Решение по жалба рег. № Ж-466/28.10.2015 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 16.03.2016г., обективирано в протокол №13, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа жалба с рег.№Ж-466/28.10.2015г. подадена от Е.В.В.

В Комисията за защита на личните данни е постъпила жалба с рег.№Ж-466/ 28.10.2015г. препратена по компетентност от Комисия за регулиране на съобщенията. Жалбоподателят Е.В.В. излага факти, че е абонат на БТК ЕАД от 8 години, но през месец септември получил фактура за ползваните услуги през предходния месец и установил, че тя е завишена. След като разгледал справка за ползваните услуги установил, че е изпращал съобщение с добавена стойност. Жалбоподателят посетил офиси на БТК ЕАД, събирал информация от интернет, като се опитал да установи, как са изпращани и кой е действителният им подател. Смята, че случаят не е единичен, а казусът му засяга злоупотреба с лични данни, доверието на клиенти и участие в измами и зловредни практики. Към жалбата са приложени: копие от негова жалба до БТК ЕАД от 16.09.2015г., отговор на служителя на БТК ЕАД, информация публикувана в интернет, електронна справка от профила му в системата на БТК, електронна справка от БТК ЕАД.

С писмо изх. №П-9354/09.11.2015г. на Председателя на КЗЛД, г-н Е.В.В. е информиран, че Комисията за защита на личните данни разглежда жалби от физически лица, с които са нарушени правата им по ЗЗЛД от администратори на лични данни. От жалбата му не може да се установи срещу действията или бездействията на кой администратор на лични данни е насочена. Информиран е за легалното определение на понятието лични данни. Посочено му е, че ако поддържа жалбата следва да посочи кои негови лични данни счита за нарушени и от кой администратор.

Жалбата, подадена от Е.В.В. е съобразена в цялост с изискванията на КЗЛД, съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити за редовност.

Чл. 30, ал.1 от ПДКЗЛДНА регламентира минималното необходимо съдържание, което трябва да съдържа искането, за да отговаря на условията за редовност. Трябва да са посочени необходимите данни за искателя, естеството на искането, други документи, когато това е предвидено в закон или в ПДКЗЛДНА, дата и подпис. Жалба с рег.№Ж-466/28.10.2015г. отговаря в цялост на тези условия.

Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при нарушаване на правата му по ЗЗЛД, всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. От жалбата на г-н Е.В.В., установяваме, че за твърдяното нарушение жалбоподателят е узнал с получаване на фактурата за ползваните услуги през месец август 2015г. Това е моментът на узнаване на твърдяното нарушение, че с личните му данни е извършена злоупотреба. Жалбата е подадена в срока на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и е допустима.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона. Въпреки полученото от жалбоподателя писмо с дадени указания от Комисията, жалбоподателят не сочи жалбата му срещу кой администратор на лични данни е насочена, съответно кои негови лични данни са били обект на твърдяното нарушение.Не е посочена ответна страна – администратор на лични данни.

Във връзка с гореизложеното, и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни, Комисията на защита на личните данни

Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването му.