РЕШЕНИЕ
№Ж-336/15г.
София, 19.04.2016г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 24.02.2016г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД),разгледа жалба с рег.№Ж-336/24.08.2015г., идентична с жалба с рег.№Ж-349/24.08.2015г., подадена от Н.В.Д. срещу „ЦКБ” АД и ЧСИ М.М.
Госпожа Н.В.Д. уведомява, че през месец април 2015г. е открита– без знанието и съгласието й, от ЧСИ М.М., сметка на нейно име, като за целта на банката са предоставени личните й данни.
Жалбоподателката сочи, че сумата, внесена по откритата сметка, към момента на депозирането й, е представлявала предмет на съдебен спор между нея и лицето М.М.
Н.В.Д. твърди, че чрез превеждане на суми в откритата на нейно име сметка, М.М. се е сдобила с изпълнителен лист и същите суми са станали обект на изпълнително производство, по което тя е придобила качеството длъжник, а М.М.– взискател.
Според жалбоподателката никой не я е уведомил за откритата на нейно име сметка, за постъпилите по нея суми и за обработването на личните й данни, което възприема като отнемане на правото й да възрази срещу предварителното изпълнение, предприето спрямо нея, нанесло й вреди и причинило й допълнителни разноски.
Жалбоподателката счита недопустима опцията банки да откриват сметки на лица, без знанието им, след което постъпилите суми да се изискват чрез съдебен изпълнител и счита подобни действия за нарушение на чл.4 и чл.20 от ЗЗЛД.
Към жалбата липсват приложени доказателствени материали.
С писма рег.№П-7505 и П-7509/11.09.2015г., както и с писмо рег.№П-8431/15.10.2015г. от ЧСИ М.М. и „ЦКБ” АД са изискани писмени становища по случая, описан в жалбата на госпожа Н.В.Д., ведно с относимите доказателства.
ЧСИ М.М. депозира становище рег.№С-694/24.09.2015г., в което отбелязва, че жалбата на Н.В.Д. е бланкетна, а изложените твърдения за нарушение на сочените норми на ЗЗЛД са изцяло несъстоятелни.
Според М.М., изложените твърдения противоречат на фактическата обстановка, тъй като описаното изпълнително производство касае задължение на жалбоподателката, определено с влезли в сила съдебни решения, без да е налице идентичност на престациите.
В становището си ЧСИ не оспорва, че в „ЦКБ” АД е открита сметка на името нажалбоподателката, по която е преведена сума в размер, определен със съдебно решение №427/03.04.2015г. на Русенския районен съд по гр. дело 1623/2014г.,по предявени искове от Н.В.Д. за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд и за обезщетение по чл.224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).
Според чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Изтъква се, че с оглед характера на производството пред Русенския районен съд, постановеното решение подлежи на предварително изпълнениеи за госпожа М.М. възниква правен интерес да заплати дължимото– в най-кратък срок, с цел избягване увеличаване на присъдената сума от лихвите за забава и разноските, които се следват за принудително изпълнение на съдебно решение.
Предвид посочените аргументи, твърдението на жалбоподателката, че не е било налице влязло в сила решение и знание у същата за откриване на сметка на нейно име, ЧСИ счита за невярно, тъй като по делото са представени доказателства, както и молба, с която М.М. е уведомила съда за открита банкова сметка и е представила доказателства за извършване на съответните процесуални действия.
Невярно, според госпожа М.М. е и твърдението, че „чрез превеждане на тези суми в сметка на мое име, лицето М.М. се е сдобила с изпълнителен лист и към настоящия момент същите тези суми са предмет на изпълнително производство, по което аз станах длъжник, а М.М.– взискател”, тъй като изпълнителното производство е образувано въз основа изпълнителен лист за присъдени в полза на ЧСИразноски в първоинстанционното и въззивното производство– в гр. дело №534/2015г. на Русенския окръжен съд, Решение №378/23.07.2015г.
Със становището, като несъстоятелни се определят и твърденията за нанесени вреди на жалбоподателката, тъй като всички действия са извършени в нейна полза. Като такова се възприема и твърдението й, че би възразила срещу предварителното изпълнение, тъй като същото е уредено в закона– чл.242/ГПК и липсва законова забрана ЧСИ да предприеме действия за защита на правата си и да намали вредите, изпълнявайки решение, което подлежи на предварително изпълнение.
В становището си госпожа М.М. сочи, че в производствата пред РРС – по гр. дело 1623/2014г. и пред РОС – по гр. дело 534/2015г., е страна (ответник/взискател) в качеството си на ЧСИ– работодател и като такъв има и качеството на администратор на лични данни, както и на задължено лице по смисъла на закона, с оглед постановения съдебен акт в първоинстанционното производство, подлежащ на предварително изпълнение.
Изтъква се, че именно като задължено лице и администратор на лични данни М.М. е открила сметка на жалбоподателката, по която е изплатено присъденото обезщетение, в съответствие с чл.4, ал.1 и т.7 от ЗЗЛД, поради което съгласието на физическото лице, за което данните се отнасят не е било необходимо. Нещо повече, жалбоподателката е предоставила личните си данни на ЧСИ доброволно– при сключване на трудов договор помежду им, а впоследствие и с предявяване на исковата си молба по трудовоправния спор помежду им.
ЧСИ М.М. моли при разглеждане на жалбата да се вземе под внимание разпоредбата на чл.97 от ЗЗД, с която норма законодателят предвижда, че длъжник в забава може да се освободи от задължението си, като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението, а за пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда.
Подчертава се, че за откриване на банкова сметка са необходими личните данни на съответното лице и липсата на информация води до невъзможност за откриването й от банката.
Към становището са приложени както следва:
1. Решение по гр. дело №1623/2014г. на РРС; 2. Решение по гр. дело №534/2015г. на РОС; Договор за откриване на безсрочен депозит в полза на трето лице от 06.04.2015г.; 4. Молба вх. №14773/06.04.2015г. до РРС с вносна бележка за сумата от 178, 44 лв. в полза на Н.В.Д.; 5. Молба вх. №32657/24.07.2015г. до РРС с вносна бележка за сумата от 102, 56 лв. в полза на Н.В.Д.и за 85 лева в полза на РРС; 6. Искова молба от Н.В.Д.; 7. Трудов договор №19/27.10.2010г.; 8. ИЛ от 28.07.2015г. и молба за образуване на изпълнително дело вх.№33825/03.08.2015г. на РРС.
От „ЦКБ” АД депозират становище рег.№П-7997/02.10.2015г., в което цитират множество законови разпоредби, които сочат като относими към описания случай и които считат, че следва да бъдат взети предвид от КЗЛД при постановяване на административния акт по жалбата на госпожа Н.В.Д.
Според банката, видно от изложената правна уредба, законът изрично дава възможност да се договаря в полза на трето лице, при което самото естество на действието предполага индивидуализиране на лицето (разкриване на определен набор лични данни); дава възможност да бъде откривана платежна сметка на трето лице; изисква при откриване на сметката да бъде извършвана идентификация на всеки титуляр на платежна сметка.
От „ЦКБ” АД считат, че са налице основания за допустимост на обработване на лични данни по чл.4, ал.1, т.1 и т.5 от ЗЗЛД, съответно налице е хипотезата на чл.20, ал.3, т.2 от ЗЗЛД, поради което не е допуснато нарушение на закона.
Към становището, с писмо рег.№8872/23.10.2015г. са приложени заверени копия от Искане за откриване на банкова (платежна) сметка от 06.04.2015г. и Договор за откриване на безсрочен депозит в полза на трето лице от същата дата, сключен между „ЦКБ” АД и М.М.
В чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушение на правата им по ЗЗЛД.
Жалбата, подадена от Н.В.Д. срещу ЧСИ М.М.и „ЦКБ” АД отговаря на нормативно установените изисквания, поради което е редовна. Жалбата е подадена от физическо лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, поради което се явява допустима. Жалбата е насочена срещу ЧСИ М.М. и „ЦКБ” АД– администратори на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД.
На свое редовно заседание, проведено на 03.02.2016г., КЗЛД приема за допустима жалба рег.№Ж-336/17.08.2015г., идентична с жалба с рег.№Ж-349/24.08.2015г. и я определя за разглеждане в открито заседание, насрочено за 24.02.2016г., на което се явява адв. Г.Х., процесуален представител на ЧСИ М.М.
Адвокат Г.Х. счита жалбата, подадена от госпожа Н.В.Д. за неоснователна, оспорва я и моли КЗЛД да я остави без уважение. Процесуалният представител на госпожа М.М. представя, сключен с нея Догововор за правна защита и съдействие и претендира направените в административното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 (шестотин и петдесет) лева.
Събраните по преписката доказателствени материали, както и писмените становища, изразени в хода на административното производство сочат, че до голяма степен твърденията на жалбоподателката противоречат на описаната действителна фактическа обстановка.
Не е спорно, че в „ЦКБ” АД е открита сметка на името нажалбоподателката, по която е преведена сума в размер, определен със съдебно решение №427/03.04.2015г. на Русенския районен съд по гр. дело 1623/2014г. по предявени от нея самата искове срещу работодателя й– ЧСИ М.М., за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд и за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
Безспорно е и, че в съответствие с чл.242, ал.1 от ГПК и с оглед характера на производството пред Русенския районен съд, постановеното решение подлежи на предварително изпълнение и за госпожа М.М. възниква правен интерес да заплати дължимото– в най-кратък срок.
В случая, наличието или липсата на влязло в сила съдебно решение се оказва без значение, с оглед предоставената от закона възможност за предварително изпълнение.
Предвид приложените материали не следва да се кредитира твърдението на жалбоподателката, че не е била уведомена и не е знаела за откриване на сметка на нейно име, тъй като по делото са представени доказателства, удостоверяващи знанието й, в това число и молба от ЧСИ, с която съдът е уведомен за откриване на банкова сметка и извършване на съответните процесуални действия.
Същевременно, изпълнителното производство, образувано срещу госпожа Н.В.Д., се основава на издаден срещу нея изпълнителен лист за присъдени- в полза на ЧСИМ.М., разноски в първоинстанционното и въззивното производство– в гр. дело №534/2015г. на Русенския окръжен съд, Решение №378/23.07.2015г.
Тоест, твърденията на жалбоподателката, че чрез превеждане на суми в откритата на нейно име сметка, М.М. се е сдобила с изпълнителен лист и същите суми са станали обект на изпълнително производство, по което тя е придобила качеството длъжник, а М.М.– взискател, не отговарят на действителната ситуация.Описаното от Н.В.Д. изпълнително производство касае задължение на жалбоподателката, определено с влезли в сила съдебни решения, без да е налице идентичност на престациите.
При сключване на договор между ЧСИ М.М. и „ЦКБ” АД за откриване на безсрочен депозит в полза на трето лице, са използвани личните данни на госпожа Н.В.Д., съдържащи се в исковете, предявени от неясрещу работодателя й за заплащане на неизплатени трудови възнаграждения за положен извънреден труд и за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ.
Откриването на въпросния безсрочен депозит е направено в съответствие с това, че решението, постановено по трудовоправния спор подлежи на предварително изпълнение.
С оглед горното може да се приеме, че за ЧСИ М.М. са били налице основанията за обработване личните данни на госпожа Н.В.Д., съдържащи се в чл.4, ал.1, т.1 и т.7 от ЗЗЛД. В случая, данните на жалбоподателката са предоставени на „ЦКБ” АД и договорът в нейна полза е сключен, в изпълнение на нормативно установено право и задължение на администратора на лични данни и за реализиране на неговите законни интереси.
При обработване личните даннина жалбоподателката са спазени и изискванията на чл.2, т.2 от ЗЗЛД и те са обработени добросъвестно, за точно определена цел– изпълнение нормативноустановенозадължение след влязъл в сила съдебен акт, без да надхвърлят условията запостигане на тази цел. Обстоятелството, че данните са обработени без съгласието на лицето, за което се отнасят също не налага извод за незаконосъобразни действия на администратора.Изричното съгласие представлява само едно от условията за допустимост за обработване на личните данни на физическото лице. Същевременно, наличието само наедно от изброените в текста на чл.4, ал.1, т.1 до т.7 от ЗЗЛД условия, е достатъчноза обосноваване допустимостта на обработването на лични данни.
На проведеното на 24.02.2016г. открито заседание на КЗЛД,ответната страна– ЧСИ М.М. не се явява лично, но изпраща на заседанието свой процесуален представител. Тоест, в административното производство пред КЗЛД, ответната страна сепредставлява от надлежно упълномощен адвокат, поради което са налице законовите предпоставки на чл.47, ал.2, изр. 2 от АПК за признаване от административния орган на разходите за адвокатско възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатскитевъзнаграждения, направени от тази ответна страна.
Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,
РЕШИ:
1. Оставя без уважение, като неоснователна, жалба с рег.№Ж-336/17.08.2015г., идентична с жалба с рег.№Ж-349/24.08.2015г., подадена от Н.В.Д. срещу „ЦКБ” АД и ЧСИ М.М.
2. На основание чл.47, ал.2, изр. 2 от АПК във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, уважава искането на ЧСИ М.М. за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, които следва да се платят на ЧСИ от страна на жалбоподателя– Н.В.Д.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Админиминистративен съд София– град.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
