Решение по жалба рег. № Ж 219/ 30.07.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 16.01.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж219/30.07.2012г., подадена от Г.Д.К. срещу „М.” ЕАДи „Ф.И.” АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Г.Д.К. сезира Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която излага твърдения за извършено от страна на „М.” ЕАД и „Ф.И.” АД, неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката твърди, че през месец май 2012г. е направила пренос на две СИМ карти на „М.” ЕАД към друг мобилен оператор.

Г.Д.К. уточнява, че към момента на преноса на номерата не е имало издадени фактури. В последствие, получила нови фактури и за двата номера, като по едната за номер ****** е бил начислен роуминг, който г-жа Г.Д.К. заявява, че не е използвала.

Г.Д.К. заявява, че въпреки неудовлетвореността си от некоректно начислените суми, отишла да заплати издадените фактури, като искала да й бъде намалена сумата тъй като имала две предплатени месечни сметки. По нейното искане г-жа Г.Д.К. получила отказ. Госпожа Г.Д.К. допълва, че две седмици след посещението й в търговския обект на мобилния оператор, находящ се в гр. К. е започнала да получава телефонни обаждания от „Ф.И.” АД на служебния си телефон, който не се води на нейно име. В така проведените разговори дружеството за събиране на вземания цитирало Единния ГражданскиНомер, номерът на личната карта и местоработата на г-жа Г.Д.К.

Г.Д.К.иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на ЗЗЛД, да бъдат наложени съответните санкции.

Жалбата, подадена от Г.Д.К. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „М.” ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е регистриран с Идент. №50151, в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД.

В конкретния случай „Ф.И.” АД е обработвал личните данни на жалбоподателката от името и за сметка на администратора на лични данни, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД, се установи, че дружеството „Ф.И.” АД е регистрирано като администратор на лични данни, под Идент. №54321, на собствено основание.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-жа Г.Д.К., изразяваща се в неправомерното им предоставяне от страна на „М.” ЕАД на „Ф.И.” АД.

В редовно заседание проведено на 14.11.2012г., Комисията взема решение, с което обявява жалба с рег.№Ж 219/30.07.2012г., подадена от Г.Д.К. срещу „М.” ЕАДи „Ф.И.” АД за процесуално допустима, насрочва я за разглеждане по същество в открито заседание и конституира страните в административното производство.

Страните са редовно уведомени за откритото заседание, на което жалбата ще бъде разгледана по същество.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства, еизискано изразяването на писмени становища с представяне на относимите по случая доказателства от „М.” ЕАД и „Ф.И.” АД.

„М.” ЕАД депозира своето становище с писмо вх.№С 394/15.08.2012г. В същото„М.” ЕАД уведомява Комисията, че г-жа Г.Д.К. е била страна по договори сключени с мобилния оператор за номера ****** и ****. На 08.05.2012г. и двата номера са пренесени към друг мобилен оператор и към настоящия момент „М.” ЕАД не в договорни правоотношения с Г.Д.К.

Във връзка с пренасянето на номерата и конкретния случай, мобилният оператор отбелязва, че в чл.34а и чл.34в от Общите условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАДи абонатите и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД (Общите условия), които са неразделна част от договора, който е подписала г-жа Г.Д.К. е записано, че към момента на подаване на заявлението за пренасяне на номер/а, абоната е длъжен да заплати всички текущи задължения, както и свързаните с ползването на пренасяния/те номер/а, които са възникнали или са станали изискуеми след подаване на заявлението за пренасяне на номер/а до прекратяване на договорните отношения.

„М.” ЕАД уточнява, че г-жа Г.Д.К. е спазила изискването на чл.34а от Общите условия, но преди датата на подаденото заявление за пренос е ползвала услуги, които към датата на заявлението за пренос не са били с настъпил падеж за плащане.

На следващо място мобилният оператор добавя, че след датата на подаване на заявлението за пренос и преди извършването на преноса, г-жа Г.Д.К. е ползвала услуги от по-горе цитираните си номера и съгласно сключените договори. Във връзка с което потребление, са издадени следните фактури: Фактура №253714912, издадена на 09.05.2012г. с период на фактуриране от 07.04.2012г. до 06.05.2012г. на обща стойност 12.89лв. и Фактура №0253244870, издадена на 01.05.2012г. с период на фактуриране 28.03.2012г.– 27.04.2012г. на обща стойност 44.39лв.

Относно искането от страна на г-жа Г.Д.К. за възстановяване на сумата в размер на месечните такси, „М.” ЕАД се позовава на чл.22.2.1. от Общите условия, който гласи, че месечната абонаментна такса, дължима за Услугата се заплаща в пълен размер, независимо от продължителността на ползване на Услугата през него, като същата не подлежи на възстановяване, освен в определени случаи и счита, че в конкретния такъв, не е налице основание за такава престация.

„М.” ЕАД счита, че роуминг услугата е начислена правомерно, като вероятно обяснение за нея, с оглед твърденията на жалбоподателката, че не е напускала страната е ситуация, при която клиентката се е намирала в близост до граница на Република България с друга държава.

Като основание за предоставянето на свързаните с г-жа Г.Д.К. лични данни на „Ф.И.” АД, мобилният оператор сочи налични просрочени фактури, както и сключен между двете дружества Договор от 01.10.2011г., удължен с Анекс от 27.02.2012г., с предмет организиране събирането на вземания отдлъжници на „М.” ЕАД.

Към становището са приложени като доказателства копия от: Договор №К1595545 (без дата); Приложение №1 към Договор №К1595545от 09.04.2011г.; Заявление за смяна на тарифен план от 09.04.2011г. (без регистрационен- входящ номер); Фактура №0253244870 с период на фактуриране 28.03.2012г.– 27.04.2012г.; Фактура №0253714912 с период на фактуриране 07.04.2012г.– 06.05.2012г.; Договор от 01.10.2011г. сключен между „М.” ЕАД и „Ф.И.” АД; Анекс от 27.02.2012г. към Договор от 01.10.2011г. и Пълномощно за представителна власт пред административния орган.

На 21.08.2012г. е постъпило писмено становище от „Ф.И.” АД. В същото дружеството уведомява Комисията, че има сключен договор с „М.” ЕАД от 01.10.2011г. за събиране на вземания от длъжници на мобилния оператор. По силата на който договор „М.” ЕАД, изпраща в електронен формат на „Ф.И.” АД списък с длъжници, които имат задължения към мобилния оператор.

„Ф.И.” АД заявява, че съгласно по-горе цитираният договор, дружеството за събиране на вземания има задължение единствено и само да събира просрочени вземания, чрез осъществяване на контакт и/или писмена кореспонденция.

В тази връзка на 12.06.2012г., „М.” ЕАД е възложил случая на г-жа Г.Д.К. на „Ф.И.” АД.

Относно снабдяването на информация свързана с местоработата и служебния телефон на г-жа Г.Д.К. „Ф.И.” АД твърди, че самата тя ги е предоставила на 12.07.2012г. в телефонен разговор, проведен с нея по друг повод.

„Ф.И.” АД оспорва твърденията от страна на г-жа Г.Д.К., за заплашване и заявява, че тя е била информирана единствено за дължимата сума и срока в койтоможе да бъде платено доброволно задължението.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че Г.Д.К. е била страна по договори сключени с „М.” ЕАД, а именно Договор №К1595545 от 09.04.2011г. за мобилен номер ****** и Договор №К0053290 от 13.04.2001г. за мобилен номер ****. Като към настоящия момент, във връзка с подадено заявление за пренос от страна на г-жа Г.Д.К., договорите са прекратени на 08.05.2012г. и цитираните номера са пренесени в мобилната мрежа на друг оператор.

Във връзка с пренасянето на мобилните номера следва да се отбележи, че съгласно чл.34.а. от Общите условия за взаимоотношенията между „М.” ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „М.” ЕАД по стандарти „GSM и UMTS” („Общите условия”), към момента на пренасяне на номера, абонатът е длъжен да заплати всички текущи задължения към „М.” ЕАД, които са пряко свързани с пренасяния номер и услугите ползвани чрез него, които са с настъпил падеж преди датата на подаване на заявлението.

На следващо място в чл.34.в. от „Общите условия” е предвидено, че абонатът, който е подал заявление за пренасяне на номера е длъжен да заплати на „М.” ЕАД и всички задължения, свързани с ползването на пренасяния номер, които са възникнали или са станали изискуеми след подаване на заявлението за пренасяне на номера до прекратяване на договорните отношения.

Видно от приложените като доказателства от „М.” ЕАД фактури и изразените в становището твърдения, Г.Д.К. е спазила изискванията на чл.34.а. от „Общите условия”, като към датата на подаване на заявлението за пренос е заплатила всички текущи задължения с настъпил падеж, относими към пренасяните номера. След датата на подаването на заявлението за пренос и преди извършването на преноса, г-жа Г.Д.К. е ползвала услуги от номерата си съгласно договорите си за услуги. За ползваните услуги от номера ****** и **** са били издадени следните фактури: Фактура №253714912, издадена на 09.05.2012г. с период на фактуриране от 07.04.2012г. до 06.05.2012г. на обща стойност 12.89лв. с ДДС и Фактура №0253244870, издадена на 01.05.2012г. с период на фактуриране от 28.03.2012г. до 27.04.2012г. на обща стойност 44.39лв.

В чл.4, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни е уреденахипотеза, при която се допуска обработването на лични данни, а именно в случай, че обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „М.” ЕАД. Администратора на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подал заявление за регистрация пред КЗЛД. В конкретния случай „Ф.И.” АД, е обработвал личните данни на жалбоподателката от името и за сметка на администратора на лични данни, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни се установи, че „Ф.И.” АД на собствено основание е регистрирано като администратор на лични данни.

Съгласно т.69 г от Общите условия е предвидено, че абоната дава съгласието си „М.” ЕАД да събира, съхранява, обработва и предоставя на трети лица– кредитни или други институции, по реда на Общите условия и съгласно българското законодателство, лични данни, с цел индивидуално определяне на кредитния лимит, извършване на кредитна оценка и/или събиране на вземания.

Видно от жалбата, г-жа Г.Д.К.не оспорва истинността на положените подписи върху по-горе цитираните договори, от което следва, че подписвайки ги, тя е дала своето изрично съгласие свързаните с нея лични данни да бъдат обработени във връзка с неизплатени задължения по същите.

Във връзка с изложеното, следва да се направи обоснован извод, че е налице предпоставка за допустимост на обработване на личните данни на г-жа Г.Д.К., а именно визираната в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– лицето за което се отнасят данните, е дало своето изрично съгласие.

Следва да се отбележи, че по силата на договор от 01.10.2011г., сключен между “М.” ЕАД и „Ф.И.” АД, на дружеството за събиране на вземания е възложено да събира от името и за сметка на мобилния оператор, неизплатени суми от неизрядни абонати– длъжници. В договора, администратора на лични данни изрично е определил обема лични данни на клиентите, който ще бъде предоставен на дружеството, както и целите на обработването им.

В тази връзка, предоставянето на свързаните с г-жа Г.Д.К. лични данни на „Ф.И.” АД, от страна на “М.” ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.