РЕШЕНИЕ
№Ж-974/2014г.
София, 09.02.2016г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 18.03.2015г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№Ж-974/30.09.2014г., подадена от В.Ж.Т.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, съдържаща твърдения за злоупотреба с лични данни. Жалбоподателката посочва, че от получена през м. август 2014г. фактура за дължими суми към М. е установила, че на нейно име без знанието и съгласието ѝ е сключен нов договор за абонаментно обслужване. Госпожа В.Ж.Т. твърди, че повече от 10 години е клиент на „М.” ЕАД за мобилна услуга за номер *****. Посочва, че месечните сметки за ползвани от нея мобилни услуги заплаща в магазин „Х.”, находящ се в Търговския център на бул. „Сливница” №65. Установила е, че месечната сметка за м. юни 2014г. е завишена почти в двоен размер, без да е провеждала повече на брой телефонни разговори. При извършена справка, от служител на „Х.” е уведомена, че причината е в това, че не е променен абонаментният план, предвид на което г-жа В.Ж.Т. доброволно го е променила. Когато получава фактура №0295945611 за отчетен период 21.06.2014г. – 20.07.2014г. установява, че освен сметката за собствения си мобилен номер *****, фигурира и сметка за неизвестен за нея телефонен номер *******, както и справка за провеждани разговори от него. Жалбоподателката е притеснена, тъй като не е давала съгласие и не е сключвала договор за втори мобилен номер, поради което счита, че е извършена злоупотреба с личните ѝ данни.
Към жалбата са приложени копия на: фактура №0295945611 ведно с Приложение №1 към нея и Заявление за прекратяване на договор от 28.08.2014г.
С писма изх.№П-7039/17.10.2014г. и №П-7042/17.10.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съответно “М.” ЕАД и „Х.-Т.” ЕООД са уведомени за образуваното в КЗЛД административно производство по жалбата на г-жа В.Ж.Т. На основание чл.36 от АПК от администраторите на лични данни са изискани писмени становища по случая, заверени копия на прекратени и настоящи договори, сключени с жалбоподателката, както и други относими към случая доказателства.
В отговор, с писмо вх.№С-7550/30.10.2014г. М. депозира становище, в което сочи, че жалбоподателката е дългогодишен клиент на М. за номер *****, за който има сключени два договора: от 21.08.2009г. – прекратен и договор от 17.07.2014г., сключен в магазин на „Х.” – в сила към настоящия момент. “М.” ЕАД уточнява, че „Х.” е партньор на оператора съгласно Договор от 01.12.2005г. Съгласно цитирания договор, правилата относно обслужването на клиенти, в т.ч. и сключването на договори, се определят от “М.” ЕАД и същите следва стриктно да бъдат спазвани. За конкретния случай мобилният оператор твърди, че при извършена проверка е установено, че на 20.06.2014г. в М. е постъпила заявка от „Х.” за активизация на нова СИМ карта на името на жалбоподателката. Заявката е подадена и обработена съгласно регулярна процедура, която се осъществява от служители на „Х.” и „М.” ЕАД, при спазване на изискванията на Приложение №4. Относно процесния договор, М. посочва, че е изискал от „Х.-Т.“ ЕООД всички документи, касаещи сключването му, но до настоящия момент не са предоставени. Във връзка с отношението на Х.-Т. по настоящия случай, „М.” ЕАД счита, че дружеството е действало самостоятелно, но от името на М. При изпълнение на договорните си задължения на Х.-Т. е вменено изричното задължение, че носи отговорност за спазване на разпоредбите на ЗЗЛД.
Към писмото са приложени заверени копия на: пълномощно; договори от 21.08.2009г. и 17.07.2014г.; Инструкция №1; Приложение №4 и договор с „Х.-Т.” ЕООД.
С писмо вх.№С-656/30.10.2014г., „Х.-Т.” ЕООД уведомява Комисията, че при извършена проверка по случаяе установено, че на името на жалбоподателката има сключени два договора за услуги. За целта, г-жа В.Ж.Т. е предоставила доброволно личните си данни, което се потвърждава и в жалбата ѝ. Изискани са писмени обяснения от служителя, представлявал Х. при подписването на двата договора. Според обясненията, на 20.06.2014г. В.Ж.Т. лично е посетила магазина на Х., находящ се на бул.„Сливница”, където е заплатила както месечната си сметка за съществуващия мобилен номер, така и първата месечна абонаментна такса за сключения от нея нов договор за услуга.
Към писмото са приложени: пълномощно, обяснения от С.К., извлечение от системата за извършени плащания, Удостоверение №499/09.07.2009г. и Инструкция №1 на М.
С писмо изх.№П-8710/12.12.2014г. на Председателя на КЗЛД, от „Х.-Т.” ЕООД повторно са изискани заверени копия на прекратени и настоящи договори, сключени с жалбоподателката.
В отговор, с писмо вх.№С-785/13.12.2014г. „Х.-Т.” ЕООД депозира Договор №Т0034112 от 17.07.2014г. и Приложение №1 към него; искане от В.Ж.Т.;
С писмо изх.№П-7044/17.10.2014г. на Председателя на КЗЛД, жалбоподателката е уведомена за предприетите действия. От г-жа В.Ж.Т. в срок е изискано копие на договор с „М.” ЕАД, както и информация дали по настоящия случай е сезирала и други органи.
Жалбата, подадена от В.Ж.Т. срещу „М.” ЕАД и „Х. – Тел” ЕООД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията за защита на личните данни е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.
В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „М.” ЕАД и „Х. – Тел” ЕООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.
При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че „М.” ЕАД и „Х.-Т.” ЕООД са изпълнили задълженията си по чл.17 от ЗЗЛД и са вписанив Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД съответно с №50151 и №499.
Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.
В заседание, проведено на 19.11.2014г. (Протокол №49), Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 22.01.2015г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката В.Ж.Т. и ответни страни „М.” ЕАД и „Х.-Т.” ЕООД в качеството им на администратори на лични данни.
За разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 22.01.2015г. (Протокол №4), страните са редовно уведомени. Жалбоподателката, както и „М.” ЕАД не се явяват и не изпращат процесуални представители. „Х.-Т.” ЕООД се представлява от юрк. К.К. с нотариално заверено пълномощно от дата 03.10.2013г.
Юрисконсулт К. заявява, че „Х.-Т.” ЕООД не съхранява нито оригинали, нито копия на договори, сключени в неговите обекти. Съгласно процедурата, след подписването на договор с клиент, незабавно заявката се подава в системата на М. Посочва, че предаването на договорите се извършва в едноседмичен срок, съгласно договора с „М.” ЕАД.
Предвид необходимостта от изясняване на случая от правна и фактическа страна, Комисията отлага вземането на решение по съществото на жалбата и указва на „Х.-Т.” ЕООД, че следва да представи: 1. становище, придружено с относими доказателства относно практиката на дружеството при издаване на нова СИМ-карта при наличие на вече сключен договор с физическо лице; 2. заверено копие на договор, сключен с жалбоподателката, за мобилен номер *******; 3. доказателства за предаването на процесния договор на „М.” ЕАД.
В отговор „Х.-Т.” ЕООД депозира допълнително становище с вх.№С-66/ 27.01.2015г., в което уточнява процедурата за сключване на нов договор, при наличие на сключен договор с абонат на М. Посочва се, че при посещение в търговски обект на Х., независимо дали физическото лице е абонат на „М.” ЕАД или е нов клиент, както и независимо дали приподписва съществуващ договор за услуга или сключва нов, предоставя му се еднакъв набор от документи, а именно: договор за нова услуга, приложение за тарифен план и придружаващите го декларации, ценоразпис на услугите и Общи условия на М. Единствено при приподписване на съществуващ договор, на клиента се предоставя за подпис и Искане за смяна на пакет. Посочените документи са изготвени от М. и са „качени” в системата на оператора ICE, до която достъп имат служителите на Х. Дружеството твърди, че при сключването на договори се спазват изцяло въведените от „М.” ЕАД правила, съдържащи се в Инструкция №1.
Х.-Т.” ЕООД посочва, че съгласно чл.14.9. от договор от 01.12.2005г., сключен с „М.” ЕАД има задължение да предава на оператора всички договори за услуги, заявки за услуги и други документи, въз основа на които се активират и предоставят услуги през съответната седмица. В изпълнение на договорните си задължения, „Х.-Т.” ЕООД заявява, че всички сключени чрез неговите търговски обекти договори се предават на М. под брой с приемо-предавателен протокол, подписан от упълномощени представители на двете страни. В протокола се съдържа единствено точния брой на предадените договори. С оглед защитата на личните данни на абонатите, подробна справка за съдържащите се в протокола договори се изпраща на „М.” ЕАД в защитен с парола файл от електронната поща на Х. За конкретния случай се твърди, че договорът от 20.06.2014г., сключен с жалбоподателката е предаден на служител на М., ведно с други сключени договори за съответния период с приемо-предавателен протокол от 03.07.2014г. Файлът, съдържащ подробна справка относно предадените договори е изпратен от служител на Х. – Г.Б.
„Х.-Т.” ЕООД счита жалбата на В.Ж.Т. за неоснователна, тъй като е налице изричното ѝ съгласие за сключването на новия договор – условие за допустимост за обработване на личните ѝ данни, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. С цел да докаже наличието на съгласието на жалбоподателката, „Х.-Т.” ЕООД моли Комисията да допусне свидетеля – С.К. – служител на Х., сключил договора с жалбоподателката от името на „Х.-Т.” ЕООД. Моли да бъде призована и разпитана и В.Ж.Т. Искането на „Х.-Т.” ЕООД е свързано с невъзможността на дружеството да представи договора от дата 20.06.2014г., тъй като същият е в притежание на М.
Към становището са приложени копия на: Приемо-предавателен проткол от 03.07.2014г.; извадка от файл с данни за сключени договори; Приложение №4 съгласно т.14.6.2 от Договор от 01.12.20105г.
В отговор, с писмо вх.№С-7550/30.10.2014г. М. депозира становище, в което сочи, че жалбоподателката е дългогодишен клиент на М. за номер *****, за който има сключени два договора: от 21.08.2009г. – прекратен и договор от 17.07.2014г., сключен в магазин на „Х.” – в сила към настоящия момент. „М.” ЕАД уточнява, че „Х.” е партньор на оператора съгласно Договор от 01.12.2005г. Съгласно цитирания договор, правилата относно обслужването на клиенти, в т.ч. и сключването на договори, се определят от „М.” ЕАД и същите следва стриктно да бъдат спазвани. За конкретния случай мобилният оператор твърди, че при извършена проверка е установено, че на 20.06.2014г. в М. е постъпила заявка от „Х.” за активизация на нова СИМ карта на името на жалбоподателката. Заявката е подадена и обработена съгласно регулярна процедура, която се осъществява от служители на „Х.” и „М.” ЕАД, при спазване на изискванията на Приложение №4. Относно процесния договор, М. посочва, че е изискал от „Х.-Т.” ЕООД всички документи, касаещи сключването му, но до настоящия момент не са предоставени. Във връзка с отношението на „Х.-Т.” ЕООД по настоящия случай, „М.” ЕАД счита, че дружеството е действало самостоятелно, но от името на М. При изпълнение на договорните си задължения на „Х.-Т.” ЕООД е вменено изричното задължение, че носи отговорност за спазване на разпоредбите на ЗЗЛД.
На проведено на 18.03.2015г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество, като искането на „Х.-Т.“ ЕООД за допускане на разпит на свидетел е оставено без уважение.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения, Комисията приема, че разгледана по същество жалба №Ж-974/30.09.2014г. е основателна.
Законът за защита на личните данни изисква обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни да се осъществява законосъобразно и добросъвестно, при спазване неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка, в чл.2, ал.2 законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на данните на физическите лица от администратори на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта на обработване на данните.
В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни.
Не е спорен факта, че жалбоподателката е абонат на „М.” ЕАД и ползва договорени с оператора услуги за мобилен номер *****. Видно от договор №Т0034112 от 21.08.2009г. и Договор от 17.07.2014г., подписани от страните, както и от изложените в жалбата твърдения, между страните е налице валидно правоотношение. Госпожа В.Ж.Т. е предоставила доброволно личните си данни, от което следва, че е налице изричното ѝ съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни „М.” ЕАД да обработва личните ѝ данни с оглед сключените договори за мобилен номер *****.
Госпожа В.Ж.Т. категорично заявява, че не е подписвала в магазин Х. втори договор на нова СИМ карта. Тежестта на доказване, че обработва личните данни на жалбоподателката при наличие на валидно правно основание е на страната на „Х.-Т.” ЕООД и „М.“ ЕАД. В становище с вх.№С-656/30.10.2014г. Х. посочва резултатите от извършена проверка по случая, при която е установено, че на името на абонат В.Ж.Т. има сключени два договора за услуги: договор за услуга за нова СИМ карта от дата 20.06.2014г. и приподписване на договор за услуги от дата 17.07.2014г. На основание чл.36 от АПК от „Х.-Т.” ЕООД са изискани копия на договорите, сключени с жалбоподателката. В отговор са представени единствено договор от 17.07.2014г., както и искане за промяна на абонаментен план. За процесния договор от дата 20.06.2014г. дружеството твърди, че е предоставен на М., но не ангажира протокол или други доказателства в тази насока. В становище с вх.№П-7550/30.10.2014г., М. твърди, че на дата 20.06.2014г. в „М.” ЕАД е постъпила единствено заявка от Х. за активация на нова СИМ карта с номер ******* на жалбоподателката, но не е предоставен договор, сключен с нея.
При анализ на събраните в хода на административното производство доказателства се установява, че „Х.-Т.” ЕООД обработва личните данни на В.Ж.Т. за втори договор за мобилен номер *******, но въпреки предоставената правна възможност, „Х.-Т.” ЕООД не представя втори договор, сключен с жалбоподателката, което налага извода, че обработването на личните данни на г-жа В.Ж.Т. за тази цел е без наличие на правно основание.
В становище с вх.№П-7550/30.10.2014г., М. твърди, че на дата 20.06.2014г. в „М.” ЕАД е постъпила единствено заявка от Х. за активация на нова СИМ карта с номер ******* на жалбоподателката, но не е предоставен договор, сключен с нея. Видно от фактура №0295945611 и Приложение А към нея, мобилният оператор обработва, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД личните данни на жалбоподателката и за мобилен номер *******, за който не представя валидно правно основание. Следователно за „М.” ЕАД не е налице условие за допустимост да обработва личните данни на В.Ж.Т. за тази цел.
В рамките на оперативната си самостоятелност Комисията счита, че с оглед характера на констатираните нарушения налагането на принудителни административни мерки (задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението) е нецелесъобразно и мерките са неприложими в случая и в тази връзка налага на „М.“ ЕАД и „Х.-Т.“ ЕООД административни наказания за нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, като счита, че същите ще имат възпитателно въздействие и ще допринесат за спазване от страна на дружествaта на установения правен ред.
Комисията съобрази целта на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не да създава икономически затруднения на администраторите на лични данни, допуснали нарушението. Поради обстоятелството, че констатираните нарушения не са първи за администраторите на лични данни, Комисията счита, че размера на наложените административни наказания следва да бъде около, но над минимума, предвиден в закона за съответното нарушение.
Водима от горното, на основание чл.10, ал.1, т.7, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,
РЕШИ:
1. Обявява жалба рег.№Ж-974/30.09.2014г., подадена от В.Ж.Т., за основателна.
2. На основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД налага на „М.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание – имуществена санкция в размер на 15000 лв. (петнадесет хиляди лева) за нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.
3. На основание чл.42, ал.1 от ЗЗЛД налага на „Х.-Т.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ****, в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание – имуществена санкция в размер на 15000 лв. (петнадесет хиляди лева) за нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.
След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, находяща се в гр.София, бул. „Проф. Цветан Лазаров" №2 или преведена по банков път:
Банка БНБ – ЦУ
IBAN: BG18BNBG96613000158601
BIC BNBGBGSD
Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
