Решение по жалба рег. № Ж 296/ 01.10.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 24.04.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№ Ж296 от 01.10.2012г., подадена от В.Я.Ч.-Д. и Г.Г.Д. срещу „К.Б.М.” ЕАД, „К.Р.М.” ООД и „К.Б.” ЕООД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Комисия за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от В.Я.Ч.-Д., в която се твърди за извършено от страна на „К.Б.М.” ЕАД, „К.Р.М.” ООД и „К.Б.” ЕООД, неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея и съпруга й Г.Г.Д. лични данни.

В.Я.Ч.-Д. заявява, че на 14.08.2012г. съпругът й Г.Г.Д. е получил кратко текстово съобщение, с което дружеството „К.Б.” ЕООД го уведомило за наличието на неизплатена сума в размер на 60.83лв., същата дължима към „К.Б.М.” ЕАД. Госпожа В.Я.Ч.-Д. добавя, че последвали телефонните обаждания и от друго дружество за събиране на вземания, а именно „К.Р.М.” ООД.

В.Я.Ч.-Д. уточнява, че съпруга й никога не е бил абонат на „К.Б.М.” ЕАД, а единствено на „М.” ЕАД.

Жалбоподателката твърди, че по-горе цитираните дружества за събиране на вземания са „попадали” на нея и дъщерите й, като са излагали твърдения за наличието на Фактура №М00350655 от 18.11.2011г.

В.Я.Ч.-Д. счита, че личните й данни са предоставени неправомерно от страна на „К.Б.М.” ЕАД на „К.Р.М.” ООД и „К.Б.” ЕООД.

Към жалбата са приложени като доказателства, копия от: Фактура (оригинал) №7170958306, издадена на 05.01.2012г., с отчетен период 05.12.2011г.– 04.01.2012г.; Фактура (оригинал) №7172262483; Уведомително писмо от „К.Б.” ЕООД, с референтен номер 5238741 от 03.02.2012г.; писмо от г-жа В.Я.Ч.-Д. до „К.Б.” ЕООД и писмо от г-жа В.Я.Ч.-Д. до „К.Б.М.” ЕАД и Омбудсмана на Република България.

На 27.12.2012г. в деловодството на КЗЛД е постъпила жалба от Г.Г.Д., с молба същата да бъде приложена към жалба рег.№ Ж296/01.10.2012г., подадена от неговата съпруга В.Я.Ч.-Д.

Г.Г.Д. заявява, че от 14.08.2012г. до момента на подаване на жалбата е получавал кратки текстови съобщения и обаждания от „К.Р.М.” ООД.

Жалбоподателят твърди, че е обезпокояван и от „К.Б.М.” ЕАД, по повод неизплатено задължение към мобилния оператор от неговата съпруга В.Я.Ч.-Д.

Г.Г.Д. заявява, че е абонат само на „М.” ЕАД и не желае да бъде обезпокояван от „К.Б.М.” ЕАД.

Жалбоподателят счита, че „К.Б.М.” ЕАД, „К.Б.” ЕООД и„К.Р.М.” ООД обработват личните му данни неправомерно.

Жалбата, подадена от В.Я.Ч.-Д. и Г.Г.Д.срещу от „К.Б.М.” ЕАД, „К.Р.М.” ООД и „К.Б.” ЕООДе съобразена със законово изискуемите реквизити, определени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Комисията е сезирана от физически лица, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена датата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

В чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличието на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежава „К.Б.М.” ЕАД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри„, поддържан от КЗЛД е установено, че дружеството „К.Б.М.” ЕАД” е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подало заявление за регистрация пред Комисията. Дружеството е регистрирано под Идент. №28772, със заявени три броя регистри: „Персонал”, „Потребители” и „Регистър видеонаблюдение”.

В „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД, е извършена проверка и по отношение на дружествата „К.Р.М.” ООД и „К.Б.” ЕООД. Установено е, че и двете дружества са подали заявления по реда на чл.17 от ЗЗЛД. „К.Р.М.” ООД е регистрирано под Идент. №248208, със заявени два броя регистри, а именно: „Данни за персонала„ и „Данни за клиенти„. „К.Б.” ЕООД е регистрирано под Идент.№50075, със заявени три броя регистри, а именно: „Персонал„, „Кредо„ и „Видеонаблюдение„.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателите, изразяваща се в неправомерното им обработване от „К.Б.М.” ЕАД, „К.Р.М.” ООД и „К.Б.” ЕООД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В редовно заседание проведено на 20.02.2013г. Комисията взема решение, с което обявява жалба с рег.№ Ж296/01.10.2012г., подадена от В.Я.Ч.-Д. и Г.Г.Д. за процесуално допустима, насрочва я за разглеждане по същество в открито заседание, конституира страните в административното производство и изисква от „М.” ЕАД да предостави справка от поддържания от Дружеството регистър с клиенти, от която да е видно колко абоната са сключили договор за мобилни услуги, за СИМ карта с мобилен номер *****, с фамилно име Д. и адрес: гр. К., ******.

На 15.03.2013г. в изпълнение на дадените от Комисията указния, „М.” ЕАД депозира писмо с рег.№С-178. В същото „М.” ЕАД уведомява Комисията, че абонат на Дружеството за номер ****** е Г.Г.Д., с постоянен адрес: гр. К., ******. Мобилният оператор допълва, че за използването на номер *****, г-н Д. е сключил Договор №Г 1047484 от 02.10.2012г.

Към писмото са приложени като доказателства, заверени копия от: Анекс към Договор №Г 1047484; Приложение №1 към Договор №Г 1047484 от 02.10.2012г. и Пълномощно за представителна власт.

Страните в административното производство са редовно уведомени за постановеното решение на Комисията, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането й по нейната основателност.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмени становища с представяне на относими по случая доказателства от „К.Б.М.” ЕАД, „К.Б.” ЕООД, „К.Р.М.” ООД и „М.” ЕАД.

„К.Б.М.” ЕАД представя своето становище с писмо вх.№С-598/12.11.2012г. В същото се сочи, че между В.Я.Ч.-Д. и Дружеството са сключени следните договори: Договор за мобилни услуги от 01.03.2007г. за СИМ карта с мобилен номер ***** и три допълнителни споразумения към него, съответно от дати 22.02.2008г., 21.02.2009г. и 25.01.2010г., както и Едномесечно предизвестие от 27.12.2011г. за прекратяване на договора и Договор за лизинг на мобилен апарат Nokia 2330 от 25.01.2010г.

Мобилният оператор уведомява Комисията, че поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за СИМ карта с мобилен номер ***** от г-жа В.Я.Ч.-Д., е останала дължима неустойка в размер на месечните абонаменти от 25.07.2011г. до края на срока на договора за мобилни услуги– 25.01.2012г.

„К.Б.М.” ЕАД допълва, че с оглед липсата на надлежно изпълнение на задължението за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора, Дружеството е възложило на трети лица извършването на последващи действия по събирането на вземането.

Мобилният оператор уточнява, че задължението на г-жа В.Я.Ч.-Д. е възложено за събиране на „К.Б.” ЕООД, съгласно сключен между двете дружества договор от 01.09.2009г. На един последващ етап, тъй като въпреки предприетите действия от „К.Б.” ЕООД, не е последвало изпълнение от г-жа В.Я.Ч.-Д., мобилният оператор е възложил осъществяването на действия по събиране на вземането на „К.Р.М.” ООД, съгласно сключен между двете дружества договор 06.06.2012г.

Към становището са приложени като доказателства, заверени копия от Пълномощно за представителна власт пред административния орган, в полза на Л.И.К.; Фактура (Дубликат) №7172262483 от 05.02.2012г., на стойност 60.83лв.; Договор за мобилни услуги 01.03.2007г. и Допълнителни споразумения към него от дати 22.02.2008г., 21.02.2009г., 25.01.2010г.; Едномесечно предизвестие за прекратяване от 27.12.2011г.; Договор за лизинг на мобилен телефонен апарат от 25.01.2010г.; Договор от 01.09.2010г., сключен между „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД и Договор от 06.06.2012г., сключен между „К.Б.М.” ЕАД и „К.Р.М.” ООД.

„К.Б.” ЕООД представя своето становище с писмо рег.№С-630/20.11.2012г. В същото, дружеството за събиране на вземания уведомява Комисията, че личните данни на
г-жа В.Я.Ч.-Д. са обработвани на основание договор от 01.09.2010г., сключен между „К.Б.” ЕООД и „К.Б.М.” ЕАД, във връзка с нейни просрочени задължения към мобилния оператор.

Дружеството за събиране на вземания заявява, че съгласно договорните си правоотношения с мобилния оператор на 03.02.2012г. е изпратило писмо на г-жа В.Я.Ч.-Д., с което е уведомена за наличието на неизплатени задължения към „К.Б.М.” ЕАД.

„К.Б.” ЕООД уведомява Комисията, че няма екземпляри от документите по договорните отношения между „К.Б.М.” ЕАД и г-жа В.Я.Ч.-Д.

В становището е уточнено още, че на 13.02.2012г. Дружеството е получило писмо от г-жа В.Я.Ч.-Д., след получаването на което, работата по случая й е била прекратена.

Към становището са приложени като доказателства, заверени копия от: Договор от 10.06.2002г., сключен между „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД, както и Анекси с номера 1, 2 и 4 към него.

„К.Р.М.” ООД представя своето становище с писмо рег.№С-700/27.12.2012г. В същото дружеството за събиране на вземания заявява, че в подадената от г-жа В.Я.Ч.-Д., не се съдържат конкретни твърдения, по които може да бъде изразено становище.

„К.Р.М.” ООД уточнява, че обработва лични данни на абонати на „К.Б.М.” ЕАД на основание Договор от 06.06.2012г., сключен между двете дружества.

Дружеството за събиране на вземания твърди, че начините, по които се уведомяват длъжниците за неизплатени задължения, включват най-общо изпращане на писма– покани, с посочване размера на задължението и контакт посредством телефонно обаждане. Като информацията за размера на задължението и наличието на забава при заплащането му е информация, която е предоставена от „К.Б.М.” ЕАД.

„К.Р.М.” ООД счита подадената от г-жа В.Я.Ч.-Д. жалба за неоснователна.

Към становището е приложено като доказателство заверено копие от Договор с дата 06.06.2012г., сключен между „К.Р.М.” ООД и „К.Б.М.” ЕАД.

„М.” ЕАД депозира становището си на 11.12.2012г. В същото мобилният оператор заявява, че не може да вземе отношение по изразените от г-жа В.Я.Ч.-Д. твърдения за многократните обаждания на телефонния номер на съпруга й г-н Г.Г.Д., от „К.Р.М.” ООД, поради две причини: След извършена проверка по случая, мобилният оператор е констатирал, че са налице 193 броя абонати с имена– Г.Д. Като следваща причина е изтъкнат фактът, че към жалбата на г-жа В.Я.Ч.-Д. не е приложен документ, по силата на който тя е овластена от съпруга си, да го представлява пред административния орган.

„М.” ЕАД уточнява, че цитирания от жалбоподателката телефонен номер, от който е получавал обажданията г-н Г.Г.Д. е предоставен на бизнес абонат „К.Р.М.” ООД.

Към становището не са приложени доказателства.

С писмо изх.№П-74/07.01.2013г. на Председателя на КЗЛД е изискано от „К.Р.М.” ООД, да конкретизира по какъв начин (писмо, кратко текстово съобщение, телефонно обаждане или по друг начин) дружеството е уведомило г-н Г.Г.Д., за наличието на неизплатени суми от съпругата му г-жа В.Я.Ч.-Д., към „К.Б.М.” ЕАД. На следващо място е изискано от „К.Р.М.” ООД да уточни на кой адрес, респективно телефонен номер е бил потърсен г-н Г.Г.Д., както и от къде дружеството се е сдобило с тези данни.

В отговор на поставените от Комисията въпроси, с писмо рег.№С-25/16.01.2013г. дружеството за събиране на вземания депозира в деловодството на КЗЛД- Обяснителни бележки от Б.Д.Х.– управител на „К.Р.М.” ООД. В същите г-н Б.Д.Х. заявява, че случаят на
г-жа В.Я.Ч.-Д. е възложен на „К.Р.М.” ООД на 14.08.2012г. След възлагането на който, са били осъществени телефонни обаждания към г-н Г.Г.Д., изпратено е едно писмо на адрес подаден от „К.Б.М.” ЕАД, а именно гр. К., *******, извършени са две посещениея на адрес от служител на дружеството и е оставен информативен стикер.

Управителя на дружеството за събиране на вземания уточнява, че телефонният номер на г-н Г.Г.Д., а именно ***** е получен от трето лице, живеещо в съседство с посочения адрес.

В чл.1, ал.2 от Закона за защита на личните данни е гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни по смисъла на чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателите.

В §1 от ДР на ЗЗЛД се съдържа легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране, или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

В чл.4 от Закона за защита на личните данни се съдържат императивни разпоредби, в които законодателят е указал изрично в кои случаи е допустимо обработването на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че жалбоподателката е страна по следните договори, сключени с „К.Б.М.” ЕАД: 1. Договор за мобилни услуги от 01.03.2007г. за СИМ карта с мобилен номер ******* и три допълнителни споразумения към него, съответно от дати 22.02.2008г., 21.02.2009г. и 25.01.2010г.;
2. Договор за лизинг на мобилен апарат Нокия 2330 от 25.01.2010г.

Видно от събраните доказателства, на 27.12.2011г. г-жа В.Я.Ч.-Д. е подала Едномесечно предизвестие за предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги за СИМ карта с мобилен номер *******. Във връзка с което предсрочно прекратяване,
г-жаВ.Я.Ч.-Д. е трябвало да заплати на мобилния оператор, дължима неустойка в размер на месечните абонаменти от 25.07.2011г. до края на срока на договора за мобилни услуги, а именно 25.01.2012г.

В подкрепа на твърденията си, че г-жа В.Я.Ч.-Д. не е заплатила дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на Договора, дружеството „К.Б.М.” ЕАД е представило Фактура (Дубликат) №7172262483 от 05.02.2012г., на стойност 60.83лв. По административната преписка не се установи наличието на втора „електронна фактура”, различна от цитираната, каквото е твърдението на г-жа В.Я.Ч.-Д.

В чл.4, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни е уредена хипотеза, при която се допуска обработването на лични данни, а именно в случай, че обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.

В конкретния случай „К.Б.” ЕООД и „К.Р.М.” ООД са обработвали личните данни на жалбоподателката от името и за сметка на администратора на лични данни, от което следва, че дружествата за събиране на вземания са обработващи лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД.

Следва да се отбележи, че между „К.Б.М.” ЕАД, „К.Б. „ ЕООД и „К.Р.М.” ООД са налице валидно сключени договори, съответно от 01.09.2010г. и 06.06.2012г. По силата именно на тези договори, във връзка с неизплатените задължения на г-жа В.Я.Ч.-Д., „К.Б.М.” ЕАД е възложил на „К.Б. „ ЕООД и „К.Р.М.” ООД да организират с различни законосъобразни средства събирането на неизплатеното задължение, като за целта е предоставил личните й данни на дружествата.

С оглед изложеното следва да се направи обоснован извод, че предоставянето на свързаните с г-жа В.Я.Ч.-Д. лични данни на „К.Б.” ЕООД и „К.Р.М.” ООД, от страна на „К.Б.М.” ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

От представената по административната преписка фактура следва, че е налице и условието за допустимост на обработването на свързаните с г-жа В.Я.Ч.-Д. лични данни, визирано в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД– обработването е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора.

Съгласно принципа на доказване, доказват се положителните юридически факти и доказателствената тежест е на страната, която ще се ползва от тях. В случая Г.Г.Д. твърди, че дружествата „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД притежават и използват негови лични данни, но не доказва това свое твърдение с доказателства.

От събраните по административната преписка доказателства, не е установено наличието на обработване на личните данни на г-н Г.Г.Д. от „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД.

В административното производство е установено, че между „К.Р.М.” ООД и „К.Б.М.” ЕАД е сключен Договор от 06.06.2012г., по силата на който мобилния оператор възлага на дружеството за събиране на вземания да организира с различни законосъобразни средства събирането на неизплатени суми от абонати. Същият Договор е бил и едно от правните основания, личните данни на г-жа В.Я.Ч.-Д. да бъдат обработвани от „К.Р.М.” ООД, но не и личните данни на г-н Г.Г.Д.

По административната преписка не са постъпили каквито и да е било доказателства Г.Г.Д. да е бил в договорни правоотношения с „К.Б.М.” ЕАД, както и да е придобивал качеството на длъжник към мобилния оператор.

В конкретния случай длъжник е В.Я.Ч.-Д., а не нейния съпруг Г.Г.Д.. Въпреки това, дружеството „К.Р.М.” ООД е обработвало личните данни и на г-н Г.Г.Д. Този извод следва от писмо вх.№С-25/16.01.2013г. на „К.Р.М.” ООД, в което Дружеството заявява, че е извършило телефонни обаждания към г-н Г.Г.Д., във връзка с възложения от „К.Б.М.” ЕАД случай на г-жа В.Я.Ч.-Д. Дружеството за събиране на вземания твърди, че е получило телефонният номер на г-н Г.Г.Д., а именно ***** от трето лице, живеещо в съседство с посочения от мобилния оператор адрес.

Дружеството „М.” ЕАД част от която мрежа е мобилен номер *****, е потвърдило, че за същия е сключен Договор №Г 1047484 от 02.10.2012г. от Г.Г.Д., с постоянен адрес: гр.К., *****.

Във връзка с изложеното, от събраните по административната преписка доказателства и изразените от страните твърдения, Комисията приема, че дружеството „К.Р.М.” ООД е обработвало свързаните с Г.Г.Д. лични данни, без правно основание, с което е нарушило чл.4 от ЗЗЛД.

Според чл.2, ал.1 от ЗЗЛД лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В конкретния случай „К.Р.М.” ООД безспорно е идентифицирало Г.Г.Д., като съпруг на В.Я.Ч.-Д., чието задължение към „К.Б.М.” ЕАД е било възложено за събиране.

Личните данни на жалбоподателя, които „К.Р.М.” ООД е обработвало са: фамилия, мобилен телефонен номер и адрес по местоживеене. Този извод следва не само от писмо с вх.№С-25 от 16.01.2013г. на „К.Р.М.” ООД , но и от представените с писмо вх.№С-178 от 15.03.2013г. на „М.” ЕАД доказателства. Видно от представените от „М.” ЕАД доказателства, договор за мобилен номер ***** е сключило едно единствено лице с фамилия Д., а именно Г.Г.Д., с постоянен адрес: гр. К.,******.

В подадената от В.Я.Ч.-Д. жалба и в допълнението към нея, подадено от Г.Г.Д., не се съдържат твърдения за нарушени права по ЗЗЛД от страна на „М.” ЕАД. Жалбоподателите единствено уведомяват, че мобилен номер ***** принадлежи към мрежата на „М.” ЕАД и за неговото използване, договор е сключил Г.Г.Д.

В тази връзка, в проведеното на 20.02.2013г. редовно заседание на КЗЛД, дружеството „М.” ЕАД не е конституирано като страна в административното производство.

От „М.” ЕАД е изискано изразяване на становище и представяне на относими към случая доказателства, като същите са изложени по-горе в настоящото решение.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяванеистинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно- процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна по отношение на „К.Б.М.„ ЕАД и „К.Б.„ ЕООД и основателна по отношение на „К.Р.М.„ ООД.

При определяне размера на налаганото с настоящото решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга.

На основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, водима от горното, Комисията за защита на личните данни

2. Обявява жалба с рег.№ Ж296/01.10.2012г., подадена от Г.Г.Д. срещу „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД”, за неоснователна.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София- 1431, бул. “Акад. Иван Гешов” №15 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.