Решение по жалба рег. № Ж 147/27.06.2012 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 05.12.2012 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж147/27.06.2012 г. подадена от Т.К.П. срещу „К.Б.М.”ЕАД и „С.Г.Г.”ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Т.К.П. сезира Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „К.Б.М.”ЕАД и „С.Г.Г.”ООД неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с него лични данни.

Жалбоподателят твърди, че без негово знание и съгласие, дружеството „К.Б.М.”ЕАД е предоставило свързаните с него лични данни на „С.Г.Г.”ООД.

Т.К.П. уточнява, че никъде в договора, който е сключил с мобилния оператор не е имало текст информиращ, че личните му данни ще бъдат предоставени на дружество за събиране на вземания, в случай на неизплатени задължения към „К.Б.М.”ЕАД.

Т.К.П. заявява, че „С.Г.Г.”ООД упражняват психически тормоз на цялото семейство.

Към жалбата не са приложени доказателства.

Жалбата, подадена от Т.К.П. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.”ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е регистриран с Идент.№28772, в регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД. В конкретния случай дружеството „С.Г.Г.” ООД е обработвало личните данни на жалбоподателя от името и за сметка на администратора на лични данни, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни се установи, че дружеството за събиране на вземания е регистриран като администратор на лични данни, на собствено основание.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-н Т.К.П., изразяваща се в неправомерното им предоставяне от „К.Б.М.”ЕАД на „С.Г.Г.”ООД.

В редовно заседание проведено на 31.10.2012 г. Комисията взема решение, с което обявява жалба с рег.№Ж 147/27.06.2012 г. подадена от Т.К.П. срещу „К.Б.М.”ЕАД и „С.Г.Г.”ООД за процесуално допустима, насрочва я за разглеждане по същество в открито заседание и конституира страните в административното производство.

Страните в административното производство са редовно уведомени за постановеното решение на Комисията, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането й по същество.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмени становища с представяне на относимите по случая доказателства от „К.Б.М.”ЕАД и „С.Г.Г.”ООД.

„К.Б.М.”ЕАД представя своето становище с писмо вх.№С345/25.07.2012 г. В същото се сочи, че г-н Т.К.П. е страна по следните договори сключени с „К.Б.М.”ЕАД, а именно: Договор за мобилни услуги от 02.12.2008 г. за СИМ карта с мобилен номер ***** и Допълнително споразумение към него от дата 23.06.2009 г. и Договор за мобилни услуги от 14.07.2008 г. за СИМ карта с мобилен номер *****.

Мобилният оператор уведомява Комисията, че г-н Т.К.П. не е заплатил ликвидни и изискуеми задължения по фактури от 18.09.2009 г. и 18.10.2009 г., за предоставени услуги и месечни такси по посочените договори. Във връзка с които задължения и на основание Договор за цесия от 17.09.2009 г., „К.Б.М.”ЕАД е цедирало вземането си на „С.Г.Г.”ООД, като за извършеното прехвърляне г-н Т.К.П. е надлежно информиран.

Относно твърденията на жалбоподателя, че в договора липсва текст, който да го информира, че личните му данни ще бъдат предоставени на дружество за събиране на вземания, в случай на неизплатени суми по договора, мобилният оператор заявява, че такъв има и той съставлява неразделна част от договора, който е подписал г-н Т.К.П.

Като доказателства по жалбата, към становището са приложени копия от: Договор за мобилни услуги №190140252 от 02.12.2008 г. и Допълнително споразумение към същия от 23.06.2009 г.; Договор за мобилни услуги №190097944 от 14.07.2008 г.; Фактура-дубликат №7135341139 от 18.09.2009 г.; Фактура дубликат №7136557865 от 18.10.2009 г.; Покана за доброволно изпълнение от 18.11.2009 г. и Кредитно известие- дубликат №7137791120 от 18.11.2009 г.; Договор за прехвърляне на вземания (Цесия) от 13.01.2012 г.

„С.Г.Г.”ООД представя своето становище на 10.09.2012 г. В същото се сочи, че между „С.Г.Г.”ООД и „К.Б.М.”ЕАД е сключен договор от 30.07.2009 г., по силата на който мобилният оператор възлага на дружеството за събиране на вземания да организира събирането на неизплатени суми от абонати.

„С.Г.Г.”ООД счита подадената жалба за неоснователна, тъй като съгласно т.43 от Общите условия на „К.Б.М.”ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги, които е подписал г-н Т.К.П., потребителят се съгласява мобилният оператор да предоставя личните му данни, съдържащи се в личните му документи, на трети лица за целите на събирането на неизплатени вземания. Дружеството за събиране на вземания уточнява, че съгласно т.4 от Общите условия, потребителят се счита за уведомен за същите от датата на публикуването им и за обвързан с тях от датата на подписване на индивидуалния договор за ползване на услугите.

Към становището е приложено копие от пълномощно за представителна власт пред административния орган.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателят е страна по следните договори, сключени с „К.Б.М.”ЕАД- Договор за мобилни услуги от 02.12.2008 г. за СИМ карта с мобилен номер **** и Допълнително споразумение към него от дата 23.06.2009 г. и Договор за мобилни услуги от 14.07.2008 г. за СИМ карта с мобилен номер *****.

Видно от представените фактури от 18.09.2009 г. и 18.09.2009 г., Т.К.П. не е заплатил ликвидни и изискуеми задължения за предоставени услуги и месечни такси, по по-горе цитираните договори, от което следва, че е на лице едно от условията за допустимост на обработване на лични данни.

В чл.4, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни е уреденахипотеза, при която се допуска обработването на лични данни, а именно в случай, че обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „К.Б.М.”ЕАД. Администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като е подал заявление за регистрация пред КЗЛД. В конкретния случай „С.Г.Г.” ООД, е обработвал личните данни на жалбоподателя от името и за сметка на администратора на лични данни, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни се установи, че „С.Г.Г.” ООД е регистрирано като администратор на лични данни, на собствено основание.

Видно от жалбата, г-н Т.К.П. не оспорва истинността на положения подпис върху по-горе цитирания договор. Подписвайки Договор №190140252 от 02.12.2008 г., Договор №190097944 от 14.07.2008 г. и Допълнително споразумение от 23.06.2009 г. към последния, Т.К.П. е дал своето изрично съгласие, свързаните с него лични данни да бъдат предоставени на трети лица за целите на събиране на вземания по същите. Във връзка с което, следва да се направи обоснован извод, че е налице и друга предпоставка за допустимост на обработване на личните данни на г-н Т.К.П., а именно визираната в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– лицето за което се отнасят данните е дало своето изрично съгласие.

Следва да се отбележи, че по силата на Договор за Цесия от 13.01.2012 г., сключен между „К.Б.М.”ЕАД и „С.Г.Г.” ООД, мобилният оператор е цедирал своето вземане към г-н Т.К.П. на дружеството за събиране на вземания. В тази връзка, предоставянето на свързаните с г-н Т.К.П. лични данни на “С.Г.Г.” ООД, от страна на „К.Б.М.”ЕАД не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

От представените по административната преписка фактури, удостоверяващи изискуемите вземания на мобилния оператор, се установява, че е налице и друго условие за допустимост на обработването на свързаните с г-н Т.К.П. лични данни, а именно визираното в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД– обработването е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисия за защита на личните дани,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаването му.