Решение по жалба рег. № Ж-47/04.02.2016 г.

Комисията за защита на личните данни в състав, председател– Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание проведено на 01.06.2016г. обективирано в протокол №24 на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег.№Ж-47/04.02.2016г. подадена от И.А.Р. срещу „Топлофикация София“ ЕАД за нарушаване на Закона за защита на личните данни.

С жалбата си г-н И.А.Р. твърди, че „Топлофикация София“ ЕАД разполага с негов нотариален акт съдържащ личните му данни без да го е предоставял на дружеството.

В тази връзка жалбоподателят е отправил молба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, комисията) за извършване на проверка по отношение начина на снабдяване от страна на дружеството със съответния документ и основанието за обработване на личните данни.

С писмо изх.№П-1800/12.03.2016г. на КЗЛД, адресирано до представителя на „Топлофикация София“ ЕАД, е изпратено заверено копие на жалба №Ж-47/04.02.2016г. и е указан срок за представяне на становище по предмета й.

В отговор от страна на дружеството е изразено отношение с писмо №С-252/ 23.03.2016г. с приложени в съответствие доказателства.

Предвид задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.38 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, комисията се е произнесла с решение от 20.04.2016г. относно допустимостта на жалба с рег.№Ж-47/04.02.2016г. за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) срок.

С посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство, а именно: жалбоподател– И.А.Р.; ответна страна– „Топлофикация София“ ЕАД и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.

В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови норми комисията е мотивирала произнасянето по същество на жалбата с разгледаните по-долу разпоредби.

В изпълнение на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Видно от съдържанието на жалбата предмет на административното производство се явяватвърдението на жалбоподателя за липса на изразено от негова страна съгласие за предоставяне на личните му данни съдържащи се в нотариалния му акт за собственост, с който „Топлофикация София“ ЕАД разполага и твърдението в тази връзка за нарушаване на правата на лицето по ЗЗЛД.

Предвид изясняване на обстоятелствата пожалбата се разглежда становище №С-252/23.03.2016г. представено от надлежно упълномощен представител на „Топлофикация София“ ЕАД.

В цитирания документ се посочва, че в качеството си на администратор на лични данни, и конкретно „за целите на регистър „Потребители на топлинна енергия“ в дружеството се обработват и съхраняват данни относно физическата и икономическа идентичност на лицата, както и други данни на потребителите (клиенти) на топлинна енергия. В този смисъл ответната страна е направила извода, че „е налице условие за допустимост на обработване на личните данни на г-н И.А.Р., а именно– за реализиране на законните интереси на дружеството, което в случая се изразява в снабдяването и предоставянето на документ (нотариален акт) с цел събирането на вземания за доставена топлинна енергия“.

По отношение основанието за обработване на личните данни на жалбоподателя, в хипотезата на тяхното събиране, в становище №С-252/23.03.2016г. се цитират разпоредбите на чл.42 от Правилника за вписванията и чл.8, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър съгласно които книгите за вписване са публични и всеки може да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени по книгите за вписване. В допълнение на основание посочената разпоредба от Закона за кадастъра и имотния регистър се сочи, че имотният регистър е публичен и всеки може да се снабди с незаверено копие от документа за собственост на трето лице.

В становището е отбелязана конкретната цел и повод за снабдяване с личните данни на г-н И.А.Р., съдържащи се в нотариалния акт за собственост, който макар и неприложен към жалбата, но цитиран в становището на „Топлофикация София“ ЕАД, се отнася до имота, в който живее И.А.Р., посочен и като адрес за кореспонденция в жалбата, а именно: *****.

Представителят на дружеството е информирал КЗЛД в становище №С-252/ 23.03.2016г., че на 30.06.2015г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№3041658 срещу И.А.Р. и З.В.Р. за сумата от 4717 лева. Предвид подадено възражение от длъжниците срещу същата заповед и с оглед съобщение на СРС получено от дружеството на 04.11.2015г. с което съдията докладчик е указал на дружеството възможността за предявяване на иск относно вземането е заведена искова молба №24446/04.12.2015г. по описа на Софийския районен съд.

Именно към исковата молба е приложен нотариалният акт, описан в т.13 от иска, с цел установяване съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия по отношение на съсобствениците на имота– И.А.Р. и З.В.Р.

В заключение на изложеното представителят на ответната страна в административното производство е мотивирал виждането за неоснователност на жалбата с отбелязването, че „като съсобственик на процесното жилище, г-н И.А.Р. има качеството на клиент на топлинна енергия и страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД, независимо на чие име се води партидата в дружеството, имайки предвид, че същата има само вътрешносчетоводно, но не и правно значение (в този смисъл Решение №1359 на СГС,г. О., IV-Г състав). Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който „Топлофикация София“ ЕАД е доставяло топлинна енергия“.

В резултат от разгледаните обстоятелства се анализира приложението на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1– т.7 от ЗЗЛД съгласно която обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от изрично посочените условия.

В настоящото административно производство безспорно се установява липсата на изрично предоставено съгласие от страна на жалбоподателя за обработването на личните му данни извършено със снабдяването на „Топлофикация София“ ЕАД с документа за собственост и представянето му в съда.

Наличието на съгласие на физическото лице за обработване на личните му данни обаче е само едно от законовите условия за допустимост на обработването на данните.

С оглед правомощията на ответната страна комисията приема, че е налице основание за произнасяне по същество на жалба №Ж-47/04.02.2016г. и отхвърлянето й като неоснователна предвид чл.4, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от ЗЗЛД във връзка с чл.127, ал.2 от ГПК, чл.154, ал.1 от ГПК и чл.8, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Съгласно цитираните основания за допустимост на обработването на личните данни на г-н И.А.Р. извършено от „Топлофикация София“ ЕАД с оглед предмета на жалбата се счита, че е налице нормативно установено задължение на администратора на лични данни– чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД; необходимост за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се предоставят данните– чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД; реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните– чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.

В тази връзка са относими следните законови норми: чл.10 от ГПК, касаещ принципа за установяване на истината в съдебното производство, а именно: съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за делото; чл.127, ал.2 от ГПК– в исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи заедно с нея всички писмени доказателства; чл.154, ал.1 от ГПК– всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения; чл.8, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър– имотният регистър е публичен и всеки може да се снабди с незаверено копие от документа за собственост на трето лице.

В този смисъл административният орган споделя мотивите на ответната страна за обявяване неоснователността на жалбата предвид законосъобразността на обработването на личните данни на И.А.Р.

В допълнение е отбелязването, че в случая обработването на личните данни на жалбоподателя е извършено в изпълнение на принципите регламентирани в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД относно законосъобразност, добросъвестност, за конкретни, точно определени и законни цели като не се установява обработване на личните данни допълнително по начин, несъвместим с тези цели.

Във връзка с изложеното и на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното

Отхвърля като неоснователна жалба с рег.№Ж-47/04.02.2016г. подадена от И.А.Р. срещу „Топлофикация-София“ ЕАД извършено със снабдяването с нотариален акт за собственост и прилагането му като доказателство към искова молба вх.№24446/04.12.2015г. по описа на Софийския районен съд на основание чл.4, ал.1, т.1, т.6, т.7 от ЗЗЛД във връзка с чл.127, ал.2 от ГПК, чл.8, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър предвид изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора и реализиране на законните му интереси.

Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София– град в 14-дневен срок от получаването му.