Решение по жалба рег. № Ж-905/01.09.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: членове– Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание проведено на 18.05.2016г., обективирано в протокол №22 на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег.№Ж-905/01.09.2014г. подадена от Ц.М. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.

С посочената жалба Ц.М. информира, че от няколко месеца получава обаждания от фирма за събиране на вземания във връзка с твърдения за негови задължения към „Българска телекомуникационна компания” ЕАД (БТК ЕАД).

Жалбоподателят описва, че не е получавал писмо, с което да се уведоми за извършеното прехвърляне на вземания между дружествата.

В жалбата се поставят въпроси свързани с правилата за извършване на цесия, както и с давностния срок за събиране на вземания.

С писмо изх.№П-7639/04.11.2014г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, комисията) са дадени указания на г-н Ц.М., предвид съдържащите се в жалбата недостатъци във връзка със задължителните реквизити за подаване на жалба, и са разгледани относими законови разпоредби.

Съгласно чл.1, ал.1 от (ЗЗЛД) този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни.

С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Видно от съдържащите се в жалбата твърдения става ясно наличието на договорни отношения между Ц.М. и БТК ЕАД.

Предвид специалната компетентност на административния орган се отбелязва, че уредбата на договорните отнощения, включително въпросите за цесията и давностните срокове, се регулира от съответните съдебни институции.

Относно материята свързана със защитата на правата на физическите лица по ЗЗЛД е необходимо спазване на изискванията за подаване на жалба.

На основание чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация във връзка с чл.27, ал.2, т.6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), жалбата трябва да съдържа: данни за искателя– имена, адрес, телефон за връзка, електронен адрес (при наличие); естеството на искането; друга информация или документи, когато това е предвидено в закон или в този правилник; дата и подпис.

Видно от съдържанието на протокол №16/06.04.2016г. на КЗЛД административният орган е преценил наличието на необходимите предпоставки за допустимост на жалбата, вследствие на което е конституирал страните, а именно: жалбоподател– Ц.Г.М. и ответни страни– БТК ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и е насрочил дата за разглеждане на жалбата по същество.

В тази връзка комисията е приела, че жалбата е допустима предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.

С писма изх.№П-2828/12.04.2016г., №П-2829/12.04.2016г. и №П-2830/ 2.04.2016г. на комисията адресирани, съответно, до представителите на БТК ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и до жалбоподателя е посочена датата за провеждане на заседание на комисията за разглеждане на жалбата по същество и са изпратени на ответните страни заверени копия на жалба №Ж-905/01.09.2014г. с указан срок за представяне на становища по предмета й.

В отговор е изразено отношение с писмо №С-427/05.05.2016г. представено от пълномощника на„С.Г.Г.“ ООД.

В резултат от извършена проверка в Търговския регистър, както и в електронния регистър на администраторите на лични данни при КЗЛД е установено, че „С.Г.Г.“ ООД е регистрирано като дружество с ограничена отговорност с ЕИК ***** с предмет на дейност: „… цедиране и цесиране, събиране на банкови задължения както и между фирмени, посредничество при кредитиране, .. както и всяка другадейност и услуги, която не е забранена от закона“.

В изпълнение на чл.17, ал.1 от ЗЗЛД „С.Г.Г.“ ООДе вписано в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД като администратор на лични данни с идентификационен номер 52178 с три броя заявени регистри, а именно: „Персонал“, „Длъжници“, „Клиенти“.

Видно от направена справка в електронния регистър на администраторите на лични данни при КЗЛД се отбелязва, че БТК ЕАД е вписанокато администратор на лични данни с идентификационен номер 14414 със заявени 5 броя регистри, както следва: „Видеонаблюдение“, „Клиентски данни“, „Електронни съобщителни услуги“, „Човешки ресурси“, „Сигурност“, „Финансови документи“.

Във връзка с изясняване на фактическата обстановка по жалбата се разглежда изложеното в становището на „С.Г.Г.“ ООД: „В жалбата си г-н Ц.М. не оспорва да е бил абонат на БТК ЕАД и да е ползвал услугите, предоставяни от оператора. В качеството си на кредитор и пълномощник на цедента БТК ЕАД, „С.Г.Г.“ ООД е изпратило на дата 23.06.2014г. до Ц.М. писмо– уведомление, с което да го уведоми, че задължението му към БТК ЕАД е прехвърлено към „С.Г.Г.“ ООД. До длъжника са изпращани още писма съответно на дати 04.03.2015г., 02.09.2015г. и 04.08.2015г.– покани за плащане, които същият твърди да не е получавал“.

Във връзка с цитираното изявление представителят на дружеството е приложил като доказателства към становище №С-427/05.05.2016г. следните документи: договор за цесия; уведомление; пълномощно; фактура 1 брой.

Видно от събраните доказателства административният орган приема, че на основание договор заявка форма 1А №**** са налице договорни отношения между Ц.Г.М. и БТК АД. В цитирания договор се съдържа клауза съгласно която „клиентът декларира, че е информиран, че част от данните, които предоставя са лични данни и попадат под специална защита по смисъла на ЗЗЛД. БТК АД се задължава да ги обработва използва и съхранява, гарантирайки тяхната конфиденциалност. Клиентът предоставя личните си данни доброволно и дава съгласие за да бъдат реализирани правата и задълженията му по договора БТК ЕАД в предвидените от закона случаи да ги предоставя на компетентни органи, институции, както и на трети лица, в това число банки, кредитни бюра и агенции за събиране на вземания, когато това е необходимо за осигуряване на обслужването и реализиране на правата и интересите на клиента, както и когато това е необходимо за реализиране правата и интереситена БТКАД, включителна с цел събиране на неизплатени задължения по договора“.

От друга страна съгласно договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 31.05.2014г. се доказват договорните отношения между БТК ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД съответно в качеството „цедент“ и „цесионер“ с оглед което се разглежда основанието за обработване на личните данни на жалбоподателя от ответните страни.

В тази връзка са приложими хипотезите на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД, а именно: физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предпиети по негово искане, предвид които се счита, че обработването на личните данни на г-н Ц.М. от ответните страни в хипотезите на събиране, съхраняване и предоставяне е допустимо.

По отношение твърдението на „С.Г.Г.“ ООД, че на жалбоподателя е изпратено уведомление за цесия, както и че същото е „доставено на адреса на г-н Ц.М.“ към становище №С-427/05.05.2016г. е приложено удостоверение от куриерска фирма „Д.С.“ ООД.

Прави се уточнението, че независимо дали договорът за цесия е съобщен или не на длъжника, той се явява основание за допустимост на обработване на личните данни на жалбоподателя във връзка с първоначалния договор на лицето с БТК ЕАД с оглед изразеното съгласие за предоставяне на личните данни на трети лица.

Още повече, че договорът за цесия, като институт за разглеждане е извън компетентността на КЗЛД, чиито правомощия са изключително в областта на защитата на лицата при обработването на личните им данни. И все пак, договорът за цесия е валиден с постигането на съгласие между страните по същия, като длъжникът не е страна по същия и уведомяването му не е елемент от фактическия състав, обуславящ действителността му. Уведомяването е от значение за плащането, доколкото ако длъжникът плати на стария кредитор преди да е уведомен за цесията, плащането следва да се счита валидно.

В този смисъл е виждането на съдебния състав при Върховния административен съд, постановил решение №9953/15.07.2014г.: „… Няма недопустимо обработване на личните данни на Т., както от БТК, така и от колекторската фирма, предвид даденото от него изрично съгласие пред мобилния оператор във връзка с изпълнението на договора им за предоставяне на фиксирана гласова услуга. Това съгласие включва и възможността за предоставяне на личните данни на клиента при прехвърляне на вземането на трето лице с цел събирането на дължимите, но неплатени суми от него. Безспорно е, че обстоятелството кой е бил длъжен да уведоми длъжника за цедираното вземане спрямо него на новия кредитор, е ирелевантно по отношение на административния спор, с който комисията е била сезирана.“

Изложеният анализ е свързан и с мотивите на решение №7053/15.11.2013г. на АССГ във връзка с произнасянето по административно дело №7936 от 2013г.

Разглеждането на уведомяването на длъжника за цесията извършено от цесионера, по принцип, или от цедента, именно с оглед компетентността на КЗЛД, има своята относимост към материята на защитата на личните данни и приложението на ЗЗЛД в случай на установена допустимост на обработването на личните данни на основание чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. В този случай не би било извън компетентността на административния орган да разглежда уведомяването във връзка с чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД.

Съгласно посочената разпоредба когато личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, администраторът му предоставя: данните, които идентифицират администратора; целите на обработването на личните данни; категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице; получателите; информация за правото на достъп и коригиране на събраните данни.

Разгледаната норма е пряко следствие от посочената в чл.1, ал.2 от ЗЗЛД цел на закона за гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.

Във връзка с предмета на жалбата в настоящото административно производство е относимо и произнасянето с решение №15611/19.12.2014г. на състав на Върховния административен съд, въз основа на което е влязло в сила решение №Ж-13/11.06.2014г. на КЗЛД.

С посоченото решение съдът е приел, че „по делото е установено, че между ….. ЕАД и А.Х. е сключен договор от ….г. за предоставяне на мобилни телефонни услуги, като по силата на общите условия, неразделна част от договора, абонатът дава съгласие личните й данни да бъдат предоставени от оператора на трето лице във връзка със събиране на вземания. Съгласно дадено от А. Х. съгласие при сключване на договора с ….. ЕАД личните й данни да бъдат предоставени на трето лице за събиране на вземанията по договора овластява единственомобилния оператор да предостави данните“.

С оглед съдържанието на разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД комисията счита, че уведомлението за цесия представлява уведомление по чл.20 от ЗЗЛД предвид което липсата на уведомление за цесията се приема за неизпълнение от страна на „С.Г.Г.“ ООД на императивно установеното в чл.20, ал.1 от ЗЗЛД задължение на администратора на лични данни да предостави информация на жалбоподателя за получаването на личните му данни. В тази връзка е относима административнонаказателната разпоредба на чл.42, ал.3съгласно която за нарушение по чл.20, ал.1администраторът се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 20000 лева.

Приложеното към административната преписка удостоверение от „Д.С.“ ООД, че на г-н Ц.М. са изпращани уведомителни писма от „С.Г.Г.“ ООД в качеството му на цесионер не доказват получаването им и съответно надлежното уведомяване.

Видно от съдържанието на представеното и приложеното към административната преписка удостоверение от „Д.С.“ ООД се потвърждава единствено изпращането на уведомителни писма на съответните дати, адресирани до г-н Ц.М., при липсата на данни за получаването им от жалбоподателя. В този смисъл разглежданото уведомление има характер на свидетелски показания, обективирани в писмена форма, и не следва да се разглежда като доказателство за доставянето на писмата до жалбоподателя.

При формиране на решението относно конкретната сума на имуществената санкция, КЗЛД намира, че предвид характера на извършеното нарушение с определянето й в долната граница на законовия размер се постига целта на закона, посочена в чл.1, ал.2 от ЗЗЛД за гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София– град в 14-дневен срок от получаването му.

След влизане в сила на решението, сумата по наложената имуществена санкция следва да бъде внесена, в брой, в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София- 1592, бул. “Проф. Цветан Лазаров” 2, или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721