Решение по жалба рег. № П 2082/ 04.06.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 28.11.2012г. (Протокол №44), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№П2082/04.06.2012г., подадена от Б.Ж.Х. срещу „М.”ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателят твърди, че е бил абонат на „М.”ЕАД, но е прехвърлил номера си към друг мобилен оператор. Сочи, че преди 1 година е преустановил отношенията си с „М.”ЕАД, като е погасил задълженията си. Въпреки това, от мобилния оператор са предоставили личните му данни на „К.Р.М.”ООД. От фирмата за събиране на вземания е получил многократни обаждания по телефона, както и писма, залепени на входната му врата, съдържащи уведомление за дължима сума в размер на 106,61лв. към М.

Счита, че правата му по ЗЗЛД са нарушени, след като мобилният оператор е предоставил личните му данни без знанието и съгласието му на трети лица. Жалбоподателят моли Комисията да предприеме необходимите действия по случая с оглед правомощията си.

Към жалбата е приложено копие на Покана за погасяване на задължение от 28.05.2012г.

Жалбата, подадена от Б.Ж.Х. е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата не е посочена точната дата на твърдяното нарушение, но от изложените факти в нея може да се направи извод, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „М.”ЕАД и „К.Р.М.”ООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата. Законът сочи като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване изискванията на този закон.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД е установено, че на “М.” ЕАД е издадено Удостоверение№50151. Заявени са 4 регистъра: „База данни абонати”, „База данни персонал”, „Видеонаблюдение” и „Посетители”. На „К.Р.М.”ООД е издадено Удостоверение №248208. Заявени са два регистъра: „Данни за персонала” и „Данни за клиенти”. Двете дружества са вписани в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 24.10.2012г., Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 28.11.2012г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя Б.Ж.Х., ответна страна „М.”ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна- „К.Р.М.”ООД.

В условията на служебното начало, с писма, изх.№П2950/05.07.2012г. и №П2952/05.07.2012г. и повторно с писма с изх.№П4587/19.09.2012г. и №П4065/21.08.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от АПК дружествата „М.”ЕАД и „К.Р.М.”ООД са уведомени за откритото административно производство, като на основание чл.36 от АПК са изискани писмени становища и относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо, вх.№С288/16.07.2012г., от „М.”ЕАД е получено становище, в което се сочи, че жалбоподателят е страна по два договора– Договор за лизинг от 28.02.2009г. и Договор за мобилни услуги от 07.03.2009г. за номер *****, пренесен на 20.02.2011г. в мрежата на друг мобилен оператор. За ползвани услуги г-н Б.Ж.Х. има задължения, които не са заплатени,поради което вземанията са предадени на „К.Р.М.”ООД за събирането им, на правно основание– сключен на 03.10.2011г. договор за събиране на неизплатени суми от абонати на оператора.

Към писмото са приложени заверени ксерокопия на: Пълномощно от 09.02.2010г. на Е.М.; Договор с „К.Р.М.”ООД, сключен на 03.10.2011г.; Договор №Х0011096 от 07.03.2009г. и Приложение към него; Молба от 20.02.2009г. от Б.Ж.Х. за смяна на тарифен план; Договор за лизинг №Х0011096 от 28.02.2009г. и Погасителен план към него и Общи условия на М. за сключване на договори за лизинг.

С писмо с вх.№П-5833805.11.2012г. от М. са предоставени заверени ксерокопия на Анекс от 27.02.2012г. и Пълномощно на Е.М.

С писмо с вх.№П.6350/27.11.2012г., от „М.”ЕАД са депозирани следните допълнителни доказателства: Фактура №0215441709/18.02.2011г. и Приложения към нея; Фактура №0221364758/12.04.2011г. Приложения към нея и Фактура №0638188844/17.02.2011г.

С писмо с вх.№С-613/14.11.2012г., от „К.Р.М.”ООД са депозирани копия на: Договор от 03.10.2011г. с „М.”ЕАД; Покана за погасяване на задължение от 21.04.2012г.; Уведомително писмо от 13.03.2012г. и Покана за погасяване на задължение от 28.05.2012г.

В отговор на писмо с изх.№П 4064/21.08.2012г. на Председателя на КЗЛД, както и при проведен разговор по телефона (Протокол с вх.№ПР 98/18.09.2012г.),жалбоподателят заявява, че не е сезирал други органи по случая и че поддържа жалбата си срещу „М.”ЕАД.

За откритото заседание на Комисията за защита на личните данни, проведено на 28.11.2012г. (Протокол №44), страните – редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуални представители.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от страна на администратор на лични данни.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на Б.Ж.Х., изразяваща се в предоставянето им на трети лица. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД „разпространяване” на лични данни представлява обработване на лични данни.

В чл.4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. Видно от Договор№Х0011096 от 07.03.2009г. и Приложение№1 към него, както и от Договор от 28.02.2009г. за лизинг на телефонен апарат, между жалбоподателя и “М.” ЕАД са налице валидни правоотношения. Г-н Б.Ж.Х. е предоставил доброболно личните си данни с оглед сключените договори. Този факт не се оспорва от жалбоподателя. От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие на физическото лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

От събраните към жалбата писмени доказателства е установено, че е налице обработване, по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателя лични данни от администратора на лични данни във връзка сключените договори.

В т.3.1 от Договор №Х0011096 се съдържа текст, съгласно който неразделна част от договора са Общите условия за взаимоотношенията между “М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на М. Съгласно чл.40.т. от Общите условия, М. има право да предоставя събираните, обработвани и съхранявани за целите на предоставяне на услугите данни на абонати на трети лица – администратори или оператори на лични данни с цел изготвяне на кредитна оценка и/или събиране на вземания, дължими за ползваните услуги. Идентичен текст се съдържа в т.4.5 от посочения индивидуален договор, където абонатът декларира съгласието си М. да предоставя личните му данни с оглед събирането на вземания, дължими за ползвани услуги. В т.1 от Договор за лизинг №Х0011096 от 28.02.2009г. също е включен текст, съгласно който абонатът се счита информиран, че е запознат с Общите условия на М.

За ползвани услуги, г-н Б.Ж.Х. не е заплатил месечните си фактури за периода от м.февруари до м.април 2011г. (Фактура №0215441709/18.02.2011г., №0221364758/12.04.2011г. и №0638188844/17.02.2011г.), поради което мобилният оператор е предоставил събирането на вземането на „К.Р.М.”ООД на правно основание-договор, сключен на 03.10.2011г. и Анекс от 27.02.2012г. към него, валидно действащ към момента на предоставянето на личните данни на г-н Б.Ж.Х. Жалбоподателят сочи, че е заплатил задълженията си към М., но не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

По силата на посочения договор, дружеството „К.Р.М.”ООД е упълномощено да организира с позволени от закона средства събирането на неизплатени суми от неизрядни абонати. В т.1.3.1 от договора се съдържа текст, съгласно който дружеството е упълномощено от мобилния оператор и относно уведомяването на длъжниците. Уточнено е да се извършва с писмо – покана за погасяване на задължението, като образците на писмата се съгласуват.

Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай, „К.Р.М.”ООД, въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на “М.” ЕАД има качеството „обработващ лични данни” по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Този извод произтича от обстоятелството, че „К.Р.М.”ООД ползва (употребява) личните данни на клиентите на М. от негово име и за негова сметка с цел събиране на просрочени задължения.

Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработването на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни. Видно от Договор от 03.10.2011г. и Анекс от 27.02.2012г. дружеството “М.” ЕАД възлага на „К.Р.М.”ООД събирането от името и за сметка на М. неизплатени суми от абонати, сред които и вземането от жалбоподателя.

От събраните към административната преписка доказателства няма данни за извършено нарушение на императивни законови разпоредби. Обработването на личните данни на г-н Б.Ж.Х. е законосъобразно по силата на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.