Решение по жалба рег. № Ж – 346/ 30.11.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Мария Матева и Веселин Целков на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), в открито заседание, проведено на 13.02.2013г., разгледа по същество жалба с рег.№Ж- 346/30.11.2012г., подадена от Т.А.Т. срещу „Ф.Б.” ЕООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Т.А.Т. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „Ф.Б.” ЕООД неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с него лични данни.

Жалбоподателят твърди, че на 23.11.2012г. е получил Уведомление с дата 21.11.2012г. от дружеството „Ф.Б.” ЕООД. Същото имало за цел да уведоми г-нТ.А.Т. за дължима сума в размер на 224.00лв., която е следвало да бъде заплатена в 5-дневен срок. В уведомлението било разписано още, че в случай на неизпълнение в указания срок, Дружеството ще предаде задължението на подизпълнител за образуване на гражданско дело, както и ще бъде образувано изпълнително дело, при съдебен изпълнител, за нейното принудително събиране.

Т.А.Т. допълва, че във връзка с така получената Покана за доброволно изпълнение, с оглед изясняването на случая е прозвънял на оставения от дружеството телефонен номер за контакт. В проведения телефонен разговор, служител на „Ф.Б.” ЕООД е заявил, че г-нТ.А.Т. е кандидатствал за отпускане на бърз кредит, който не е издължил в срок.

Жалбоподателят уточнява, че е потърсил и адвокатска помощ, с оглед несъгласието си за наличието на взаимоотношение между него и „Ф.Б.” ЕООД. На пълномощника на г-нТ.А.Т.– адвокат Т., дружеството заявило, че първия е кандидатствал онлайн, чрез попълване на формуляр за бързо отпускане на кредит, като за целта е изпратил име, Единен граждански номер, адрес, банкова сметка, избрана сума и срок за нейното връщане. „Ф.Б.” ЕООД уточнили, че г-нТ.А.Т. е получил кратко текстово съобщение (СМС) на посочения от него мобилен номер, който го е уведомил, че е одобрен за заявения кредит. Дружеството допълва, че г-нТ.А.Т. е изпратил потвърждение чрез СМС, което се е счело за подпис и от този момент договорът бил сключен.

Т.А.Т. заявява, че никога не е кандидатствал за бърз кредит от „Ф.Б.” ЕООД, респективно не е участвал в по-горе описаната процедура за получаването на такъв.

Жалбоподателят отбелязва, че е направил справка за изискванията на „Ф.Б.” ЕООД при кандидатстване за бърз кредит, от която е установил, че при одобрение, кандидатстващите за първи път трябва да изпратят на електронен адрес ***или на факс: *******- сканирано копие на личната си карта, като собственоръчно изпишат на него „Вярно с оригинала” и се подпишат. Господин Т.А.Т. заявява, че не е предоставял сканирано, заверено копие на неговата лична карта, на „Ф.Б.” ЕООД.

Т.А.Т. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че се установидопуснато нарушение на Закона за защита на личните данни, да се предприемат необходимите мерки за отстраняването му.

Към жалбата е приложено като доказателство, копие от Уведомление с изх.№3012112100688 от 21.11.2012г. на „Ф.Б.” ЕООД.

Жалбата, подадена от Т.А.Т. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от Закона. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „Ф.Б.” ЕООД. Дружеството „Ф.Б.” ЕООД е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подало заявление за регистрацията му като администратор на лични данни. Регистрирано под Идент. №247990 в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2 , ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД и видно от приложените към административната преписка доказателства е налице обработване на свързаните с жалбоподателя лични данни.

Т.А.Т. в качеството си на жалбоподател има правен интерес да сезира Комисия за защита на личните данни, тъй като предприема действия насочени срещу неправомерното обработване на свързаните с него лични данни от страна на „Ф.Б.” ЕООД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „Ф.Б.” ЕООД.

„Ф.Б.” ЕООД представя своето становище с писмо вх.№П-6932/21.12.2012г. В същото се сочи, че по конкретния случай с г-нТ.А.Т. е била извършена проверка, от която е установено следното: Т.А.Т., с ЕГН: *****, адрес: ***** е депозирал молба за кандидатстване за бърз кредит на 29.04.2010г. в 12:51ч., която е разгледана и одобрена с кратко текстово съобщение на 29.04.2010г. в 13:01ч., изпратено на мобилен номер *****. След одобрението, желаната сума в размер на 160лв. е преведена на банкова сметка: *******, с титуляр Т.А.Т., на 29.04.2010г. В 13:03:51ч.

Кредитната институция отбелязва, че към момента на кандидатстването на г- н Т.А.Т. за бърз кредит, не е имало изискване за изпращането на сканирано, заверено копие на документа за самоличност.

За правомерното обработване на свързаните с Т.А.Т. лични данни, дружеството се позовава на чл.4, ал.3 от Закона за защита на личните данни. Докато за съхранението на същите, на чл.42, ал.1 от Закона за счетоводството.

Дружеството „Ф.Б.” ЕООД заявява, че не изисква окончателно решение на съд, за да спре обработването на лични данни, а според въведени вътрешни правила, след като едно лице е подало жалба до разследващите орани, се счита, че това е доказан случай за измама.

Към становището са приложени като доказателства, заверени копия от: Молба за кандидатстване за заем №14148, от Т.А.Т. (извадка от електронната система на дружеството); Общи условия уреждащи отношенията между „Ф.Б.” ЕООД и техните потребители, по повод предоставянето на финансови услуги от разстояние (действащи към 29.04.2010г.); Платежно нареждане с Уникален регистрационен номер №114299480 от 29.04.2010г. и Пълномощно за представителна власт пред административния орган, в полза на Д.В.Н.

С писмо изх.№П-6769/15.12.2012г. на Председателя на КЗЛД е изискано от
г-нТ.А.Т. да уведоми административният орган, дали е сезирал разследващите органи по същия повод, по който е сезирал КЗЛД.

На 27.12.2012г. г-нТ.А.Т. уведомява Комисията, че е сезирал Районна прокуратура– гр. Х., по същия повод, по който е сезирал КЗЛД, като по жалбата му е била образувана пр.пр. №2018/2012г. по описа на Районна прокуратура– гр. Х.

Т.А.Т. уточнява, че на 03.12.2012г. пр.пр. №2018/2012г. е изпратена по компетентност на Районна прокуратура– гр. София.

Жалбоподателят иска от Комисията да вземе в предвид, че сочените от „Ф.Б.” ЕООД: мобилен телефон- ****; IP адрес– **** и банкова сметка– *****, никога не са били негови.

Следва да се отбележи, че към писмото си г-нТ.А.Т. е описал приложени допълнителни доказателства, но същите не са постъпили в КЗЛД.

С оглед полученото уведомително писмо от г-нТ.А.Т., с писма рег.№№П-62/04.01.2013г. и П-400/22.01.2013г. на Председателя на КЗЛД е изискана информация от Районна прокуратура– гр. Х. и Районна прокуратура– гр. София.

На 25.01.2013г. Районна прокуратура– гр. Х. уведомява Комисията, че на 03.01.2013г. от Районна прокуратура– гр. Х. е назначена предварителна проверка в Областта Дирекция на МВР Х., с оглед установяване на достатъчно данни за наличието на извършено документно престъпление.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че г-нТ.А.Т. е сезирала Районна Прокуратура– гр. Х. с жалба за извършено документно престъпление.

Съгласно чл.54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. С оглед доказателства по жалбата е налице хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Резултатите и заключенията от извършваната проверка, от Областта Дирекция на МВР Х. могат да имат съществено значение както за развитието на административното производство, така и с оглед защита на правата на жалбоподателя. Установяването на факта дали има извършено престъпление, както и идентифицирането на престъпния деец са от значение за развитието на образуваното пред Комисията административно производство и в последствие за постановяването на административен акт от КЗЛД. В зависимост резултатите от предприетите действия от разследващите органи и установяването на инкриминирано деяние и извършителят му, ще се установи дали обработването на свързаните с жалбоподателя лични данни може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

Закона за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл.1, ал.5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяния. В тези случаи специален закон се явява НК, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на НПК. Това следва и от разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗАНН, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува.

Съставянето и използването на неистински официален документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документи престъпления по смисъла на чл.311 във вр. с чл.309 от НК. В случая установяването на факта дали данните на жалбоподателя са обработвани с престъпна цел, са действия в компетентността на разследващите органи, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК.

Водима от горното, Комисията,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.