Решение по жалба рег. № Ж 216/ 27.07.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 13.02.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж216/27.07.2012г. подадена от Б.Г.И. срещу „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Б.Г.И. сезира Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която излага твърдения за извършено от страна на „К.Б.М.” ЕАДи „С.Г.Г.” ООД, неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката уведомява Комисията, че търпи заплахи, грубост и арогантност от дружеството „С.Г.Г.” ООД. Във връзка с което поведение на дружеството за събиране на вземания е подала заявление, с поставени въпроси до „К.Б.М.” ЕАД.

С оглед конкретизирането предмета на жалбата, с писмо изх.№П3795/08.08.2012г. на Председателя на КЗЛД е изискано от г-жа Б.Г.И. да уточни дали сезира КЗЛД за нарушени права по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) или обжалва отказ за достъп до отнасящите се за нея лични данни по чл.26 от ЗЗЛД. На следващо място е изискано от жалбоподателката да уведоми Комисията дали администраторът на лични данни „К.Б.М.” ЕАД е отговорил на отправеното до него заявление.

На 09.08.2012г. г-жа Б.Г.И. е изпълнила указанията на КЗЛД и е уведомила административният орган, че сезира КЗЛД за нарушени права по ЗЗЛД.

Жалбоподателката е заявила, че към настоящия момент няма получен отговор от „К.Б.М.” ЕАД.

Б.Г.И. иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на ЗЗЛД, да се предприемат необходимите действия за отстраняването му.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Жалбата, подадена от Б.Г.И. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В постъпилото впоследствие заявление, адресирано до „К.Б.М.” ЕАД, подадено от г-жа Б.Г.И., е записана точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.” ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е регистриран с Идент. №28772, в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД.

В „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД, е извършена проверка и по отношение на дружеството „С.Г.Г.” ООД. Установено е, че същото е подало заявление по реда на чл.17 от ЗЗЛД, регистрирано е под Идент. №52178, със заявени три броя регистри, а именно: „Персонал„, „Длъжници„ и „Клиенти„.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-жа Б.Г.И., изразяваща се в неправомерното им предоставяне от „К.Б.М.” ЕАД на „С.Г.Г.” ООД.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства, еизискано изразяването на писмени становища с представяне на относимите по случая доказателства от „К.Б.М.” ЕАДи „С.Г.Г.” ООД.

„К.Б.М.” ЕАД депозира своето становище с писмо вх.№С427/03.09.2012г. В същото „К.Б.М.” ЕАД уведомява Комисията, че между дружеството и г-жа Б.Г.И. е имало валидно сключен договор от 2004г., за СИМ карта с номер *****.

Мобилният оператор заявява, че тъй като г-жа Б.Г.И. не е заплатила в срок ликвидни и изискуеми задължения на 17.05.2006г. СИМ картата с номер ***** е била изключена.

„К.Б.М.” ЕАД уточнява, че за използваните услуги от по-горе цитираният номер са издадени фактури от 01.10.2005г., 01.11.2005г., 01.12.2005г., 01.01.2006г. и 01.02.2006г., като по същите са постъпили частични плащания от страна на г-жа Б.Г.И., но не са погасени в пълен размер.

Относно предоставянето личните данни на г-жа Б.Г.И. на „С.Г.Г.” ООД, мобилният оператор се позовава на възникнали ликвидни и изискуеми задължения и сключен между двете дружества Договор за цесия от 17.09.2009г. „К.Б.М.” ЕАД заявява, че е цедирало вземането си на „С.Г.Г.” ООД, като за извършеното прехвърляне г-жа Б.Г.И. е била надлежно информирана.

„К.Б.М.” ЕАД счита подадената от Б.Г.И. жалба за неоснователна.

Като доказателства по жалбата, към становището са приложени заверени копия от: Пълномощно за представителна власт пред административния орган; Договор за прехвърляне на вземания (Цесия) от 17.01.2009г.; Фактура– Дубликат №5017576133 от 01.10.2005г.; Фактура– Дубликат №5018143165 от 01.11.2005г.; Фактура– Дубликат №5018728173 от 01.12.2005г.; Фактура– Дубликат №5019954364 от 01.02.2006г. и Фактура– Дубликат №5019334294 01.01.2006г.

На 01.10.2012г. е постъпило писмено становище от „С.Г.Г.” ООД. В същото се сочи, че между „С.Г.Г.” ООД и „К.Б.М.” ЕАД е сключен Договор за Цесия, по силата на който мобилния оператор прехвърля на дружеството за събиране на вземания, вземания по договори за мобилни услуги и анекси към тях срещу трети лица– длъжници.

Дружеството „С.Г.Г.” ООД уточнява, че встъпва в правото си на кредитор с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива.

Като правно основание за обработването на личните данни на жалбоподателката, дружеството за събиране на вземания се позовава на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с по-горе цитирания договор за цесия.

„С.Г.Г.” ООД заявява, че за прехвърленото вземане г-жа Б.Г.И. е била надлежно уведомена.

„С.Г.Г.” ООД счита подадената от г-жа Б.Г.И. жалба, за неоснователна.

Към становището е приложено Пълномощно за представителна власт пред административния орган.

В редовно заседание проведено на 14.11.2012г., Комисията взема решение, с което обявява жалба с рег.№Ж216/27.07.2012г., подадена от Б.Г.И. срещу „К.Б.М.” ЕАДи „С.Г.Г.” ООД за процесуално допустима, насрочва я за разглеждане по същество в открито заседание, конституира страните в административното производство и изисква от мобилния оператор да представи допълнително, относимо към административната преписка доказателство, а именно– Договор от 2004г. за СИМ карта с номер *****, сключен между „К.Б.М.” ЕАД и Б.Г.И.

На 15.12.2012г., в изпълнение на дадените от Комисията указания, „К.Б.М.” ЕАД представя Договор за мобилни услуги №0923737 от 26.08.2004г.

Ответната и заинтересованата страна в административното производство са редовно уведомени за постановеното решение на Комисията, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането й по същество.

С оглед ненадлежно полученото от г-жа Б.Г.И. уведомително писмо с рег.№П-6139/20.11.2012г. на Председателя на КЗЛД, същата е била уведомена за насрочената дата, на която жалбата й ще бъде разгледана по същество, по реда на чл.61, ал.3 от АПК, със Съобщение рег.№СЩ– 5/10.01.2013г., като паралелно с това е изпратено уведомително писмо и до оставената от нея електронна поща за контакт.

В открито заседание проведено на 16.01.2013г. Комисията взема решение, с което отлага разглеждането на жалба с рег.№Ж216/27.07.2012г. подадена от Б.Г.И. срещу „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, за следващо заседание и изисква от дружеството „С.Г.Г.” ООД да представи ново относимо към административната преписка доказателство, а именно уведомлението за цесия, с което е съобщено на г-жа Б.Г.И., че дългът й е цедиран на дружеството за събиране на вземания.

На 23.01.2012г. в изпълнение на дадените от Комисията указания, дружеството „С.Г.Г.” ООД, чрез пълномощника си Е.М., представя: Уведомление, с което дружеството „Д.С.” ООД, потвърждава изпратеното Уведомление по чл.99 от ЗЗД до Б.Г.И. от „С.Г.Г.” ООД.

Представено е и самото Уведомление за цесия по чл.99 от ЗЗД, адресирано до г-жа Б.Г.И..

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателката е страна по следния договор, сключен с „К.Б.М.” ЕАД – Договор за мобилни услуги №0923737 от 26.08.2004г. за СИМ карта с мобилен номер *****, по който договор са възникнали ликвидни и изискуеми задължения, съгласно издадени фактури от 01.10.2005г., 01.11.2005г., 01.12.2005г., 01.01.2006г. и 01.02.2006г.

В чл.4, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни е уреденахипотеза, при която се допуска обработването на лични данни, а именно в случай, че обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.” ЕАД. При извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри„, поддържан от КЗЛД, е установено, че дружеството „К.Б.М.” ЕАД” е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подало заявление за регистрация пред Комисията. Дружеството е регистрирано под Идент. №28772, със заявени три броя регистри: „Персонал”, „Потребители” и „Регистър видеонаблюдение”. В „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри”, поддържан от КЗЛД, е извършена проверка и по отношение на дружеството „С.Г.Г.” ООД. Установено е, че същото е подало заявление по реда на чл.17 от ЗЗЛД, регистрирано е под Идент. №52178, със заявени три броя регистри, а именно: „Персонал„, „Длъжници„ и „Клиенти„.

Видно от жалбата, г-жа Б.Г.И. не оспорва истинността на положения подпис върху по-горе цитирания договор. Подписвайки Договор №0923737 от 26.08.2004г., Б.Г.И. е дала своето изрично съгласие, свързаните с нея лични данни да бъдат обработени за целите на договора. В подписания от г-жа Б.Г.И. договор е записан следният текст: „Долуподписаният, запознат съм и съм съгласен да спазвам общите условия за ползване на мрежата на Г. и потвърждавам верността на посочените по-горе данни. Запознат съм с доброволния характер и условията на обработка и предоставяне на личните данни. Съгласен съм с тези условия, включително давам съгласието си за копиране и съхранение на документите по т.11 (копие от документ за самоличност на клиента/пълномощника).

Във връзка с което, следва да се направи обоснован извод, че е налице и друга предпоставка за допустимост на обработване на личните данни на г-жа Б.Г.И., а именно визираната в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– лицето за което се отнасят данните, е дало своето изрично съгласие.

Следва да се отбележи, че по силата на Договор за Цесия от 17.09.2009г., сключен между „К.Б.М.” ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, мобилният оператор е цедирал своето вземане към
г-жа Б.Г.И. на дружеството за събиране на вземания. В тази връзка, предоставянето на свързаните с г-жа Б.Г.И. лични данни на “С.Г.Г.” ООД, от страна на „К.Б.М.” ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

От представените по административната преписка фактури следва, че е налице и друго условие за допустимост на обработването на свързаните с г-жа Б.Г.И. лични данни, а именно визираното в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД– обработването е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора.

В тази връзка, предоставянето на свързаните с г-жа Б.Г.И. лични данни на „С.Г.Г.” ООД, от страна на “К.Б.М.” ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

Относно твърденията, че е налице мълчалив отказ от страна на „К.Б.М.” ЕАД по подаденото от Б.Г.И. заявление по чл.29 от ЗЗЛД,административният орган приема, че не е налице такъв, тъй като видно от приложеното Заявлението, същото е подадено единствено и само по електронен път, но не са предоставени данни да е спазен Закона за електронния документ и електронния подпис. В проведен телефонен разговор с жалбоподателката, същата е потвърдила, че не е използвала електронен подпис и не разполага с доказателства за надлежното връчване на подаденото от нея заявление по чл.29 от ЗЗЛД

На следващо място, видно от заявлението в същото липсват основни реквизити, регламентирани в чл.30, ал.1. т.1 и т.4, а именно адрес на съответното физическо лице, адрес за кореспонденция и дата на подаване на заявлението.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисия за защита на личните дани,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.