Решение по жалба рег. № Ж-350/17.02.2015 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 17.02.2016г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№Ж-350/17.02.2015г., подадена от Н.Г.К.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с подадена от Н.Г.К.жалба, в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от Национална агенция за приходите (НАП), чрез действия по разпространение на личните му данни във връзка с осъществявана спрямо него ревизия от органите по приходите.

Жалбоподателят информира, че във връзка с извършвана проверка и ревизия от органите на НАП получил на 03.11.2014г. Ревизионен доклад №1402536/18.08.2014г., с приложени към него документи, събрани в хода на ревизията. Допълва, че от съдържанието на приложено към доклада писмо от 02.08.2013г. установил, че в същото се съдържат личните му данни– имена, единен граждански номер и номер на банковите му сметки, както и личните данни на още три лица. Жалбоподателят твърди, че от направена проверка установил, че писмото е изпратено от служителите на НАП на лицата посочени в същото, като по този начин личните му данни са разпространени до останалите трима адресата на писмото. Г-н Н.Г.К. твърди, че към ревизионния доклад са приложени и единадесет броя искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица и допълва, че исканията съдържат негови имена, адрес и единен граждански номер и са изпратени до единадесет физически лица, които не познава добре.

Жалбоподателят счита, че действията на органите на НАП са в нарушение на правата му по ЗЗЛД и моли Комисията за съдействие.

Към жалбата са приложени относими доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от ТД на НАП гр. Варна и НАП са изискани писмени становища и представяне на относими доказателства.

От ТД на НАП – Варна изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят Комисията да я остави без уважение. От институцията информират, че на жалбоподателя е извършена проверка за установяване на съответствие между имущественото и финансовото му състояние с получени доходи за периода 01.07.2007г.– 31.12.2007г., приключила с протокол №1329949/15.11.2013г. и в резултата на констатираното несъответствие между имущественото и финансовото състояние и получените доходи на лицето е възложен извършването на ревизия.Допълват, че ревизията на Н.Г.К. е приключила с издаване на ревизионен доклад №1402536/18.08.2014г., връчен на г-н Н.Г.К. на 04.11.2014г. и Ревизионен акт №Р-18-1304992-091-01/05.01.2014г., връчен му на 13.01.2015г.

От ТД на НАП информират, че в хода на проверката на г-н Н.Г.К. е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения с цел изясняване на размера на извършените разходи и получените доходи в отговор на което с писмо вх.№К-49577-27/23.09.2013г. г-н Н.Г.К. е представил следните документи: Запис на заповед от 05.07.2010г. за получена сума от К.И.П.; Запис на заповед от 04.01.2010г. за получена сума от Н.Д.З.; Запис на заповед от 15.02.2010г. за получена сума от Г.Е.Д.; Запис на заповед от 29.01.2010г. за получена сума от И.Г.И.; ПКО от 09.01.2010г. за получена сума от Б.К.Б.; ПКО от 03.04.2010г. за получена сума от И.П.И.; РКО от 11.01.2010г. за предоставена сума от Е.Д.Д.; Разписка от 01.03.2010г. за предоставена сума от Е.М.А.; Разписка от 07.06.2010г. за предоставена сума от П.П.Н.; Договор за покупко-продажба от 29.02.2007г. между г-н Н.Г.К. и И.Г.И. и договор за покупко-продажба от 08.02.2007г. между г-н Н.Г.К. и С.Н.Б. Допълват, че в представените документи се съдържат лични данни на жалбоподателя, които съшия е представил сам на посочените лица и сочат, че в хода на проверката и с оглед представените от г-н Н.Г.К. от тези лица са изискани писмени обяснения, като в адресираните до тях писма са посочени лични данни на г-н Н.Г.К.

От ТД на НАП сочат, че предоставянето на личните данни на жалбоподателя на трети лица за целите на извършваната проверка е законосъобразно и в хипотезата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД, а именно обработването „е необходимо за упражняване на правомощията, предоставени със закон на администратора на лични данни и за защита на фиска“, предвид което не е налице нарушение на правата на жалбоподателя. В допълнение сочат, че с оглед разпоредбите на чл.37, ал.2, 3 и 5 от ДОПК, във връзка с чл.12, ал.1, т.11 от същия закон е налице и хипотезата на чл.36 з, ал.1, т.3, буква „а“ от ЗЗЛД за законосъобразност на обработването на личните данни на г-н Н.Г.К.

Към становището са приложени относими доказателства.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-350/24.08.2015г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя в обем от имена, единен граждански номер, адрес и номер на банкови сметки, чрез действия по предоставянето им от ТД на НАП– Варна на трети лица във връзка с извършвана на г-н Н.Г.К. проверка и ревизия. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. В конкретния случай и предвид структурата на НАП администратор на лични данни е НАП, а ТД на НАП– Варна е обработващ личните данни.

От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че НАП е изпълнило задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, подало е заявление за регистрация и е регистрирано като администратор на лични данни с идент. №11402 и завени 52 регистъра.

На проведено на 21.01.2016г. заседание на Комисията, жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– Н.Г.К., ответна страна– Национална агенция за приходите и заинтересована страна– Териториална агенция за приходите– Варна.

На проведено на 17.02.2016г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.

Страните– редовно уведомени, не се явяват, не се представляват.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения Комисията приема, че разгледана по същество жалба рег.№Ж-350/24.08.2015г. е неоснователна.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са разписани условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни на физическите лица. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването.

В конкретния случай от събраните по административната преписка доказателства и изложените от страните твърдения безспорно се установи, че органите по приходите са извършили проверка на жалбоподателя за установяване на съответствие между имущественото и финансовото му състояние с получени доходи за периода 01.07.2007г.– 31.12.2007г., приключила с протокол №1329949/15.11.2013г. В резултат на констатираното несъответствие между имущественото и финансовото състояние и получените доходи на лицето е възложен извършването на ревизия, приключила с издаване на ревизионен доклад №1402536/18.08.2014г., връчен на г-н Н.Г.К. на 04.11.2014г. и Ревизионен акт №Р-18-1304992-091-01/05.01.2014г., връчен му на 13.01.2015г.

Страните не спорят, че за целите на извършената проверка и ревизия, органа по приходите е изискал информация, сведения, документи и книжа от трети лица, като на същите е предоставена информация за адресата на проверката.

Предвид разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и събраните по административната преписка доказателства, Комисията споделя изразеното от ответната страна становище за неоснователност на жалбата. Предоставянето на личните данни на жалбоподателя на трети лица за целите на извършваната спрямо него проверка като форма на обработване попада в хипотезата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД, а именно обработването е необходимо за упражняване на правомощията, предоставени със закон на администратора на лични данни. Същото е в изпълнение на правомощията на органа по приходите вменени му с чл.12, ал.1 от ДОПК и застъпеното в закона служебно начало– чл.37 от ДОПК, предвид което обработването е законосъобразно и не е налице нарушение на правата на жалбоподателя.

Налице е и разписаното в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД условие за допустимост на обработването и обработването на лични данни на жалбоподателя е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни, които са преимуществени пред интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

В тази връзка и предвид обстоятелството, че условията посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са алтернативно изброени и за законосъобразността на обработване е необходимо наличието на поне едно от тези условия се налага извода, че дори да не е налице съгласие на жалбоподателя за обработване на личните му данни, то същото не е необходимо предвид наличието на друго от посочените чл.4, ал.1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването.

С оглед гореизложеното и събраните по преписката доказателства се налага извода за законосъобразно обработване на личните данни на жалбоподателя от страна на органа по приходите във връзка с контролните му правомощия по ДОПК и осъществяваната спрямо жалбоподателя проверка и ревизия. Обработването е допустимопри наличие на условията посочени в чл.4, ал.1, т.6 и 7 от ЗЗЛД, а личните данни на жалбоподателя са обработени в съответствие с принципите, визирани в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, събрани са за точно определени, конкретни и законни цели и няма данни да са обработени допълнително по начин несъвместим с тези цели.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Оставя без уважение жалба рег.№Ж-350/24.08.2015г., подадена от Н.Г.К., като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.