Решение по жалба рег. № Ж 277/ 10.09.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков, в открито заседание, проведено на 23.01.2013г. (Протокол №2), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж277/10.09.2012г., подадена от В.Х.М. срещу „М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката сочи, че на 15.12.2011г. в офис на „Х.-Т.” ЕООД е сключила „едномесечен договор по тарифен план М. Active Start, един безплатен любим номер и 100 безплатни минути към другите оператори”. Твърди, че към средата на м. януари 2012г. отново е посетила офис на „Х.-Т.”ЕООД, за да поднови програмата, тъй като телефонът й е бил изключен. Служител от офиса я е уведомил, че М. няма да продължи желаната от нея програма, поради което номерът й вече е невалиден. Въпреки, че според жалбоподателката няма налични задължения, след седем месеца е получила заплашително писмо от „Ф.И.” АД за дължими към М. суми, които следва да заплати. При посещение в офис на „М.” ЕАД е узнала, че подписания от нея договор е със срок от две години, по който има неизплатени задължения. Твърди, че по случая е сезирала и Комисията за регулиране на съобщенията.

Жалбоподателката е обезпокоена, че не е била своевременно уведомена от мобилния оператор за наличието на нейни задължения. Счита, че е извършена злоупотреба с личните й данни от „М.” ЕАД, изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието й.

Към жалбата са приложени ксерокопия на: Приложение №1 от 15.12.2011г. и Покана за незабавно плащане от „Ф.И.” АД от 31.07.2012г.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „М.” ЕАД, „Х.-Т.” ЕООД и „Ф.И.” АД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. При извършена служебна проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че дружествата са изпълнили задълженията си по чл.17 от ЗЗЛД и са вписани по регистъра по чл.10, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 21.11.2012г., Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 23.01.2013г.Конституира като страни в административното производство жалбоподателката В.Х.М., ответна страна– „М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересовани страни– „Х.-Т.”ЕООД и „Ф.И.” АД. Приема решение от „Х.-Т.” ЕООД да се изиска актуален договор за взаимоотношенията с „М.” ЕАД.

В изпълнение на приетото решение, с писмо с вх.№П-6470/30.11.2012г. от „Х.-Т.”ЕООД е депозирано заверено ксерокопие на Договор от 01.12.2005г., сключен с „М.” ЕАД.

С оглед изясняването на факти и обстоятелства по жалбата, от Комисията за регулиране на съобщенията е изискана информация за хода и резултатите от предприетите от тяхната институция действия по случая, но отговор не е депозиран в КЗЛД.

В условията на служебното начало, с писма с изх.№П 4650/20.09.2012г., №П 4611/19.09.2012г. и №П 4876/27.09.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от АПК, дружествата „М.” ЕАД, „Х.-Т.”ЕООД и „Ф.И.” АД са уведомени за откритото административно производство и на основание чл.36 от АПК е указано да предоставят писмени становища, ведно с относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо с вх.№П4765/24.09.2012г. от „М.” ЕАД е получено становище, в което се сочи, че жалбоподателката е абонат на М. за мобилен номер съгласно договор №М 2999946 от 14.12.2011г. За ползвани мобилни услуги са издадени месечни фактури, които не са заплащани регулярно. Във връзка с просрочените задължения на абоната са предприети действия за събирането им чрез „Ф.И.” АД на правно основание– договор, сключен на 01.02.2012г. По силата на този договор на дружеството е възложено да събира от името и за сметка на М. неизплатени суми от абонати. Посочва се, че съгласно т.69 от Общите условия, които са неразделна част от всеки индивидуален договор, абонатът декларира съгласието си операторът да предоставя личните му данни на трети лица, с цел събиране на вземания.

Към писмото са приложени заверени ксерокопия на: Пълномощно от 13.09.2012г.; Договор №2628233/15.12.2011г. и Приложение №1 към него; Данни за потребител; Фактури №0247217604/18.01.2012г., №0249388658/16.02.2012г., №0251022423/16.03.2012г.; договор от 01.10.2011г. с „Ф.И.” АД.

С писмо с вх.№С 487825.09.2012г. от„Х.-Т.”ЕООД е получено становище, с което уведомяват Комисията, че при извършена проверка е установено, че на 15.12.2011г. жалбоподателката е сключила договор за мобилни услуги с М. чрез посредничеството на „Х.-Т.”ЕООД със срок 2 години. Договорът е надлежно подписан от г-жа В.Х.М., като й е предоставена възможност предварително да се запознае със съдържанието му.

Към писмото е приложено пълномощно 02.06.2011г. на юрк. К.К.

От „Ф.И.” АД е получено становище с вх.№С 516/08.10.2012г., в което се посочва, че по силата на договор от 01.10.2011г. с „М.” ЕАД, дружеството има задължения да събира задължения от абонати на мобилния оператор. За целта, възложителят изпраща в електронен формат данни за размера на задълженията и основанието, по което се дължат. За задълженията на г-жа В.Х.М. се твърди, че на 17.04.2012г. и повторно на 31.07.2012г. са й изпратени писма, с които е уведомена за размера на дължимата сума, но контакт не е осъществен.

Към писмото е приложено заверено копие на Договор от 01.10.2011г. с „М.” ЕАД.

С писмо с вх.№П-191/10.01.2013г., жалбоподателката депозира в деловодството на КЗЛД становище, в което посочва, че с писмо с вх.№66171 от 27.08.2012г. от М. е уведомена, че е коригиран размера на задължението й, но остават за доплащане две вноски. Г-жа В.Х.М. посочва, че повече не е притеснявана от фирмата „Ф.И.” АД, но е обезпокоена, че личните й данни са разпространени.

Към писмото са приложени ксерокопия на: Жалба с вх.№1246/13.08.2012г.; Писмо с изх.№66173/27.08.2012г. от М.; Молба с вх.№51618 от 28.11.2012г. от В.Х.М.; Писмо с изх.№81651/06.12.2012г. от М. и Искане с вх.№55119 от 27.12.2012г.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона, личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на г-жа В.Х.М., изразяваща се в предоставянето им на трети лица. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД „разпространяване” на лични данни представлява обработване на лични данни.

В чл.4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. Видно от Договор №2628233 от 15.12.2011г. и Приложение №1 към него, между жалбоподателката и „М.” ЕАД е налице валидно правоотношение. В.Х.М. е предоставила доброволно личните си данни с оглед сключения договор. Този факт не се оспорва от жалбоподателката. Договорът с М. е сключен чрез посредничеството на основния му представител- „Х.-Т.”ЕООД, съгласно Договор от 01.12.2005г., по силата на който „Х.-Т.”ЕООД се задължава от името и за сметка на мобилния оператор да сключва договори за услуги и да приема заявки за услуги. От изложеното следва извода, че е налице изричното съгласие на физическото лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

От събраните към жалбата писмени доказателства е установено, че е налице обработване, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателката лични данни от администратора на лични данни във връзка с договора за мобилни услуги.

В т.3.1 от Договор №2628233 се съдържа текст, съгласно който неразделна част от договора са Общите условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на М..В т.4.2 от посочения договор абонатът декларира съгласието си М. да предоставя събираните, обработвани и съхранявани за целите на предоставяне на услугите данни на абонати на трети лица– администратори или оператори на лични данни с цел изготвяне на кредитна оценка и/или събиране на вземания, дължими за ползваните услуги.

За ползвани услуги г-жа В.Х.М. не е заплатила месечните Фактури №0247217604/18.01.2012г. и №0249388658/16.02.2012г. и №0251022423/16.03.2012г., поради което мобилният оператор е предоставил събирането на вземането на „Ф.И.” АД, на правно основание- договор, сключен на 01.10.2011г. и Анекс от 27.02.2012г. към него, валидно действащ към момента на предоставянето на личните данни на г-жа В.Х.М. По силата на посочения договор, „Ф.И.” АД е упълномощен да организира с позволени от закона средства събирането на неизплатени суми от неизрядни абонати. В изпълнение на задълженията си по цитирания договор, с писмо от 31.07.2012г. „Ф.И.” АД уведомява жалбоподателката за основанието и размера на задълженията й към М., които следва да заплати. За наличието на задължение за ползваните мобилни услуги г-жа В.Х.М. е била уведомена и с фактура при посещение на офис на М., но оспорва неговия размер.

Оспорването на размера на дължимите суми, както и начислените неустойки касаят отношения, които не са включени в компетентността на административния орган.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.