Решение по жалба рег. № Ж 262/ 23.08.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 23.01.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж262/23.08.2012г., подадена от Е.М.П. срещу „К.Б.М.” ЕАДи „С.Г.Г.” ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Е.М.П. сезира Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката твърди, че е била уведомена на телефонен номер който тя използва, но не се води на нейно име, същият принадлежащ на „БТК” АД („БТК” АД), от лице на име Димитров за наличието на просрочено задължение към „К.Б.М.” ЕАД.

Е.М.П. заявява, че лицето обадило й да я уведоми на просроченото задължение е цитирало нейни лични данни.

Във връзка с така полученото телефонно обаждане, г-жа Е.М.П. е посетила офис на „К.Б.М.” ЕАД, откъдето е била уведомена, че вероятно обадилото й се лице е служител на дружество, на което са предоставени задълженията й за събиране.

Жалбоподателката уточнява, че в последствие е подала жалба до „К.Б.М.” ЕАД от където получила отговор, че задължението й е било прехвърлено на „С.Г.Г.” ООД.

Е.М.П., че „К.Б.М.” ЕАДе предоставил на „С.Г.Г.” ООД свързаните с нея лични данни, без нейно съгласие.

На следващо място жалбоподателката иска да знае от къде дружеството „С.Г.Г.” ООД се е сдобило с телефонния номер на „БТК” АД, който тя използва, но не се води на нейно име.

Е.М.П. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на ЗЗЛД, да бъдат предприети необходимите действия за отстраняване му.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Жалбата, подадена от Е.М.П. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.” ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е регистриран под Идент. №28772 в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД. В конкретния случай дружеството „С.Г.Г.” ООД е обработвало личните данни на жалбоподателката от името и за сметка на администратора на лични данни, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри” се установи, че дружеството за събиране на вземания е регистрирано като администратор на лични данни, на собствено основание.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-жа Е.М.П., изразяваща се в неправомерното им предоставяне от страна на „К.Б.М.” ЕАД на „С.Г.Г.” ООД.

В редовно заседание проведено на 21.11.2012г. Комисията взема решение, с което обявява жалба с рег.№Ж 262/23.08.2012г., подадена от Е.М.П. срещу „К.Б.М.” ЕАДи „С.Г.Г.” ООД за процесуално допустима, насрочва я за разглеждане по същество в открито заседание, конституира страните в административното производство и изисква от „К.Б.М.” ЕАД да изрази становище, относно възникналото разминаване на фамилията на жалбоподателката в становище с рег.№С461/14.09.2012г., водената кореспонденция между мобилния оператор и сключения договор, като в същото се уточни за едно и също лице ли се отнасят, а именно– Е.М.П. На следващо място е изискано и пълномощно удостоверяващо представителната власт пред административния орган на Л.К.

Страните в административното производство са редовно уведомени за постановеното решение на Комисията, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането й по същество.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмени становища с представяне на относимите по случая доказателства от„К.Б.М.” ЕАДи „С.Г.Г.” ООД.

„К.Б.М.” ЕАД представя своето становище с писмо вх.№С461/14.09.2012г. В същото се сочи, че между г-жа Е.М.П. и „К.Б.М.” ЕАД е сключен следният договор- Договор за мобилни услуги от 15.12.2001г. за СИМ карта №***** с мобилен номер *****.

„К.Б.М.” ЕАД уведомява Комисията, че г-жа Е.М.П. не е заплатила ликвидни и изискуеми задължения по фактури от 15.10.2002г. и 15.11.2002г. Във връзка с които задължения, на основание Договор за прехвърляне на вземания (Цесия) от 17.09.2009г. сключен със „С.Г.Г.” ООД, мобилният оператор е прехвърлил вземането към г-жа Е.М.П. на дружеството за събиране на вземания.

Мобилният оператор отбелязва, че с подписването на Общите условия за ползване на мрежата на „К.Б.М.” ЕАД, които съставляват неразделна част от Договора, г-жа Е.М.П. е дала своето изрично съгласие личните й данни да бъдат обработвани за целите на Договора, включително и чрез предоставянето им на трети лица за събиране на неизплатени суми към оператора.

Към становището са приложени като доказателства, заверени копия от: Договор за мобилни услуги №0100756 от 15.12.2001г.; Данъчна фактура №5001309724 от 15.10.2002г.; Данъчна фактура №5001508397 от 15.11.2002г.; Данъчно кредитно известие №5001718373 от 15.12.2002г. и Договор за прехвърляне на вземания (Цесия) от 17.09.2009г.

„С.Г.Г.” ООД представя своето становище на 01.10.2012г. В същото се сочи, че между „С.Г.Г.” ООД и „К.Б.М.” ЕАД е сключен Договор за прехвърляне на вземания (Цесия), по силата на който дружеството за събиране на вземания е встъпил в правото си на кредитор.

Дружеството събиране на вземания уточнява, че неизплатеното задължение на г-жа Е.М.П. е прехвърлено от „К.Б.М.” ЕАД, именно по силата на сключения Договор за Цесия, във връзка с чл.99 от Закона за задълженията и договорите, като за извършеното прехвърляне г-жа Е.М.П. е била надлежно уведомена.

Дружеството „С.Г.Г.” ООД счита подадената от Е.М.П. жалба, за неоснователна и иска да му бъдат присъдени направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Към становището е приложено като доказателство Пълномощно за представителна власт пред административния орган.

Във връзка с изразена молба на г-жа Е.М.П., в телефонен разговор, на същата с писмо рег.№П-5434/19.10.2012г. на Председателя на КЗЛД, са препратени копия отизразените от двете дружества становища, по нейната жалба.

На 23.10.2012г. е постъпило писмо от г-жа Е.М.П., в което тя уведомява Комисията, че не е спазен чл.99, чл.110 и чл.111 б от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се отбележи, че с оглед разминаването фамилията на жалбоподателката в подадената от нея жалба, депозираните становища от „К.Б.М.” АД и „С.Г.Г.” ООД и водената кореспонденция между дружествата и жалбоподателката, а именно същата се разпознава като– П., Г., Г. и Т., бе проведен телефонен разговор с г-жа Е.М.П. Жалбоподателката уточни, че през 2002г. е сключила граждански брак и до този период е носила фамилията– Г., за това и сключения с мобилния оператор договор е с Е.Г. След брака Е.Г. е приела фамилията на съпруга си и се е преименувала на Е.П.

За проведения разговор е съставен Протокол с рег. №ПР-138/19.11.2012г.

В изпълнение да дадените от Комисията указания на 12.12.2012г. „К.Б.М.” ЕАД представя становище, в което уведомява Комисията, че изразеното становище с рег.№С461/14.09.2012г., както и представените със същото доказателства се отнасят за едно и също лице, а именно Е.М.П.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че между Е.М.П. и „К.Б.М.” ЕАД е сключен следния договор- Договор за мобилни услуги от 15.12.2001г. за СИМ карта №*******, с мобилен номер *****, по който договор са възникнали ликвидни и изискуеми задължения, съгласно издадени фактури от 15.10.2002г. и 15.11.2002г.

В чл.4, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни е уреденахипотеза, при която се допуска обработването на лични данни, а именно в случай, че обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.” ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подал заявление за регистрация пред КЗЛД. В конкретния случай „С.Г.Г.” ООД, е обработвал личните данни на жалбоподателката от името и за сметка на администратора на лични данни, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни се установи, че „С.Г.Г.” ООД е регистрирано като администратор на лични данни, на собствено основание.

Видно от жалбата, г-жа Е.М.П. не оспорва истинността на положения подпис върху по-горе цитирания договор. Подписвайки Договор №0100756 от 15.12.2001г., Е.М.П. е дала своето изрично съгласие, свързаните с нея лични данни да бъдат обработени за целите на договора.

На следващо място, видно в подписания от г-жа Е.М.П. договор е записан следния текст: „Долуподписаният, запознат съм и съм съгласен да спазвам общите условия за ползване на мрежата на Г. и потвърждавам верността на посочените по-горе данни”. Съгласно чл.43 от Общите условия на „К.Б.М.” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, потребителят се съгласява Г. да предоставя лични данни на потребителя, съдържащи се в личните му документи, на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземания, както и за изготвяне на кредитна оценка. Във връзка с което, следва да се направи обоснован извод, че е налице и друга предпоставка за допустимост на обработване на личните данни на г-жа Е.М.П., а именно визираната в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– лицето за което се отнасят данните, е дало своето изрично съгласие.

Следва да се отбележи, че по силата на Договор за Цесия от 17.09.2009г., сключен между „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, мобилният оператор е цедирал своето вземане към
г-жа П. на дружеството за събиране на вземания. В тази връзка, предоставянето на свързаните с г-жа Е.М.П. лични данни на “С.Г.Г.” ООД, от страна на „К.Б.М.” ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

От представените по административната преписка фактури следва, че е налице и условието за допустимост на обработването на свързаните с г-жа Е.М.П. лични данни, визирано в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД– обработването е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора.

Относно твърденията, че е налице нарушение на чл.110, чл.111 „б” и „в” от Закона за задълженията и договорите, тъй като задълженията са погасени по давност, административният орган не следва да взима отношение тъй като това са гражданско– правни отношения между страните по договора, които съгласно българското законодателство се уреждат по съдебен ред.

Съгласно ч. 1 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисия за защита на личните дани,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.