Решение по жалба рег. № Ж-363/ 19.12.2012 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание проведено на 16.01.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа жалба с рег.№Ж-363/19.12.2012г., подадена от Й.П.М. срещу БТК АД, „Е.М.” ООД и „Ф.И.” АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В КЗЛД е постъпила жалба от Й.П.М., в която се сочи, че мобилният оператор БТК АД неправомерно е предоставил и разпространил свързаните с жалбоподателя лични данни на „Е.М.” ООД и „Ф.И.” АД, а именно номера на домашния му телефон. В жалбата се сочи още, че освен личните данни на жалбоподателят са разпространени данни и на фирмата, която представлява.

На 19.01.2011г., представляваното от жалбоподателя дружество „А.М.” ООД е сключило договор №784212 с БТК АД, за предоставянето на Notebook KP 1000 r USB modem. Към този договор е сключен и договор за лизинг на устройство, като срокът му е 12 месеца. На посочената дата е сключен и друг договор, за ползването на абонаментен план VIVACOM Infiniti 60”, придружен с договор за лизинг на устройство – GSM SONI ERICSSON, като срокът на действие на този договор е 24 месеца. Господин Й.П.М. твърди в жалбата, че при сключването на договорите бил принуден, без да подкрепя твърденията си с доказателства, от служител на мобилния оператор да предостави както мобилен номер за връзка, така и личния си стационарен номер на телефон.

Жалбоподателят твърди, че при сключването на договорите не му било обяснено, за какво е необходимо предоставянето на телефонни номера за връзка, както не му било указана и възможността, че може и да откаже предоставянето на тази информация. В жалбата се сочи, че през месец декември било преустановено предоставянето на ползваните от него услуги от страна на БТК АД, като причината била надхвърляне на лимита по едни от договорите. Жалбоподателя уточнява, че е направил частично плащане по дължимата от него сума с оглед възстановяването на ползваните от него услуги. Господин Й.П.М. е направил няколкократни опити да разсрочи задължението си, но от мобилния оператор му отговори, че това е невъзможно поради факта на наличието на действащ лизингов договор. Жалбоподателят сочи, че вследствие на възникналата ситуация е продължи да заплаща дължимите от него суми, но е преустановил ползването на всички договори и ги е прекратил. Отново не се представят доказателства подкрепящи твърдението за прекратяване действието на сключените договори.

През месец юни, жалбоподателят е получил писмо от „Е.М.” ООД, с което уведомяват „А.М.” ООД, че е неизправен длъжник и че дружеството дължи сума в размер на 2135.78лв. към БТК АД. Освен писмото, жалбоподателят е получил обаждане по личния му телефон с номер ****, който той ползва като домашен. През октомври месец, жалбоподателя е получил ново уведомително писмо за дължимите от представляваното от него дружество, но този път от „Ф.И.” АД. Във втората покана от страна на „Ф.И.” АД до жалбоподателя, освен че са посочени начините за събиране на сумата от дружеството длъжник е посочено, че принудителното изпълнение ще бъде насочено и към трудовото възнаграждение на управител на дружеството.

Й.П.М. иска от КЗЛД да образува производство по реда на чл.38 от ЗЗЛД, като установи нарушение на ЗЗЛД спрямо свързаните с него лични данни, а така също и по отношение на правата на представляваното от него дружество. Жалбоподателят иска още, комисията да приеме, че „Й.П.М. неправомерно използва личните му данни, поради факта, че за жалбоподателя не е ясно дали дружеството е изпълнило задължението си за регистрацията си като администратор на лични данни.

Господин Й.П.М. иска от КЗЛД да издаде задължително предписание на БТК АД, с което дружеството да бъде ограничено при разпространяването на лични данни на трети лица.

Жалбоподателят прави и следните доказателствени искания:

1.КЗЛД да задължи БТК АД да предостави справка за подадените от него заявления през месец януари 20102г.;

2.КЗЛД да задължи БТК АД да предостави детайлна справка за проведените разговори на телефонен номер 123 за периода януари-март 20120г.;

3.КЗЛД да задължи БТК да предостави сключените с фирма „А.М.” ООД, тъй като приложените към жалбата договори са през подпис;

4. КЗЛД при разглеждане на случая на господин Й.П.М. да се съобрази със становище на КЗЛД от 04.07.2012г. по преписка с рег.№П 2127/20102г.;

5.КЗЛД при разглеждане на случая на господин Й.П.М. да се съобрази със задължително предписание на комисията, прието с протокол №8/12.03.2008г.;

6. КЗЛД да задължи БТК АД да отговори на въпроса: С кой са сключени договорите? С „А.М.” ООД или с лицето Й.П.М.?

В жалбата е поставено и особено искане, с което Й.П.М. иска от КЗЛД да конституира в административното производство като страна „Ф.И.” АД, за да може решението на административния орган да има сила на присъдено нещо и спрямо това дружество.

Й.П.М. поставя и второ особено искане, в случай, че КЗЛД установи, че липсват данни за извършено нарушение на ЗЗЛД от страна на БТК АД, да приеме на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД настоящата жалба като искане за компетентно становище, относно тълкуването на закона по изложените в искането фактически данни, а именно:

1.Информацията от личния телефонен номер, би ли могла да доведе до индивидуализиране на конкретно физическо лице и тя попада ли в определението на „лични данни” от категорията друга идентичност;

2.Предоставяне на личния телефонен номер от едни администратор на друг, представлява ли обработване на лични данни и извършено ли е в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните;

3.В действията на оператора на лични данни и по конкретно предоставянето на лични данни – телефонен номер, налични ли са условията за допустимост на обработване и предоставяне на трети страни? Обемът на предоставени данни съобразен ли е с целта за която същите са предоставени, т.е. с принципа на целесъобразност? Предоставянето на информацията законосъобразно ли е, а самата информация пропорционална ли е?

4.Налично ли е изрично информирано съгласие, по смисъла на §1, т.13 от ЗЗЛД на физическото лице: Й.П.М., извън правомощията му като управител на А.М.” ООД, ЕИК ***, личните му данни – телефонен номер да се обработват и предоставят на трети лица?;

5.Допустимо ли е обработването на лични данни – телефонен номер и налице ли са условията на чл.4, ал.1, т.7, предложение второ?

Към жалбата като доказателства се представят: 2 бр. договор №784212/19.01.2011г., ведно с приложения, фактури, разписки, фискални бонове, покана за незабавно плащане №89908627/11.06.2012г., покана за незабавно плащане без номер от 04.12.2012г., копие от жалбата до КРС, копие от молба до КРС, актуално състояние на „А.М.” ООД, пълномощно.

Във връзка с изложеното и на основание представените доказателства към жалбата, Комисия за защита на личните данни установи следната фактическа обстановка:

На 19.01.2011г. „А.М.” ООД, чрез представителя си Й.П.М. е сключило договор с БТК АДс абонаментен план Трафик 750 МВ, който план включва една сим карта и устройство на лизинг. Срокът на договора е 12 месеца. На посочената дата е сключен и договор за лизинг за закупуването на модем и ноутбук. На 19.01.2011г. „А.М.” ООД, чрез представителя си Й.П.М. е сключило договор с БТК АД с абонаментен план VIVACOM Infiniti 60”, придружен с договор за лизинг на устройство– GSM SONI ERICSSON, като срокът на действие на този договор е 24 месеца.

Към жалбата са приложени фактури и детайлна справка от проведени разговори, а и самият жалбоподател не оспорва факта, че има задължения по сключените от представляваното от него дружество суми. Всичките приложени фактури са издадени на „А.М.” ООД, чрез Й.П.М. Видно от разписките, с които са заплащани суми са, като платец е посочено „А.М.” ООД.

Поканите за доброволно плащане са адресирани отново към дружеството, което жалбоподателят представлява и са изпратени на адреса, който е седалището на дружеството. В поканите за доброволно плащане, изрично е посочено, че дружествата „Е.М.” ООД и „Ф.И.” АД са упълномощени от БТК АД да ги представляват пред длъжниците му и че дружествата действат от името и за сметка на мобилния оператор, а не като кредитори на база договор за цесия, сключен на основание чл.99 от ЗЗЛД.

Жалбата е насочена срещу БТК АД с твърдение за неправомерно разпространение на свързаните с представляваната от жалбоподателя фирма, както и на негови лични данни, а именно номера на домашния му телефонен номер да фирми за събиране на вземания.

Жалбата в частта, в която се търси защита на правата на дружество „А.М.” ООД е недопустима.

Основанията за това са следните:

В условията на принципа на служебно начало, КЗЛД съблюдава предписанията на чл.27, ал.2 от АПК при анализа на предпоставките по отношение на допустимостта на предявените пред административния орган искания. Законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличието на посочените в текста изисквания. Приложимостта на ЗЗЛД е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от ЗЗЛД. Това изискване е абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата.

С акта на подаване на жалбата се индивидуализират страните в производството пред административния орган и се определя процесуалното им качество. В конкретния случай, жалбата не е подадена от физическо лице за нарушение на правата му по ЗЗЛД, а от юридическо лице. На следващо място в жалбата се сочи на нарушаване на ЗЗЛД при обработването на данни свързани с дружеството. Съгласно легалното определение на понятието „лични данни”, дадено в чл.2, ал.1 от ЗЗЛД- лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Информацията свързана по отношение на едно юридическо лице не влиза в приложното поле на понятието лични данни.

Жалбата в частта, в която се навеждат доводи за нарушаването на правата на жалбоподателя в личното му качество и обработването на свързаните с него лични данни, а именно номера на телефона му също е недопустима.

На първо място видно от приложените към жалбата договори сключени от представляваното от господин Й.П.М. дружество с мобилният оператор е посочен телефонен номер ****, като телефон за контакт. В жалбата не е оспорва факта, че при сключването на договорите е предоставен този номер за контакт. Сочи се от страна на Й.П.М., че бил „принуден” да остави и личният си стационарен номер, но към жалбата липсват доказателства в насока, че действително върху него е упражнена принуда. Следва да се има предвид и факта, че договорите, в които като телефон за връзка е посочен домашният му телефонен номер са сключени на 19.01.2011г. и от този момент до подаването на жалбата в КЗЛД няма индикация, че се предприети действия от негова страна за предотвратяване на последствията от „принудата” да си даде домашният телефонен номер.

На второ място в жалбата конкретно е посочено, че тя е насочена срещу твърдяното неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя, изразяващи се единствено и само в номера на домашния телефон. Номерът на домашния телефон сам по себе си не може да бъде възприет като лични данни, тъй като само чрез него физическото лице не може да бъде индивидуализирано по безспорен начин. Номерът на телефона е предоставен и отразен в сключеният между „А.М.” ООД и БТК АД договор. Този номер е предоставен за контакт не лично с жалбоподателя, а с представляваното от него дружество, с което мобилният оператор е в договорни отношения. Служителите на фирмите за събиране на вземания са осъществили контакт на посоченият номер, не за да търсят жалбоподателят в личното му качество, а като представляващ юридическото лице, което е длъжник на мобилния оператор.

Съгласно чл.63, ал.1 от ТЗ, търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Отговорността на ограничено отговорния съдружник, спрямо кредиторите на дружеството е до размера на предвидената вноска и когато тя не е била внесена изцяло. В ТЗ е предвидена отговорност на ограниченият съдружник и възприето, че той отговаря неограничено за сделки, извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник. В тази връзка законодателят допуска да се търси отговорност, за се предприемат действия за събиране на дължими суми на дружеството от неговите съдружници. Видно от направена служебна справка в информационна система „Сиела”, жалбоподателят, освен управител на дружество „А.М.” ООД е и съдружник в него с дял 3000 лв.

Във връзка с изложеното Комисия за защита на личните данни приема, че не са обработени лични данни на жалбоподателя в лично качество, тъй като телефонният номер сам по себе си непредставлява лични данни, а е и предоставен от самият жалбоподател при сключването на договорите. В жалбата не се твърди, а и видно от доказателствата към нея, други данни, чрез които физическото лице може да бъде безспорно индивидуализирано по пряк или не пряк начин не са обработвани. Проведените разговори с господин Й.П.М. са в качеството му на управител на едно търговско дружество- длъжник, а не в негово лично качество. Липсата на обработване на лични данни е и липсва на правен интерес, което е предпоставка за недопустимост на жалбата.

Във връзка с направеното второ особено искане на жалбоподателят, а именно КЗЛД на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, да изрази становище по поставените от него въпроси, КЗЛД приема за основателно и ще се произнесе с отделен акт.

На основание чл.38, ал.2 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл.27, ал.2, т.5 и т.5 от АПК, Комисията,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София град.