Решение по жалба рег. № Ж-292/ 25.09.2012 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател– Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселив Целков на редовно заседание, проведено на 27.02.2013 г. /протокол №7/27.02.2013 г./, на основание чл.10 ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа жалба с рег.№Ж-292/25.09.2012 г. от г-жа Т.Д.И., г-н В.И.И. и г-н П.Т.М. срещу „НБД-И.” ООД, гр. В. и физическите лица /ФЛ/: П.С.Г., Н.И.Г., М.А.Ф., Г.Г.П., В.Д.А, за нарушени права по ЗЗЛД.

Жалбоподателите са сезирали Комисията за защита на личните данни с жалба, в която твърдят, че „НБД-И.” ООД, гр. В. и ФЛ са извършили незаконосъобразно обработване на личните им данни. Посочено е, че нарушението на Закона за защита на личните данни се състои в това, че „НБД-И.” ООД е изготвило документ– „Оценка за съответствие” от 20.06.2012 г. на имот, който е в съсобственост на жалбоподателите и ФЛ, като са използвани личните данни на жалбоподателите, без тяхно знание и съгласие. Жалбоподателите считат, че посочената документация е изготвена по възлагане от страна на ФЛ, които не са били упълномощени от тях, поради което предоставянето на личните им данни на фирмата съставлява нарушение на Закона за защита на личните данни.

Във връзка с изложеното, жалбоподателите молят КЗЛД да установи на какво основание „НБС-И.” ООД, гр. В. са обработвали личните им данни при изготвяне на разглежданата документация, основанието за предоставянето им от страна на ФЛ, както и да се наложат съответни санкции на дружеството и на ФЛ.

На основание чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация /ПДКЗЛДНА/, с решение, обективирано в протокол №47/19.12.2012 г., КЗЛД се е произнесла по допустимостта на жалба с рег.№Ж-292/25.09.2012 г., като е приела жалбата за допустима и е конституирала страните в административното производство: жалбоподатели– г-жа Т.Д.И., г-н В.И.И. и г-н П.Т.М.; ответна страна, в качеството на администратор на лични данни– „НБД-И.” ООД, гр. В.; заинтересовани страни– П.С.Г., Н.И.Г., М.А.Ф., Г.Г.П., В.Д.А.

Посоченото конституиране се мотивира от разпоредбите на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД: „При нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му”, чл.3, ал.1 от ЗЗЛД: „Администратор на лични данни, е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни”, чл.15, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/: „Страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт”.

В тази връзка, както и с оглед съдържанието на чл.1, ал.9 от ЗЗЛД: „Този закон не се прилага за обработването на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности …”, искането на жалбоподателите за санкциониране на ФЛ, които са предоставили личните им данни, без знание и съгласие, на „НБС-И.” ООД, се явява неоснователно.

В изпълнение на чл.39, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, жалбите са разгледани, по същество, на открито заседание, видно от протокол №6/20.02.2013 г.

На основание чл.35 от АПК, във връзка със събиране на всички доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и след анализ на относимите законови разпоредби, Комисията за защита на личните данни е приела жалба с рег.№Ж-292/25.09.2012 г. за основателна.

В настоящото административно производство се приема за установено и безспорно, че жалбоподателите и заинтересованите лица са съсобственици на имот, находящ се в гр. В., ул. *****, с учредено право на строеж.

Жалбоподателите считат, че следствие на възникналите разногласия между тях и останалите съсобственици относно узаконяването на построената жилищна сграда, е извършено нарушение на правата им по ЗЗЛД, с предоставянето на личните им данни от заинтересованите лица на „НБД-И.” ООД, на което е възложено, от ФЛ да извърши оценка за съответствие на сградата, съобразно разпоредбите на Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

От събраните доказателства се установява, че твърдяното нарушение е реализирано с изготвянето на приложените към преписката документи– договор №222/10.10.2011 г., с който ФЛ, в качеството на възложители са възложили на „НБД-И.” ООД, в качеството на изпълнител, да извърши оценка за съответствие на съсобствената жилищна сграда; комплексен доклад на „НБД-И.” ООД от 19.10.2011 г. относно оценка за съответствие.

Оценката за съответствие на жилищната сграда, е извършена от „НБД-И.” ООД на основание разпоредбата на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ, съгласно която: „Консултантът въз основа на писмен договор с възложителя извършва оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняването на строителен контрол”.

Видно от заключението на „НБД-И.” ООД „на основание направените констатации и заключения, се счита, че инвестиционните проекти са в съответствие с изискванията на действащите нормативи за строеж”.

Посоченото заключение е във връзка с чл.169, ал.1 от ЗУТ: „Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на съществените изисквания за: носимоспособност; безопасност при пожар; хигиена, опазване на здравето и живота на хората; безопасна експлоатация; защита от шум и опазване на околната среда; енергийна ефективност”.

От събраните доказателства, включително и отговор с рег.№С-575/01.11.2012 г. от инж. Блага П., в качеството на управител и представляващ „НБД-И.” ООД, се установява, че извършеното оценяване на съсобствената жилищната сграда е извършено в нарушение на разгледаната по-горе разпоредба на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Нарушението касае липсата на законосъобразен договор между дружеството и съсобствениците, в качеството на възложители.

В становище с рег.№С-575/01.11.2012 г. инж. П. отбелязва, че „дружеството е извършило оценяване на съответствието на инвестиционни проекти на база писмен договор от 10.10.2011 г. с част от собствениците в поземления имот”.

Видно от договор №222/10.10.2011 г. възложители са само ФЛ, конституирани като заинтересовани страни в настоящото административно производство, без участието на останалите съсобственици– Т.Д.И., В.И.И. и П.Т.М., които са жалбоподатели по жалба с рег.№Ж-292/25.09.2012 г.

В този смисъл, включването на жалбоподателите, като възложители, в направената от „НБД-И.” ООД Оценка за съответствие, се явява незаконосъобразно, поради което съдържащите се лични данни, свързани с трите имена, ЕГН, постоянен адрес и информация относно съсобствената, изградена със степен на завършеност „груб строеж”, жилищна сграда са обработвани от дружеството в противоречие на разпоредбите на ЗЗЛД.

Извършеното от дружеството обработване на горепосочените лични данни, по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, е в хипотезите на събиране и употреба, по смисъла на параграф 1 от ДР на ЗЗЛД.

Противоречието със законовите норми се състои в липсата на поне едно от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването.

С оглед твърдението на инж. П. в отговор с рег.№С-575/01.11.2012 г., че „жалбоподателката не е наясно, че НБД-И.” ООД не е администратор на лични данни по ЗЗЛД, съгласно ПАКЗЛДНА, съгласно протокол №44/26.10.2011 г. на КЗЛД, поради което дружеството не притежава качеството на администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД”, се извърши проверка на статута на дружеството с оглед разпоредбите на ЗЗЛД.

В тази връзка, се установи, че „НБД-И.” ООД е подало молба, въз основа на която, и съгласно протокол №44/26.10.2011 г. на КЗЛД, е освободено от регистрация, като администратор на лични данни, на основание чл.46, ал.1, т.3 от ПАКЗЛДНА, предвид обработването на данни, свързани с трудови или членствени правоотношения, и броят на лицата, за които се обработват данните, са не повече от 15.

Установеното освобождаване от регистрация на „НБД-И.” ООД обаче, не освобождава лицата, обработващи лични данни от задължението за спазване на разпоредбите на ЗЗЛД, тъй като качеството „администратор на лични данни” се придобива с фактическото обработване на лични данни, а не с регистрацията, свързана с вписването на администратора на лични данни в регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

В този смисъл е съдържанието на чл.46, ал.5 от ПДКЗЛДНА, съгласно който: „Освобождаването от задължение за регистрация не изключва тези администратори от контрола на комисията по ЗЗЛД”.

Като основание за обработването на личните данни на жалбоподателите, извършено с вписването им като възложители в оценка за съответствие, представителят на „НБД-И.” ООД посочва, в становището си, публичността на личните данни: „в оценката за съответствие са използване само данни посочени в описаните вече предходни документи, както и по представените документи за собственост, които са публични– достъпни са за всяко лице, желаещо да направи справка по тях в регистрите на Служба вписвания”.

Посоченото твърдение на инж. П. за публичност на информацията в имотния регистър намира законово основание в чл.8, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, съгласно която: „Кадастърът и имотният регистър са публични”.

Предвид чл.3, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър: „Имотният регистър се състои от партидите на недвижимите имоти”.

Законово регламентираната публичност на информацията, съставляваща лични данни, в търговския регистър обаче, не е основание за използването й без наличие на допустимост за обработването.

Целта на публичността на имотния регистър касае възможността за справкиотносно собствеността на имотите, собствениците и вещните права.

Именно с оглед прозрачност и сигурност при извършването на сделки е осигурен достъп до информацията относно актовете, свързани с правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, предвид проследяване на хронологичността на промените във вписаните обстоятелства и актове.

Във връзка с изложеното, е несъстоятелно виждането на инж. П., като представител на „НБД-И.” ООД, че „данните са от публичните регистри на Служба вписвания при ВРС В., т.е. те са публично достояние и не представляват лични данни по смисъла на закона”.

Основанията за допустимост на обработването на лични данни са регламентирани в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1-7 от ЗЗЛД.

В конкретния случай, се установява безспорно, от твърденията на страните и събраните в административното производство доказателства, че не е налице изрично съгласие на жалбоподателите: г-жа Т.Д.И., г-н В.И.И. и г-н П.Т.М. за обработване на личните им данни, свързани с трите имена, ЕГН, собственост на сградата, находяща се в гр.В., *****.

Доказателство за липсата на изрично съгласие е съдържанието на договор №222/10.10.2011 г., сключен между заинтересованите лица по жалба с рег.№Ж-292/25.09.2012 г., без участието на жалбоподателите, и „НБД-И.” ООД.

Изводът, който се налага, е че изготвената впоследствие, въз основа на посочения договор, Оценка за съответствие съдържа личните данни: три имена, ЕГН, собственост на сградата, находяща се в гр. В., ***** на жалбоподателите е в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, поради което е налице нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД от страна на администратора на лични данни „НБД-И.” ООД.

С оглед изложението на „НБД-И.” ООД, представлявано от инж. П., че не е налице нарушение на ЗЗЛД, тъй като „използваните данни са само въз основа на договори, сключени с повече от половината от съсобствениците в сградата”, е относима разпоредбата на чл.8 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която: „Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.”

В този смисъл, между жалбоподателите и „НБД-И.” ООД не съществува правна връзка, предвид липсата на волеизявление от страна на жалбоподателите, съответно липса на изрично съгласие за обработване на личните им данни.

Спрямо допустимостта на обработването на личните данни на г-жа Т.Д.И., г-н В.И.И. и г-н П.Т.М. са неотносими изявленията на „НБД-И.” ООД за това, че „данните не са използвани от дружеството с някакъв интерес, а само чисто служебно; данните не уронват авторитета, престижа и не нарушават правото на собственост на страната жалбоподател”.

Мотивите на администратора на лични данни за неоснователност на жалба с рег.№Ж-292/25.09.2012 г., за това, че „НБД-И.” ООД е изпълнявало разпорежданията на ЗУТ, ЗС и други „във връзка с поставените задачи от възложителите, с които има сключени договори за извършване на надзорна дейност, като се запази целостта на сградата, което е в интерес на всички собственици /в това число и жалбоподателите/”, са несъстоятелни.

Именно извършената Оценка за съответствие на сградата е изготвена в противоречие със ЗУТ, ЗС, ЗЗД, предвид сключването на договор за възлагане само с една част от собствениците на имота, поради което не следва да се приема, че е налице защита на интереса на всички съсобственици.

Отговор с рег.№П-6358/28.11.2012 г. на заинтересованите страни е с идентично съдържание и мотиви за неоснователност на жалбата с разгледаното по-горе становище на „НБД-И.” ООД с рег.№ С-575/01.11.2012 г.

При определяне размера на имуществената санкция, предвид заключението за основателност на жалба с рег.№Ж-292/25.09.2012 г., Комисията за защита на личните данни е съобразила изискванията на разпоредбата на чл.27, ал.1, ал.2 и ал.3 от Закона за административните нарушения и наказания, с оглед направената преценка за характера и степента на извършеното нарушение. В тази връзка, административното наказание е наложено в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, определени в чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни. Мотивирането на размера на наказанието, от една страна, е свързано с липсата на други установени нарушения на Закона за защита на личните данни от „НБД-И.” ООД, гр. В., като смекчаващо обстоятелство, а от друга страна, като отегчаващо обстоятелство, с категоричната подкрепа на извършеното, като форма на обработване на личните данни на жалбоподателите, в хипотезите на събиране и употреба, изразена от представителя на администратора на лични данни, както към момента на обработване, така и в хода на административното производство.

Във връзка с изложеното, и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни, предлагам Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното

3. Отхвърля, като неоснователна, жалба с рег.№Ж-292/25.09.2012 г. от
г-жаТ.Д.И., г-н В.И.И. и г-н П.Т.М. срещу П.С.Г., Н.И.Г., М.А.Ф., Г.Г.П., В.Д.А на основание чл.1, ал.9 от ЗЗЛД, предвид обработването на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности.

Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София– град в 14-дневен срок от получаването му.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание следва да бъде внесена, в брой, в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София – 1431, бул. “Акад. Иван Гешов” №15, или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721