Решение по жалба рег. № Ж-131/01.04.2016 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Веселин Целков на заседание, проведено на 22.06.2016г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по допустимост жалба рег.№Ж-131/01.04.2016г., подадена от А.К.Ц.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от А.К.Ц., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни от „Банка ДСК“ ЕАД.

Жалбоподателката твърди, че на 01.07.2014г. В.П. в качеството й на служител на банката е направила извлечение от банковата й сметка ***** за периода 01.01.2012г. до 30.06.2014г. и е предоставила извлечението на трето лице.

Жалбоподателката счита, че са нарушени правата й по ЗЗЛД от „Банка ДСК“ ЕАД, както и че са нарушени разпоредбите на Закона за кредитните институции и моли Комисията за съдействие.

Към жалбата са приложени относими по случая доказателства, а именно писмен отговор на „Банка ДСК“ ЕАД по жалба №01-10-05717/29.07.2014г.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от „Банка ДСК“ ЕАД е изискано писмено становище.

В отговор от дружеството изразяват становище в което сочат, че „жалбата на г-жа А.К.Ц. срещу „Банка ДСК“ ЕАД е вероятно основателна” и молят Комисията да вземе предвид предприетите от дружеството мерки. Информират, че г-жа А.К.Ц. е клиент на дружеството и има открита разплащателна сметка №*****. Допълват, че на 14.07.2014г. в дружеството е постъпило оплакване от жалбоподателката с твърдения, че служител на банката неправомерно е предоставил извлечение от разплащателната й сметка на М.Г., „който от своя страна е извършил опит за изнудване на клиентката“. От дружеството сочат, че по случая е извършена проверка, която е установила, че на 01.07.2014г. банков служител В.П. е „осъществила достъп до сметките на г-жа А.К.Ц., извън преките си служебни задължения, като е генерирала извлечение от разплащателна сметка №*****“ и допълват, че въпреки, че не са събрани категорични доказателства на кого е предоставено извлечението, банковия служител е уволнен дисциплинарно. Информират, че на жалбоподателката, на посочен от нея имейл адрес *******, е изпратено писмо с изх.№01-10-09717/2 от 12.08.2014г., с което са й поднесени извинения за допуснатото нарушение.

С оглед застъпеното в административния процес служебно начало и необходимостта от преценка на наличието на предвидените в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки за допустимост на жалбата, от г-жа А.К.Ц. е изискана информация относно дата на която е получила приложения към жалбата отговор от „Банка ДСК“ ЕАД. В отговор жалбоподателката информира, че е получила отговора на банката на 15.08.2014г. на електронната си поща.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба №Ж-131/01.04.2016г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация. Налице са данни за жалбоподателката, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което жалбата е редовна.

В чл.27, ал.2, т.6 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането/жалбата с наличие на специални изисквания, установени със закон, за които съответния административен орган следва да следи служебно.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД правомощие на Комисията е да разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон.

Правото на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно потестативно правo. Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по ЗЗЛД всяко физическо лице има право да сезира КЗЛД в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Сроковете са преклузивни и изтичането им преклудира възможността на Комисията да се произнесе по съществото на искането, с което е сезирана.

С оглед цитираните разпоредби и събраните по административната преписка доказателства се налага извода, че подадената от г-жа А.К.Ц. жалба е процесуално недопустима.

Предмет на жалбата е обработването в хипотезата на неправомерно разпространяване на лични данни на жалбоподателката, а именно предоставяне на извлечение от банковата й сметка от служител на банката на трето лице.

Видно от събраните доказателства към 14.07.2014г. жалбоподателката е имала предположения и данни за извършеното нарушение предвид обстоятелството, че на тази дата е сезирала банката с подадено по електронен път оплакване за неправомерно предоставяне на извлечение от банковата й сметка на трето лице. С оглед съдържанието на писмо изх.№01-10-09717/2 от 12.08.2014г., по описа на банката и с оглед волеизявлението на жалбоподателката, че е получила същото на 15.08.2014г. се налага извода, че на 15.08.2014г. от получения от банката отговор жалбоподателката е узнала за извършеното нарушение.

Предвид това обстоятелство и с оглед факта, че жалбата е подадена в КЗЛД на 28.03.2016г. се налага извода, че същата е просрочена, а именно подадена е след изтичане на разписания в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД преклузивен едногодишен срок от узнаване на нарушението, които е изтекъл 15.08.2015г., а жалбата е подадена почти осем месеца след изтичане на срока за упражняване на правото по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД

Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество, поради което Комисията следва да я остави без разглеждане по същество и да прекрати образуваното административното производство.

Водима от горното и на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Оставя без разглеждане жалба рег.№Ж-131/01.04.2016г., подадена от А.К.Ц. срещу „Банка ДСК“ ЕАД, като процесуално недопустима – просрочена и прекратява образуваното административно производство.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.