Решение по жалба рег. № Ж 124/ 18.06.2012 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Красимир Димитров и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 19.09.2012г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа жалба с рег.№Ж124/18.06.2012г., подадена от Т.М.Т. срещу Столичен инспекторат на Столична община.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Т.М.Т. сезира КЗЛД с жалба, в която се установява, че е подал заявление до столичният инспекторат за предоставяне на констативен протокол №КП-10-0011469/17.06.2010г. Искането е отправено на основание Закона за достъп до обществена информация. По повод заявлението на господин Т.М.Т., Столичният инспекторат му е предоставил копие на исканият от него документ, като е заличил имената на лицата, съставители на констативният протокол, като основание за това действие е визиран чл.23 и чл.2 от Закона за защита на личните данни.

Жалбоподателят изразява мнение, че имената на служителите на Столичният инспекторат не са лични данни по смисъла на закона и не следва да са предмет на защита му. Господин Т.М.Т. твърди още, че в протокола се съдържат имената на получателите на протокола и на свидетели, присъствали при съставянето му. Изразява се мнение, че документът е с невярно съдържание.

Към жалбата като доказателства са приложени: отговор на Столичният инспекторат по повод заявлението на жалбоподателя и констативен протокол от 17.06.2012г. на столичен инспекторат.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от Столичен инспекторат към Столична община.

Ответникът по административното производство е депозирал пред Комисията писменото си становище, ведно с относими по случая доказателства. В становището се сочи, че Столичният инспекторат е постъпила жалба от господин Т.М.Т., с която сигнализира за наличието на неработещи кабели по дърветата, електрическите стълбове и фасадата на сградата, в която той живее. Съобразно предоставените правомощия на инспектората е извършена проверка по повод сигнала, от която е установено, че няма открито полагане на кабели по фасадата на сградата, електрическите стълбове и дърветата на посочения адрес. За направените констатации е изготвен констативен протокол. Жалбоподателят е поискал да получи копие от протокола, който ме е бил предоставен, като са заличени имената на съставителите. Излагат се аргументи, че името, фамилията, длъжността и районът, в който работят служителите от столичния инспекторат еинформация, чрез която тези лица могат да бъдат индивидуализирани, поради което същата е заличена от предоставения протокол.

Столичният инспекторат сочи, че ЗЗЛД дава правна възможност на всякофизическо лице да има достъп до свързаните с него лични данни, но господин Т.М.Т. иска достъп до лични данни, които не се отнасят до него, поради което не му е осигурен този достъп. Посочва се също така, че подаденото от него заявление не може да се възприеме като заявление за достъп до лични данни, както и не представлява искане с правно основание чл.28а от ЗЗЛД. Към становището е приложена цялата административна преписка, образувана по повод искането на господин Т.М.Т..

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства се установява, че жалбоподателят е получил отговора на Столичният инспекторат, респективно достъп до информацията за служителите, които са го изготвили през 2010г. По преписката няма доказателства за точната датата на получаването на отговора на Столичния инспекторат. На 23.08.2010г. е направено възражение от господин Т.М.Т. срещу отказа, от което може да се приеме, че датата на узнаване е преди датата на подаване на възражението.

Във връзка с изложеното следва, че преклузивният срок да бъде сезирана Комисията е изтекъл към август месец 2011г., а жалбата на Т.М.Т. е подадена на 18.06.2012г. Жалбата е подадена след срока, поради което същата се явява процесуално недопустима.

На следващо място жалбата на господни Т.М.Т. е недопустима и на друго основание.

От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е подал заявление за достъп до обществена информация, съдържаща се в констативен протокол на Столичният инспекторат. По повод заявлението си е получил частичен достъп. Съгласно Закона за достъп до обществена информация, заявителят ако не е удовлетворен от предоставеният достъп и приеме, че са нарушени правата му по закона, може в предвидените в закона срокове да оспори отказа пред съответния компетентен съд. Към административната преписка не са приложени доказателства, от които да се установи оспорване на отказа на инспектората. Не е в правомощията да извършва проверка на актовете на задължените субекти по ЗДОИ. Компетентен да извърши тази проверка е единствено и само съда.

От Столичният инспекторат има приложено определение №2957/27.06.201г. на Административен съд –София град, с което е оставена без разглеждане жалба от Т.М.Т. от 14.05.2012г. и административното производство е прекратено. Основанието за прекратяване на производството е неизпълнение на разпореждането на съда. Приложена е от Столичния инспекторат жалба от 15.05.2012г. до АССГ срещу отказ за достъп до обществена информация. Във връзка с изложеното може да се приеме, че жалбоподателят е правил няколкократни заявления за достъп до обществена информация, като едни от отказите той е оспорил по надлежния ред.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

В конкретния случай е налице още една пречка за образуване на административно производство пред Комисията, наличие на въпрос от компетентност на друг орган и влязъл в сила съдебен акт.

Ненадлежното и несвоевременно упражняване на права от страна на Т.М.Т. не е предпоставка да бъде сезирана Комисия за защита на личните данни.

Не може да се приеме, че заявлението на господин Т.М.Т., представлява заявление за достъп до лични данни, по смисъла на чл.26 от ЗЗЛД. Това право на достъп имат физическите лица и то се разпростира единствено и само до лични данни, които се отнасят до самите тях, а не до данните на трети лица.

На основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД във връзка с чл.27, ал.2, т.1, т.3 и т.6 от АПК, Комисията,

Обявява жалба рег.№Ж124/18.06.2012г., подадена от Т.М.Т. срещу Столичен инспекторат на Столична община за недопустима и прекратява образуваното административно производство.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд-София град.