Решение по жалба рег. № Ж 204/ 20.07.2012 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 07.11.2012г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа жалба с рег.№Ж204/20.07.2012г. от Г.П.И. от гр.В.Т. срещу Общинска служба „З.“- В.Т. Г.П.И. сезира КЗЛД с жалба с твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от ОСЗ- В.Т. и кметство Х., като възразява срещу издаденото от кметство Х. препис-извлечение от землячен регистър с изх.№1/22.03.2000г.за нуждите на ОСЗ- В.Т., в което се съдържат данни за земи, за възстановяване на собствеността върху които жалбоподателят е започнал процедура.
Г-нГ.П.И. твърди, че информацията е неправомерно предоставена с оглед факта, че след като е изискал със Заявление от 20.02.2012г. от ОСЗ- В.Т. информация за горепосоченото удостоверение и придружаващата го кореспонденция, то е получил единствено удостоверението, което прилага към жалбата си.

Изразено е убеждение, че кметство Х. има право до издава подобно удостоверение единствено по негово искане и предоставянето й на ОСЗ- В.Т. представлява нарушение на ЗЗЛД.

Към жалбата се прилагат копия от следните документи:

– Заявление за възстановяване на правото на собственост върху гори и земи от горски фонд отг. Г.П.И., подадено до ПК- В.Т. на 26.05.1999г.;

– Решение №407Х на ПК- В.Т., с която признава за възстановяване на част от претендираните от жалбоподателя земи;

– Решение на РС- В.Т., 11 с-вот 05.07.2002г., с което се признават за възстановяване на цялата претендирана от жалбоподателя площ на горската земя;

– Заявление с изх.№ВС 01-В-129/20.02.2012г. до ОСЗ- В.Т. за достъп до информация и предоставеното към нея удостоверение №1/22.03.2000г.

Жалбоподателят отправя искане за санкциониране на виновните лица, както и за сезиране на съд и прокуратура, тъй като счита, че са действията си институциите накърняват негови имуществени интереси, тъй като претендираните от него земи не са възстановени в реален размер.

Допълнително към жалбата с писмо вх.№П-5127/09.10.2012г. жалбоподателят прилага копие от подадено до кметство Х. Заявление с вх.№112/24.09.2012г. за достъп до информация относно изисканата от ОСЗ информация за издаденото удостоверение относно притежаваните от неговите наследодатели земи.

С писма изх.№117/02.10.2012г. от кметство Х. предоставят на Г.П.И. исканата информация- копие от удостоверението и копие от писмото на ПЗ- В.Т., с което информацията служебно е била изискана.

Към жалбата лицето прилага множество документи относно оспорване решенията на компетентните органи във връзка с възстановяване на земи от горски фонд.

В условията на служебното начало и при спазване на принципа за процесуална икономия и бързина, с огледизясняване на фактическата и правна страна на жалбата, с писмо изх.№П3721/02.08.2012г. от директора на ОД „З.“- В.Т. и е изискано да предостави становище по жалбата.

С писмо вх.№П4741/24.09.2012г. ответната страна представят исканата информация, като уточняват, че при подаване на документи за възстановяване на гори по ЗВСГЗГ
г-нГ.П.И. е представил документ за собственост нотариален акт №551, рег.№7008, дело №1081/1927г. Тъй като документът е издаден много преди национализацията на горите, поземлените комисии към 2000г. преди постановяване нарешения по реда на чл.17, ал.7 от ЗВСГЗГФ изискват от кметствата справки от землячни регистри, които са воденив кметствата и данните са в периода до 1941г. и са достоверни. Изисканата в случая информация от кметство Х. е била необходима с оглед необходимостта да се установи дали след 1927г., от когато е представеният нотариален акт не са настъпвали промени в собствеността на претендираните земи до 1941г.

След като разгледа и обсъди ангажирания доказателствен материал, Комисията счита жалбата за процесуално недопустима по следните съображения:

Правомощие на Комисията по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е да разглежда жалбисрещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Правото на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно потестативно право, намерило израз в материалноправното разпоредба на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. В същата законодателят лимитира упражняването му в рамките на едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Изтичането му преклудира възможността на Комисията да се произнесе по искането, с което е сезирана. Видно от ангажирания по преписката доказателствен материал, следва,че жалбоподателят е бил информиран за предоставеното от кметство Х. на ОСЗ- В.Т. удостоверение за собствеността на земите на своите наследодатели към 2000г. От друга страна е видно, а именно чрез писмо с вх.№П-5127/09.10.2012г. и приложенията към него, че искането му за предоставяне на информация за реда, по който кметство Х. е предоставило на ОСЗ- В.Т. справка, също е удовлетворено, поради което не е налице правен интерес. По отношение на оспорването на предоставянето на удостоверението за собствеността на земите от кметство Х. на Поземлената комисия- В.Т. следва да се констатира, че е изтекъл абсюлютния 5-годишен давностен срок от извършване на претендираното нарушение, в рамките на които Комисията би могла да упражни правомощията си по разглеждане на жалбата.

Поставените в жалбата въпроси и претенции на жалбоподателя във връзка с процедурата по възстановяване на горски земи са извън приложното поле на ЗЗЛД, респ. извън компетентността на КЗЛД.

С оглед гореизложеното и на основание чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и чл.27, ал.2, т.5 от АПК, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд- София град в 14-дневен срок от получаването му.