Решение по жалба вх. №801/11/ 11.03.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 27.04.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, постави на разглеждане жалба с рег. №801/11/11.03.2011 г. от Ц.Н. срещу ДЗЗД “А.С.О.П.“ към КНСБ.

На 17.02.2011 г. в деловодството на КЗЛД е постъпила молба от Ц.Н., с която се иска Комисията да изрази становище по конкретен въпрос- дали председателят на А.С.О.П. към КНСБ има право до обработва лични данни на членовете с цел регистрирането на нови дружества без знанието и съгласието на лицата. Твърди се, че председателят на Асоциацията- г-жа Р.П. е регистрирала две нови дружества по ЗЗД- А.С.О.П.-Ч.С. иконсорциум Г.Д.Х.Н.П.Д.В.Н.Л., като за целта са използвани данни на лицата на Асоциацията, респ. личните данни на жалбоподателката, за което последната е сезирала прокуратурата. Жалбоподателката е работела като касиер във Ф.С.О.П. към КНСБ на доброволни начала.

Прилага се незаверено копие от Договор за консорциум под форма на гражданско дружество с име Г.Д.А.С.О.П. към КНСБ, в който личните данни от документа за самоличност на жалбоподателката фигурират като вписан за длъжност касиер и който договор е неподписан от всички съдружници.

С писмо изх. № 801/11/10.03.2011 г. на Председателя на КЗЛД е изпратено увидомление до г-жа Ц.Н. с указание за реда и начина на сезиране на Комисията с жалба.

В отговор на дадените указания г-жа Ц.Н. депозира жалба със същите твърдения. Сочи се, че новорегистрираните дружества по ЗЗД към момента са закрити и не съществуват, но в периода на съществуването им са били създадени документи за финансови злоупотреби, в които фигурират данните на жалбоподателката като касиер, което е установено от проверка на НАП.

Видно от приложените доказателства между жалбоподателката в качеството й на касиер на А.С.О.П. и Р.П.- председател на А.С.О.П. същесвува конфликт по повод задължението на касиера регулярно да превежда сумите от членски внос по сметка на Асоциацията.

Жалбоподателката прилага копия на писма до НАП, БНБ, Агенция по вписванията, ИА “Главна инспекция по труда“, с които иска информация и документи, създадени по повод извършените финансови злоупотреби и с лични данни от страна на г-жа Р.П.

Прилагат се удостоверения от регистър БУЛСТАТ, от които е видно, чеДЗЗД Г.Д.Х.Н.П.Д.В.Н.Л. и ДЗЗД А.С.О.П. към КНСБ са прекратени към 05.01.2011 г.

Г-жа Ц.Н. моли Комисията да установи доколко е злоупотребено с личните й данни, които не е предоставяла доброволно за регистриране на горепосочените граждански дружества от Р.П.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсюлютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, Комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от ЗЗЛД, съгласно който Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон, поради липсата на администартор на лични данни, който да бъде конституиран като ответна страна. Изложенитетвърдения за извършени злоупотреби с личните данни на жалбоподателките са по отношение на на прекратени към дата 05.01.2011 г. дружества по ЗЗД, видно от представените към преписката издадени от Агенцията по вписванията удостоварения.

Справката от удостоверенията за регистрираните дружества, която сама по себе си е официален документ, издаден от държавен орган в рамките на неговата компетентност, не съдържа лични данни на жалбоподателката нито като съдружник, нито като представител, поради което не е налице и правен интерес от оспорване на действията г-жа Р.П. по отношение използване на личните данни на Ц.Н. за регистриране на дружества по ЗЗД. Не съществуват и трудовоправни отношения между дружествата и жалбоподателката видно от твърденията на ИА “Главна инспекция по труда“.

В случай, че съществуват данни в подкрепа на твърденията на жалбоподателката за наличие на документи, в които са използвани нейните данни с цел извършване на финансови злоупотреби, то случая попада в хипотезата на чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяния. В тези случаи специален закон се явява Наказателния кодекс /НК/, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това следва и от разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съставянето и използването на неистински официален документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документи престъпления по смисъла на чл. 311 във вр. с чл. 308 от НК. При наличие на съмнения относно действия по фалшифициране на документи, следва да бъдат уведомени разследващите органи, в чиято компетентност е извършването на наказателното преследване и което своевременно е предприето от жалбоподателката.

С оглед гореизложеното, поради липса на пасивна процесуална легитимация, липса на правен интереси на основание чл. 27, ал. 2, т. 5 и т. 6 от АПК и във връзка с чл. 1, ал. 5 от ЗЗЛД, Комисията

РЕШИ :

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.