. срещу Л.Б.Р. В отговор (П-1377/01.03.2013г.) от полицията предоставят изисканият документ, а именно молба с вх.номер 2760/22.01.2012г., подадена от М.Г.Ч. Видно от съдържанието на молбата е че, подателят -г-нМ.Г.Ч. е вписал трите имена и единен граждански номер на г-нЛ.Б.Р.

От „М.” ЕАД депозират становище (П-1373/28.02.2013г.), в което сочат, че по случая е извършена проверка, в резултат на която е установено, че жалбоподателят –
г-нЛ.Б.Р. не е абонат на дружеството и от мобилния оператор не разполагат с личните му данни.

Информират също, че г-нМ.Г.Ч. е техен служител на длъжност Началник сектор „Online съдържание”. Твърдят, че същият не е придобил лични данни на г-нЛ.Б.Р. от базата данни на дружеството, тъй като: на първо място от дружеството не разполагат с такива данни и на второ място г-нМ.Г.Ч. няма достъп до личните данни на клиентите им.

От мобилния оператор сочат, че г-нМ.Г.Ч. е дал писмени обяснения по случая пред органите на МВР. Намират случаят за изключително деликатен и касаещ само и единствено личния живот на г-нЛ.Б.Р. и г-нМ.Г.Ч., с оглед което считат че дружеството не трябва да бъде намесвано.Твърдят, че дружеството не е нарушило Закона за защита на личните данни и намират жалбата на г-нЛ.Б.Р. за неоснователна.

Към становището е приложено пълномощно.

На 14.03.2013г. е осъществен контакт сг-нЛ.Б.Р. на мобилен номер *****. По телефона жалбоподателя информира, че съпругата му е предоставила личните му данни на М.Г.Ч. Казва, че е останал много изненадан от този факт, научил за него от писмо на полицията, което в най-кратки срокове ще изпрати в КЗЛД.

За разговора е съставен протокол с номер ПР-41/15.03.2013г.

КЗЛД е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

За да упражни правомощията сиКомисията следва да бъде валидно сезирана.

В разглеждания случай, жалба с номер П-486/24.01.2013г. съдържа задължително изискуемите реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подписи, с оглед което същата е редовна.

От изложените в жалбата твърдения и от приложените доказателства може да се приеме, че същата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, от физическо лице– Л.Б.Р.

ЗЗЛД урежда защита на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Съгласно легалната дефиниция дадена в чл.2, ал.1 от закона лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Следователно фигуриращите в жалбата на г-нМ.Г.Ч. до полицията информация за г-нЛ.Б.Р., в случая единният граждански номер и три имена на г-нЛ.Б.Р. безспорно има характера на лични данни по смисъла на закона.

Жалбата на г-нЛ.Б.Р. до КЗЛД е насочена срещу злоупотреба с личните му данни, изразяваща се в употребата им от страна на г-нМ.Г.Ч. за подаване на жалба в полицията. Съгласно разпоредбата на §1, т.1от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД употребата на лични данни е действие по тяхната обработка, следователно в случая е налице обработване на личните данни на жалбоподателя от страна на г-нМ.Г.Ч.

В хода на административното производство и от събраните доказателства безспорно се установи, че М.Г.Ч., разполага с личните данни (единния граждански номер) на жалбоподателя и в качеството си на физическо лице е обработил, като е употребил същите за осъществяване на лични цели, а именно подаване на молба в полицията.

Твърденията на жалбоподателя, че г-нМ.Г.Ч. е служител на „М.” АД се потвърдиха от становището на мобилния оператор по случая. Останаха недоказани обаче, изложените в жалбата до КЗЛД предположения на г-нЛ.Б.Р. в насока, че г-нМ.Г.Ч. се е снабдил с единният му граждански номер от „М.” АД, в качеството си на служител на мобилния оператор. От събраните по административната преписка доказателства се установи, че от М. АД не разполагат с личните данни на жалбоподателя– г-нЛ.Б.Р., тъй като съшият не е абонат на дружеството Следователно по обективни причини е невъзможно г-нМ.Г.Ч., макар и служител на мобилния оператор да се е снабдил с личните данни на жалбоподателя от базата данни на дружеството. Обстоятелството, че г-нМ.Г.Ч. се е снабдил с личните данни на жалбоподателя не от мобилния оператор, а от друго място се потвърдиха и от предоставената от жалбоподателя информация, че съпругата му е предоставила единният му граждански номер на г-нМ.Г.Ч.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения

В чл.27, ал.2 от АПК са посочени предпоставките за допустимостна искането, в случая жалбата, за наличието на които административния орган проверява. В точка 6 на цитираната разпоредба законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. В конкретния случай това е ЗЗЛД, приложимостта на който е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от него. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

В конкретния случай, жалбата е насочена срещу физическо лице, което не е администратор на лични данни, следователно лисва пасивно легитимирана страна в производството, поради което Комисията не може да упражни правата си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, съгласно който Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

От изложената фактическа обстановка може да се приеме за установено, че личните данни на жалбоподателя (единният му граждански номер), са обработени от физическото лице -г-нМ.Г.Ч. за лични цели и дейности, а именно подаване на молба в полицията, следователно по аргумент от чл.1, ал.9 от ЗЗЛД жалбата не попада в обхвата на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.9 от ЗЗЛД е изключено от приложното поле на закона, респективно от компетентността на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби насочени срещу действия по обработване, извършено от физическо лице за негови лични или домашни дейности.

С оглед гореизложеното, на основание чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА, във връзка с чл.27, ал.2, т.6 от АПК, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.1, ал.9 от ЗЗЛД поради липса на пасивно процесуално легитимирана страна – администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, Комисията,

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.