Решение по жалба рег. № Ж163/ 02.07.2012 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател- Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 19.04.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж163/02.07.2012г. от Д.Б. срещу К.Б.М. ЕАД /Г./ и “С.Г.Г.“ ООД.

Като заинтересована страна по жалбата е конституирано БТК АД.

Жалбоподателката Д.Б. сезира КЗЛД с жалба срещу мобилни оператори– Г. и В., както и срещу колекторска фирма по повод оказване на психически тормоз върху детето й във връзка с действия на така посочените дружества, свързани с предприети действия по събиране на възникнало задължение. Съгласно изложеното в жалбата, фактическата обстановка по случая е следната:

Като клиент на В., през месец май 2012г. Д.Б. получава обаждания от лица с настояване да изплати задължение към Г. в размер на 60 лева. Обажданията първоначално били насочени към детето на жалбоподателката, което ползва сим карта “вивабийпър“. С обажданията жалбоподателката и детето били инструктирани за клиентските номера, на които следва да бъде изплатено задължението. От страна на Г. г-жа Д.Б. не получава ясен отговор дали тези клиентски номера съответстват на договор, установен между нея и дружеството.

Жалбоподателката моли за извършване на проверка и преустановяване на психическия тормоз върху детето й.

Към жалбата не се прилагат доказателства.

С писмо изх.№П3929/15.08.2012г. от г-жа Д.Б. е изискано да предостави доказателства за договорните взаимоотношения с “БТК“ АД, като с писмо вх.№П4660/20.09.2012г. лицето предоставя ответната информация.

В условията на служебното начало са предприети следните действия:

С писмо изх.№П3386/20.07.2012г. от “БТК“ АД е изискано становище по случая и представяне на относимите доказателства.

С писмо вх.№С364/01.08.2012г. от “БТК“ АД заявяват, че жалбоподателката е клиент на дружеството, притежаваща 3 сим карти, като към едната е включена опцията “бийпър контрол“. Декларират, че г-жа Д.Б. няма непогасени задължения, поради което личните й данни не са били предоставяни на агенция за събиране на вземания. Съобщава се, че за БТК са непознати номерата, от които лицето твърди, че е обезпокоявано.

С писмо изх.№П3321/19.07.2012г. от “К.Б.М.“ ЕАД (Г.) е изискано да предостави становище по случая, както и да ангажира относимия към твърденията си доказателствен материал.

С писмо вх.№С360/31.07.2012г. от страна на Г. се съобщава, че г-жа Д.Б. има сключен договор за мобилни услуги №0291609 от 23.06.2003г., копие от който се предоставя. Сим-картата по договора е изключена на 20.12.2003г., поради неплатена дължима сума. След като не е извършено плащане то вземането е цедирано на “С.Г.Г.“ ООД. Твърди се, че лицето е надлежно уведомено без да се предоставят доказателства в тази насока.

С писмо изх.№П4978/02.10.2012г. от “С.Г.Г.“ ООДе изискано становище по жалбата, представяне на относимите доказателства с пояснение за предоставяне на информация кога и за какъв период му е възложено събиране на вземането към г-жа Д.Б.

С писмо вх.№С-534/11.10.2012г. “С.Г.Г.“ ООД уведомяват Комисията за наличие на договор за цесия с Г., поради което задължението на Д.Б. им е прехвърлено, за което лицето е уведомено с писмо, изпратено на посочения в договора адрес. Не се прилагат доказателства.

С писмо изх.№П-5651/29.10.2012г. от Г. е изискано да предостави копие от съобщението, с което е възложена на “С.Г.Г.“ ООД събиране на вземането към г-жа Д.Б., от което да е видно обема от предоставената на колекторската фирма информация с лични данни.

С писмо вх.№С-593/09.11.2012г. от Г. предоставят информация относно предоставената на “С.Г.Г.“ ООД информация за задълженото лице, а именно- име, ЕГН, документ за самоличност- лична карта и адрес.

С писмо изх.№П-6363/28.11.2012г. от Г. е изискано да предостави информация относно абонатите, ползващи номерата, от които жалбоподателката е била обезпокоявана по повод събиране на възникнало задължение, а също и справка за изходящите повиквания на посочените номера.

С писмо вх.№С-680/10.12.2012г. Г. предоставят информация относно абонатите, ползващи номерата, от които са осъществени позвъняванията към жалбоподателката, а именно, че сим-картите принадлежат на “С.Г.Г.“ ООД. Не се предоставя информация относно изходящите повиквания с мотив, че КЗЛД не попада в обсега на изброените в чл.250б, ал.1 от ЗЕС органи с компетентност да изискват подобна информация.

Справка относно входящите повиквания към мобилния номер на жалбоподателката е изискана от “БТК“ АД за периода на месец май 2012г. с писмо изх.№П-6362/28.11.2012г. Информацията е отказана с оглед разпоредбата на чл.250б, ал.1 от ЗЕС. Достъп до същата информация е отказан и на жалбоподателката с оглед, че са изтекли шест месеца от посочения период и че съществува законов ред, по който следва да бъде предоставена на конкретни лица.

С писмо изх.П-5586/25.10.2012г. от “С.Г.Г.“ ООД повторно от е изискано да предостави копие от съобщението, с което е възложено на дружеството събиране на вземането към г-жа Д.Б., от което да е видно обема от предоставената на колекторската фирма информация за лични данни. Информацията не се предоставя.

Видно от ангажирания по случая доказателствен материал се установява, че жалбата се явява редовна, респ. процесуално допустима- подадена е от физическо лице- Д.Б., в законоустановения срок, при наличие на правен интерес срещу надлежни страни- Г. и “С.Г.Г.“ ООД в качеството им на администратор,респ. обработващиличните данни на жалбоподателката. С оглед на това Комисията следва да упражни правомощието си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД за разглеждане на жалби на физически лица срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата им по ЗЗЛД.

Жалбата е насрочена за разглеждане по същество на открито заседание при редовно уведомяване на страните на 20.03.2013г.

Вземането на решение по жалбата е отложено с оглед необходимостта от представяне на допълнителни доказателства от страна на “С.Г.Г.“ ООД, а именно- доказателства относно изпратено до жалбоподателя уведомление за цесията, както и доказателства за получаването му.

С писмо вх.№П-1920/21.03.2013г. от страна на “С.Г.Г.“ ООД се представя уведомление за договор за цесия, сключен с “К.Б.М.“ ЕАД и фактури за дължими суми към Г., но не се представят доказателства за надлежно уведомяване на жалбоподателката за договора за цесията.

По отношение на основателността, с оглед на установената фактическа и правна обстановка, след като обсъди представените становища и писмени доказателства, Комисията счита жалбата за основателна по отношение на “С.Г.Г.“ ООД, поради следните съображения:

От фактическа страна безспорно се установява, че като клиент на БТК от 14.09.2011г. жалбоподателката получава през месец май 2012г. обаждания от посочени от нея номера с настояване за заплащане на дълг към Г. Установява се, че тези номера са ползвани от абоната “С.Г.Г.“ ООД. В жалбата си г-жа Д.Б. твърди, че не си спомня да има договорни отношения с Г. и не възразява в случай на съществуващо такова да бъде заплатено. От страна на Г. се представя договор, сключен с лицето към 2003г. за ползване на сим-карта, която е изключена същата година поради неплатена фактура, стойността по която се претендира от трето лице– “С.Г.Г.“ ООД по силата на договор за цесия между двете дружества от 2009г.

Съгласно чл.24, ал.1 от ЗЗЛД администраторът може да обработва данните сам или чрез възлагане на обработващ данните, като отношенията между администратора и обработващия лични данни се уреждат с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия данните. В конкретния случай отношенията между дружествата са уредени с нарочен акт- договор от 2003г. По силата на този договор информацията от сключения между Г. и г-жа Д.Б. договор, касаеща име, ЕГН, документ за самоличност-лична карта и адрес се предоставя на “С.Г.Г.“ ООД.

Макар и от събраните по преписката писмени доказателства да е невъзможно да се установи към кой момент вземането е възложено за събиране на “С.Г.Г.“ ООД, то при всички случаи предоставената информация от Г. относно телефонните номера на жалбоподателката към БТК не би следвало да бъде включена, тъй като моментът на установяване на договорни отношения на жалбоподателката с БТК е значително отдалечен във времето от момента, в който са установени договорните отношения с Г. Г. не е могъл да предостави на “С.С.Г.“ ООД информация, която към момента на установяване и прекратяване на договорните отношения с жалбоподателката не е съществувала. В този смисъл “С.Г.Г.“ ООД обработва по-голям обем от лични данни за лицето Д.Б. от този, който му е предоставен от Г. с оглед събиране на възникнало вземане, без да доказва източника или основанието на което е придобита тази последваща информация. “С.Г.Г.“ ООД не доказва към кой момент и по какъв начин се е сдобило с личния телефонен номер към БТКна жалбоподателката и по този начин съхранява и обработва незаконосъобразно тази информация.

Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗЛД личните данни следва да се обработват законосъобразно и добросъвестно като се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са посочени хипотезите, при които законодателят е възприел допустимостта на обработването на лични данни. Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД обработването е допустимо при изричното писмено съгласие на лицето. Доколко не съществува информация жалбоподателката да е оспорила съдържанието на сключения между нея и Г. договор, то последният се приема за валидно сключен. Съгласно т.43 от Общите условия на Г. за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги Потребителят се съгласява Г. да предоставя лични данни на потребителя, съдържащи се в личните му документи, на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземанията.

В този смисъл, чрез установяване на договорни отношения с посочения мобилен оператор клиентите на мобилния оператор предоставят съгласието си за тяхното обработване от трети лица във връзка с посочените цели, а наличието на съгласие за обработване на личните данни се явява самостоятелно правно основание за правомерното им обработване. В този смисъл следва, че лицето се е съгласило предоставените от него данни за целите на сключване на договора да бъдат предоставяни и използвани от трети лица. В случая обработваната от “С.Г.Г.“ ООДинформация за лицето надхвърля по обем и съдържание предоставената за целта на събиране на вземането информация от Г., като съхранява и използва лични данни за Д.Б. без правно основание в нарушение на чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД и чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

С оглед гореизложеното, Комисията

Решението може да се обжалвав 14-дневен срок от получаването му, чрез КЗЛД пред Административен съд- София град.

След влизане в сила на настоящото решение, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София, бул. “Акад. Иван Гешов”-№15 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721