Решение по жалба рег. № Ж 217/ 27.07.2012 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 30.01.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), постави за разглеждане жалби рег.№Ж217/27.07.2012г., подадена от И.Г.П. срещу „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисия за защита на потребителите е препратила по компетентност на Комисия за защита на личните данни жалба, подадена от И.Г.П.

И.Г.П. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че на 04.04.2012г. е получила писмо от фирма „К.Б.” ЕООД, с което е уведомена, че има неизплатени задължения към „К.Б.М.” ЕАД в размер на 250.41лв.

Госпожа И.Г.П. заявява категорично, че не е абонат на мобилния оператор и никога не е сключвала договор за предоставяните от дружеството услуги. Жалбоподателката е изискала от „К.Б.М.” ЕАД, копие от договора, въз основа на който са натрупани дължимите суми и след получаването му и сравнение на положеният подпис поддържа твърдението си, че не го е подписвала.

Госпожа И.Г.П. счита, че със сключването на нейно име на договор за мобилни услуги са нарушени правата й и е извършена злоупотреба с личните й данни.

Към жалбата като доказателства са приложени: писмо от „К.Б.М.” ЕАД от 12.04.2012г., договор за мобилни услугии писмо от „К.Б.” ЕООД от 02.04.2012г.

В условията на служебното начало, залегнало в административния процес и изясняване на обстоятелствата от значение за случая, на основание чл.36, ал.2 във връзка с чл.54, ал.1, т.3 от Административно-процесуалния кодекс е изискана информация от жалбоподателката информация, дали по същия повод е сезирала органите на прокуратурата и МВР.

Изискано е изразяване на становище и представяне на относими доказателства и от „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД.

„К.Б.М.” ЕАД на 03.10.2012г. изразява становището по жалбата на госпожа И.Г.П., като сочи, че между тях има сключен договор на 19.01.2011г. Поради неплащане на месечните вноски, регистрираната карта на името на жалбоподателката е деактивирана на 04.05.2011г. и във фактурата от месец май са начислени неустойки.

Мобилният оператор сочи още, че съгласно т.11 от договора за мобилни услуги, госпожа И.Г.П. е декларирала, че е запозната и е съгласна с условията за обработване на свързаните с нея лични данни. Съгласно цитираната точка от договора, лицето е дало изричното си съгласие личните му данни да бъдат обработвани от страна на „К.Б.М.” ЕАД, като обработването да включва и предоставянето им на трети лица за целите за изготвяне на месечни сметки, събиране и прехвърляне на дължими вземания.

С подписването на договора за мобилни услуги, жалбоподателката е декларирала, че е запозната с Общите условия за ползване на мрежите на „К.Б.М.” ЕАД, които съставляват неразделна част от договора, и се съгласява с тях. Съгласно Общите условия, взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги, потребителят се съгласява Г. да предоставя личните му данни да бъдат предоставяни на други физически или юридически лица за целите на събиране на вземания по сключените договори.

Мобилният оператор заявява, че има сключен договор между него и фирма „К.Б.” ЕООД на 01.09.2012г. На „К.Б.” ЕООД е възложено по договора задължението да събира задължения на мобилния оператор от абонатите му. Наличието на договори отношения е правното основание, на което дружеството е информирало жалбоподателката за наличието на дължими от нея суми.

Към становището са приложени копие от договор за мобилни услуги от 19.01.2011г., четири броя фактури, писмо от Г. до жалбоподателката от 10.04.2011г. и договор от 01.09.2010г. сключен между „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД.

На 17.10.2012г. „К.Б.” ЕООД е предоставило писменото си становище, ведно с относими по жалбата доказателства. Фирмата за събиране на вземания уведомява Комисията, че на основание валидно сключен договор с мобилният оператор е изпратил до И.Г.П. писмо на 02.04.2012г. с писмото лицето е уведомено за натрупани от него задължения и е поканено своевременно да изпълни задължението си, като заплати дължимата сума. През месец април, госпожа И.Г.П. се е свързала със служител на дружеството и е заявила, че няма сключен договор с Г. Във връзка с направеното възражение от страна на жалбоподателката и подаден от нея жалба до мобилния оператор, „К.Б.” ЕООД е прекратило работата по този случай.

През месец юли 2012г. в регионален офис на дружеството е получено писмо от началника на РУ Полиция– гр.П. към ОД на МВР– Б. С писмото се иска съдействие по повод извършвана проверка по преписка №14849/2012г. по описа на РУП– гр.П., по пр.пр. №2875/2012г. на РП-П.

Към становището са приложени като доказателства: копие от договор между „К.Б.М.” ЕАД и „К.Б.” ЕООД, копие от писмо на „К.Б.” ЕООД до И.Г.П., копие от писмо на РУ полиция– гр.П. и копие от отговор до РУ Полиция– гр.П.

По повод наличието на данни по административната преписка, че по същия случай са сигнализирани органите на МВР е изискана информация от РУ Полиция– П. С писмо от 08.11.2012г. РУ Полиция– П. е уведомило КЗЛД, че преписката е изпратена на Софийска районна прокуратура за произнасяне по компетентност.

На 15.01.2013г. Софийска районна прокуратура, уведомява Комисията, че по постъпилите в СРП материали по РП-П. е образувано досъдебно производство по пр.пр.36504/2012г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че И.Г.П. е сезирала компетентните органи за извършено престъпление от общ характер– съставянето на неистински документи. Пред СРП е образувано досъдебно производство по пр.пр.36504/2012г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Съгласно чл.54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. С оглед на доказателства по жалбата е налице хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Резултатите и заключенията от образуваното наказателно производство от общ характер в могат да имат съществено значение както за развитието на административното производство, така и с оглед защита на правата на жалбоподателя. Установяването на факта дали има извършено престъпление, както и идентифицирането на престъпния деец са от значение за развитието на образуваното пред Комисията производството и в последствие за постановяването на административен акт от КЗЛД. В зависимост от резултатите на предприетите следствени действия и установяването на инкриминираното деяние и извършителя му ще се установи дали обработването на свързаните с жалбоподателя лични данни може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията счита, че е налице предпоставката на чл.54, ал.1, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс за спиране на административното производство.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни и чл.54, ал.1, т.3 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията за защита на личните данни,