Решение по жалба рег. № Ж 99/ 06.06.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 10.10.2012г. (Протокол №37), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж99/06.06.2012г., подадена от Г.И.В. срещу „К.Б.М.” ЕАД (Г.).

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, в която жалбоподателката сочи, че е абонат на „К.Б.М.” ЕАД от 2002г. Счита, че мобилният оператор е злоупотребил с личните й данни, като ги е предоставил на фирмата за събиране на вземания „С.Г.Г.” ООД.

При проведен телефонен разговор (Протокол с вх.№ПР 93/03.09.2012г.), както и с писмо с вх.№П4189/31.08.2012г., изпратено на електронния адрес на КЗЛД, жалбоподателката уточнява, че Уведомлението за цесия е получила през месец април 2012г.

Към жалбата са приложени ксерокопия на: Договор за мобилни услуги №0261352 от 31.08.2002г. и Уведомление за цесия.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на „К.Б.М.” ЕАД е издадено Удостоверение №28772. Заявени са три регистъра: “Персонал”, “Потребители” и “Видеонаблюдение”. На „С.Г.Г.” ООД е издадено Удостоверение №52178. Заявени са три регистъра: “Персонал”, „Длъжници” и “Клиенти. Двете дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 19.09.2012г. (Протокол №35), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 10.10.2012г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката Г.И.В., ответна страна- „К.Б.М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересована страна- „С.Г.Г.” ООД.

С писма с изх.№П 2951/05.07.2012г. и №П 2948/05.07.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дружествата „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД са уведомени за откритото административно производство и на основание чл.36 от АПК са изискани становища, както и относими към жалбата доказателства.

В отговор, с писмо с вх.№С 303/17.07.2012г. от Г. е получено становище, в което се посочва, при извършена проверка е установено, че жалбоподателката е страна по Договор за мобилни услуги №0261352 от 31.08.2002г. Поради неизплатени ликвидни и изискуеми задължения, с Договор за цесия от 17.09.2009г. дружеството е цедирало вземането си в размер на 136,48 лв. към г-жа Г.И.В. на „С.Г.Г.” ООД.

Към писмото са приложени заверени копия на: Пълномощно на Л.К.; Договор за мобилни услуги №0261352 от 31.08.2002г. и Договор от 17.09.2009г. за прехвърляне на вземания

С писмо с вх.№С 275/13.07.2012г. от„С.Г.Г.” ООД е получено становище, в което се сочи, че съгласно договор от 17.09.2009г., сключен с „К.Б.М.” ЕАД, дружеството приема да организира с различни законосъобразни мерки събирането на неизплатени суми от абонати на мобилния оператор. Посочва се, че информацията за вземанията се предоставя на списък в електронна форма, в който фигурира името и на Г.И.В. За наличното задължение г-жа Г.И.В. е уведомена с писмо на посочен от Г. адрес.

Към писмото е приложено копие на част от Договор от 17.089.2012г. за прехвърляне на вземания.

Повторно с писмо с изх.№П4271/04.09.2012г. на Председателя на КЗЛД, от Г. са изискани доказателства за наличие на неизплатени задължения на жалбоподателката, както и заверено копие на договор за мобилни услуги, сключен с нея. В отговор, с писмо с вх.№С475/17.09.2012г. от „К.Б.М.” ЕАД са предоставенизаверени ксерокопия на Договор за мобилни услуги от 31.08.2002г. и Данъчни фактури №5007535733 и №5007996602.

За откритото заседание на Комисията за защита на личните данни, проведено на 10.10.2012г. (Протокол №37), страните са редовно уведомени. Жалбоподателката не се явява. От „К.Б.М.” ЕАД не изпращат процесуален представител. За „С.Г.Г.” ООД се явява юрк. Е.Д.М. с конкретно пълномощно по жалбата. Юрк. Е.Д.М. заявява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като дружеството, което представлява обработва лични данни от името и за сметка на Г., с което дружество жалбоподателката има сключен договор.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

Жалбата е насочена срещу разпространяването на личните данни на Г.И.В. от „К.Б.М.” ЕАД на трети лица. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗЛД “разпространяване” представлява обработване на лични данни.

В чл.4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. Видно от Договор за мобилни услуги от №0261352 от 31.08.2002г., между жалбоподателката и „К.Б.М.” ЕАД е налице валидно правоотношение. Г-жа Г.И.В. е предоставила доброболно личните си данни с оглед сключения договор. Този факт не се оспорва от жалбоподателката. От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие на физическото лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД „К.Б.М.” ЕАД да обработва личните й данни.

От събраните към жалбата писмени доказателства е установено, че е налице обработване, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателката лични данни от администратора на лични данни във връзка сключения договор.

Неразделна част от всеки индивидуален договор са Общите условия на Г. за взаимоотношения с потребителите. В т.17 от Договора за мобилни услуги, подписан от г-жа Г.И.В. се съдържа текст, съгласно който с подписването му абонатът декларира, че е запознат и съгласен с Общите условия за ползване на мрежата на Г.

В т.43 от Общите условия, се съдържа текст, съгласно който потребителят се съгласява „К.Б.М.” ЕАД да предоставя личните му данни на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземанията, както и за изготвяне на кредитна оценка.

За ползвани услуги жалбоподателката не е заплатила задължения по Фактури №5007535733 и №5007996602. На правно основание сключен със „С.Г.Г.” ООД на 17.09.2009г. Договор за прехвърляне на вземания, мобилният оператор цедира вземането си към г-жа Г.И.В. на „С.Г.Г.” ООД. За извършеното Г.И.В. е уведомена с писмо.

Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В конкретния случай, „С.Г.Г.” ООД въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на „К.Б.М.” ЕАД има качеството обработващ лични данни по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗЗЛД.

От изложеното следва извода, че личните данни на жалбоподателката са обработени законосъобразно от страна на администратора на лични данни, в съответствие с императивните законови изискания.

Относно размера на дължимите суми, както и начислените неустойки касаят отношения, които не са включени в компетентността на административния орган.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.