РЕШЕНИЕ
№Ж-399/2015г.
София, 21.03.2016г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 09.03.2016г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД),разгледа жалба с рег. Ж-399/23.09.2015г., подадена от И.Т.С. срещу С.Я.- частен съдебен изпълнител №844 в Камарата на частните съдебни изпълнители.
Госпожа И.Т.С. уведомява, че е ипотекарен длъжник по изпълнително дело №20158440402524, образувано от ЧСИ С.Я. и след извършена справка научава, че по разпореждане на С.Я. е извършено пълно проучване на имущественото й състояние, а в кориците на делото се намират и няколко справки от Агенция по вписванията относно притежавните от нея недвижими имоти, както и справка от НАП относно наличието на нейни публични задължения.
Според жалбоподателката, събирането на описаната информация, освен че представлява грубо и недопустимо вмешателство в личния й живот, съставлява и обработване на лични данни по смисъла на ЗЗЛД при липса на лимитативно изброените в закона условия за допустимост на обработването.
Съгласно чл.16, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) частният съдебен изпълнител има право на достъп до личните данни на длъжника, когато такъв е нужен за целите на изпълнението. В случая, И.Т.С. счита, че катоипотекарен длъжник, отговорността й по изпълнителното дело се ограничава до имота, върху който е учредила договорна ипотека и изпълнението може да се насочва единствено срещу него, но не и върху останалото й имущество, без значение какво е то.
За жалбоподателката, извършеното от ЧСИ пълно проучване на имущественото й състояние, което представлява обработване на личните й данни, не е било необходимо за целите на изпълнението и е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗЧСИ.
С писмо рег. №П-8961/28.10.2015г. от ЧСИ С.Я.е изискано писмено становище по случая, описан в жалбата на госпожа И.Т.С., ведно с относимите доказателства.
С.Я. депозира становище рег. №С-845/20.11.2015г., в което сочи, че изпълнително дело №20158440402524 е образувано по молба на взискателя „ПИБ” АД срещу длъжници „Е.Ф.” ЕАД и Д.П.К. за събиране на посочените в Изпълнителен лист от 21.05.2015г., издаден от СРС по гр. дело №24278/2015г. иИзпълнителен лист от 25.05.2015г., издаден от СРС по гр. дело №24279/2015г., суми. С молбата за образуване е представен нотариален акт за договорна ипотека, учредена в полза на взискателя върху собствения на Д.П.К., И.Т.С. и Д.П.Ц. недвижим имот представляващ апартамент №1, находящ се в **** – с площ 85,84 кв. м.
Частният съдебен изпълнител изяснява, че при образуване на изпълнителното дело са направени справки в имотния регистър за притежаваните от длъжника и ипотекарния длъжник недвижими имоти, изискани са нотариални актове, наложена е възбрана върху описания недвижим имот и е насрочена дата за опис и оценка.
В становището се обръща внимание, че И.Т.С. се явява съсобственик на апартамент №1, находящ се в **** и при изработване на изпълнителното дело са направени справки в имотния регистър за проверка именно на имущественото състояние на длъжниците и ипотекарния длъжник, необходими за правилното изпълнение върху ипотекираните недвижими имоти.
С.Я. сочи, че преди да предприеме действия по изпълнение съдия-изпълнителят следва да се убеди, че имотът е собственост на длъжника към момента на извършване на описа, както и да уведоми съдебните изпълнители с наложени възбрани.
Според ЧСИ, съгласно чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора и такъв в случая е ЗЧСИ, уреждащ правомощията на съдебния изпълнител при събиране на вземания.
Подчертава се, че съгласно законовите разпоредби съдебните изпълнители осъществяват производството самостоятелно, при изпълнение на правомощията сиса независими и действат само въз основа на закона, тоест, предвид цитираната разпоредба на ЗЗЛД, при осъществяване на контролните им функции имат необходимите правомощия за събиране и обработване на лични данни.
Във връзка с цитираната от жалбоподателката разпоредба на чл.16 от ЗЧСИ, С.Я. счита, че по конкретното дело справката, направена за И.Т.С. е от значение за установяване собствеността и тежестите върху апартамент №1, находящ се в **** и по делото не са предприети действия срещу друго имущество на жалбоподателката и не са направени други справки.
Относно изложените в жалбата твърдения за справка в НАП, за наличие на публични задължения, С.Я. сочи, че поизпълнително дело №20158440402524 е направена справка за длъжниците „Е.Ф.” ЕАД и Д.П.К., но не и за И.Т.С.
В чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушение на правата им по ЗЗЛД.
Жалбата, подадена от И.Т.С. срещу ЧСИ С.Я. отговаря на нормативно установените изисквания, поради което е редовна. Жалбата е подадена от физическо лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, поради което се явява допустима. Жалбата е насочена срещу ЧСИ С.Я.- администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД.
На свое редовно заседание, проведено на 03.02.2016г., КЗЛД приема за допустима жалба рег. №Ж-399/23.,09.2015г. и конституира ЧСИ С.Я. като ответна страна в производството, указвайки му да изясни необходимостта, наложила изисканата от него справка за имущественото състояние на И.Т.С. да третира освен имота, по отношение на който жалбоподателката е ипотекарен длъжник и останалото й имущество.
В резултат, в КЗЛД е депозирано становище рег. №С-143/16.02.20116г., в което ЧСИ ангажира доводи за неоснователност на жалбата, подадена от И.Т.С., сходни с тези, изложени в първоначалното му становище по случая.
С.Я. не прави исканите от комисията уточненията и не посочва причината, поради която изисканата от него справка за имущественото състояние на жалбоподателкататретира освен имота, по отношение на който е ипотекарен длъжник и останалото й имущество.
В становището се сочи, че в качеството му на администратор на лични данни за ЧСИ съществува правото, съдържащо се в чл.16, ал.1 ЗЧСИ, според което той има право на достъп до лични данни, когато това е нужно за целите на изпълнението.
Подчертава се, че посоченият законов текст не прави разграничение относно това дали личните данни се отнасят до имуществото на длъжника (икономическа идентичност по смисъла на ЗЗД) или до неимуществени права на физическото лице (друга идентичност).
Прави се извода, че правото на ЧСИ по чл.16, ал.1 от ЗЧСИ касае достъп до лични данни, които се отнасят както до личния статус, така и до имущественото състояние на длъжника. В този смисъл ЧСИ се позовава на Становище рег. №П 2127 от 04.07.2012г. на КЗЛД.
Според ЧСИ С.Я., несъстоятелни са доводите, че по изпълнителното дело са налични справки от НАП относно наличието на публични задължения на ипотекарния длъжник, тъй като в действителност са изискани справки относно наличие на непогасени публични задължения на И.Т.С. по отношение на недвижимия имот, който е ипотекиран в полза на взискателя и срещу който е предприето принудително изпълнение за удовлетворяване вземането на последния, тъй като в този случай държавата е по право присъединена на основание чл.458 от ГПК за задължения за имота, които се удовлетворяват преди вземането на ипотекарния кредитор (чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД).
Доказателствата, събрани по жалба рег. №Ж-399/23.09.2016г., както и писмените становища, изразени в хода на административното производство сочат, че „Е.Ф.” ЕАД и Д.П.К. се явяват длъжници поизпълнително дело№20158440402524, образувано от ЧСИ С.Я.
Нотариалният акт за договорна ипотека, учредена в полза взискателя върху собствения на Д.П.К., И.Т.С. и Д.П.Ц. недвижим имот, свидетелства, че жалбоподателката има качеството на ипотекарен длъжник, тоест на правен субект, предоставил свое имущество за обезпечение на вземането на „ПИБ” АД чрез сключване на договор за ипотека.
Следва да се обърне внимание, че ипотекарният длъжник не е длъжник на банката, нито пък е налице солидарна отговорност между него и кредитополучателя.По силата на чл.429, ал.3 от ГПК третите лица дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на дълг, придобиват качеството на страни – длъжници едва в изпълнителното производство, когато изпълнението бъде насочено върху съответната вещ и докато поръчителят отговаря с цялото си имущество, отговорността на залогодателя и ипотекарния длъжник е само до заложения или ипотекиран имот.
Безспорно, от гледна точка на изпълнителния процес, имуществото е съвкупност от оценими в пари – имуществени, права на длъжника, което означава, че за което и да било парично притезание длъжникът отговаря с цялото си имущество, освен ако законът е предвидил ограничена имуществена отговорност.
По отношение „ПИБ” „Е.Ф.” ЕАД и Д.П.К. се явяват кредитополучатели и докато те- като длъжници, отговарят за притезанието на банката с цялото си имущество, госпожа И.Т.С. в качеството й на ипотекарен длъжник, отговаря за задължението само до имота, върху който е учредила договорна ипотека.
Предвид горното, несъстоятелно е позоваването от страна на ЧСИ на текста на чл.16, ал.1 ЗЧСИ, според който съдия-изпълнителят има право на достъп до лични данни, когато това е нужно за целите на изпълнението. В случая, целите на изпълнението биха били удовлетворени като преди да предприеме действия по изпълнение съдия-изпълнителят се убеди, че имотът е собственост на ипотекарния длъжника към момента на извършване на описа.
Тоест, изискването на справка за имущественото състояние на жалбоподателката,третираща освен имота, по отношение на който е ипотекарен длъжник и останалото й имущество се явява несъотносимо и надхвърлящо целите на изпълнението, още повече, че Правилникът за вписванията предвижда възможност за издаване- от Агенция по вписванията,освен на удостоверения за лице и на удостоверения за имот, отразяващи всички вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права към момента на изготвянето му.
С оглед изложеното, не следва да се кредитира изводът, че обработването на личните данни на жалбоподателката от ЧСИ е съответстващо на изискването за допустимост на обработването, съдържащо се в нормата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД.
Може да се заключи, че личните данни на госпожа И.Т.С., отнасящи се до имуществото й и съставляващи икономическата й идентичност са обработени от ЧСИ С.Я. неправомерно, в противоречие с нормата на чл.2, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗЛД.
Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,
РЕШИ:
1. Обявява жалба рег. №Ж-399/23.09.2015г., подадена от И.Т.С. срещу частен съдебен изпълнител С.Б.Я.за основателна.
2. На основание чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни налага на частен съдебен изпълнител №844 в Камарата на частните съдебни изпълнители С.Б.Я., със седалище и адрес на управление ****, с БУЛСТАТ ****, административно наказание– имуществена санкция, в размер на 10000 (десет хиляди) лева, затова че в качеството му на администратор на лични данни е обработил личните данни на И.Т.С.в нарушение на чл.2, ал.2, т.2 и т.3 от ЗЗЛД.
След влизане в сила на настоящето решение, сумата по наложеното наказание да бъде преведена на Комисията за защита на личните данни, гр. София, 1592, бул.“Проф.Цветан Лазаров”-№2 по банков път: Банка БНБ- ЦУ IBAN: BG18BNBG96613000158601 BIC BNBGBGSD- Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Админиминистративен съд София – град.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
