Решение по жалба рег. № Ж-480/04.11.2015 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на заседание, проведено на 30.03.2016г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№Ж-480/04.11.2015г., подадена от Р.С.П.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Р.С.П., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни.

Жалбоподателката твърди, че д-р Е.Б.М., в качеството й на директор на Регионална здравна инспекция (РЗИ)– М., „е разгласила и допуснала разгласяването и узнаването от неоправомощени за това лица на фактите, сведенията, документите и личните данни“ от служебното й досие на държавен служител в РЗИ– М. Изложени са и твърдения за нарушение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Закона за държавния служител.

Към жалбата не са приложени доказателства.

С оглед преценка наличието на предпоставки за допустимост на жалбата и конституиране на ответни страни в производството от жалбоподателката е изискано да конкретизира жалбата, в отговор на което г-жа Р.С.П. е депозирала писмо рег.№П-10147/02.12.2016г. Жалбоподателката сочи, че всяка година е декларирала пред органа по назначаването си своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагане на труд извън служебното правоотношение, основанията за тяхното получаване, както и работодателя, който ги е изплатил. Г-жа Р.С.П. допълва, че тези декларации се събират и съхраняват в служебното й досие в РЗИ– М. и твърди, че „директорът на РЗИ– М.– д-р Е.Б.М. се е запознала подробно“, без нейно знание и съгласие, с декларираната от нея информация, която е „разпространявала и продължава да разпространява“ пред всички служители на РЗИ– М., а „вероятно и сред други нейни колеги“ с цел да й навреди и да я злепостави.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от РЗИ– М. е изискано писмено становище и представяне на относими доказателства.

В отговор и с писмо П-1262/22.02.2016г. д-р Е.Б.М.– Директор на РЗИ– М. оспорва изложените от жалбоподателката твърдения и допълва, че за допускане на поведение в разрез с Етичния кодекс на държавния служител, за уронване на престижа на Инспекцията, на лицето Р.С.П. е наложено дисциплинарно наказание– уволнение.

Към становището не са приложени доказателства.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-480/04.11.2015г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателката, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което е редовна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет обработване в хипотезата на разпространяване на лични данни от служебното досие на жалбоподателката. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. В конкретния случай администратор на лични данни е РЗИ– М. самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка по смисъла на чл.8 от Закона за здравето и чл.3 от Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции.

От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че РЗИ– М.е изпълнила задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, подала е заявление за регистрация и е регистрирана като администратор на лични данни с идент. №309733 и заявени десет броя регистри.

На проведено на 09.03.2016г. заседание на Комисията, жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– Р.С.П. и ответна страна– Регионална здравна инспекция – М.

С оглед изясняване на случая от правна и фактическа страна и разпределянето на доказателствената тежест в процеса, от жалбоподателката са изискани доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, но такива не са ангажирани.

На проведено на 30.03.2016г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателката – редовно уведомена, не се явява, не се представлява.

Регионална здравна инспекция– М. – редовно уведомена, не се представлява.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения Комисията приема, че разгледана по същество жалба рег.№Ж-480/04.11.2015г. е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД разпространението на лични данни са действия по обработването им и следва да се извършва съобразно с разпоредбите на ЗЗЛД.

Страните не спорят, че между същите е било налице служебно правоотношение, което е прекратено със Заповед №РД-19-19/13.01.2016г., на Директора на РЗИ– М. за наложено на г-жа Р.С.П. дисциплинарно наказание.

От събраните по административната преписка доказателства не се установи обработване на личните данни на жалбоподателката, чрез действия по разпространение на лични данни от служебното й досие в РЗИ– М. до служители на инспекцията и „други колеги“ на жалбоподателката.

Изложените от жалбоподателката твърденията за неправомерно обработване на личните й данни са оспорени от ответната страна. Същите са недоказани от г-жа Р.С.П. и въпреки предоставената на жалбоподателката правна възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си и указанията, дадени в тази насока, такива не са ангажирани. В тази връзка и съобразно разпределяне на доказателствената тежест в процеса се налага извода за недоказаност и неоснователност на жалбата.

За пълнота и с оглед съдържанието на жалбата и изложени в нея твърдения за нарушение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и Закона за държавния служител, следва да се отбележи, че същите са извън приложното поле на ЗЗЛД и извън компетентността на Комисията и не са предмет на настоящето производство, чийто предмет са твърденията за незаконосъобразно обработване на личните данни на жалбоподателката, а именно обработване в хипотезата на разпространяване на лични данни от служебното й досие.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.