Решение по жалба вх. №3161/ 15.07.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на закрито заседание, проведено на 16.11.2011 г., на основание чл. 10 ал. 1 т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. №3161/15.07.2011г., подадена от М.Г. срещу Н.Р.Ж.

М.Г. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че лицето Н.Р.Ж. неправомерно обработва свързаните с него лични данни. Твърди се, че по повод заведено гражданско дело в гр. Линц /Австрия/ по повод промяна на режима на контакт на господин Н.Р.Ж. с непълнолетната му дъщеря се е установило, че същият се е снабдил с личните данни на жалбоподателя по незаконен начин от българско ведомство. Обемът от данни за които се твърди, че са предоставени, респективно неправомерно обработени са: лично име и фамилия, адрес и информация за семейно положение.

В жалбата се сочи още, че информацията, съдържаща лични данни на господин М.Г. е предоставена в периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г., но източникът не е упоменат.

В жалбата е обективирано и искане от господин М.Г. към Комисията, което се състои в това да му бъде предоставена информация „за максимално дълъг период, какви лични данни за него съществуват в информационните системи на Република България, кои администратори на лични данни са обработвали личните му данни, по какъв повод и на какво основание”.

С жалбата се иска установяване на извършено нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД и налагане на административна санкция на виновните лица.

Към жалбата е приложено незаверено копие на молба от Н.Р.Ж. до директора на СДВР – комисар Валери Йорданов /молбата е неподписана и липсва индикация, от която да се установи дали е входирана в посочената в нея институция/.

В условията на служебното начало, съгласно чл.9 от АПК с писмо изх.№3161/29.07.2011г. на Председателя на КЗЛД е изискано от господин Н.Р.Ж. изразяване на писмено становище по жалбата, както и представяне на относими по случая доказателства.

На 08.08.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище от Н.Р.Ж., в което се сочи че името и адреса на жалбоподателя М.Г. е научил в процеса на издирване на отвлечената от майка й Е.Ш, по настоящем Г. негова дъщеря Р.Ж. В становището се твърди, че жалбоподателят отишъл в 05 РПУ в гр.София, за да подаде молба за обявяване на национално и международно издирване на дъщеря му. Служителите от районното прочел това, което бил написал и му казал, че няма да му отговори писмено и ще направи справка в компютърната система. От извършената справка се установило, че бившата съпруга на господин Н.Р.Ж., Е.Ш. и майка на дъщеря му е сменила фамилията, както че е променила и името и фамилията на общата им дъщеря. Установило се още, че бившата му съпруга е омъжена за лицето М.П.

Към становището са приложени заявление до 05 РПУ – гр. София от Н.Р.Ж. /неподписано и липсваща индикация на входиране към посочената в него институция/ и насрещна жалба срещу М.Г. за неправомерно обработване на лични данни.

Във връзка със събраните по административната преписка доказателства е изискано становище от началника на 05 РПУ гр. София

По повод подадената насрещна жалба от Н.Р.Ж. срещу М.Г. е дадена възможност на господин М.Г. да се запознае с нея и да изрази становище.

На 06.10.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило становището на М.Г. по насрещната жалба на Н.Р.Ж. В становището се сочи, че във връзка със сключването му на граждански брак със съпругата му Е.Г., властите в Република Австрия изискват удостоверяване на факти, което се извършва с представяне на съответните документи и потвърждаване на фактите от подателите им. Като доказателство, господин М.Г. е получил от общината в Линц, копие от решението, с което се прекратява брака между бъдещата му съпруга и Н.Р.Ж. В съдебното решение се посочени трите имена, единният граждански номер на господин Н.Р.Ж. В този смисъл, господин М.Г. твърди, че е получил свързаните с бившия съпруг на съпругата си лични данни. Сочи се, че ги е използвал еднократно, само при подаването на жалбата пред КЗЛД с цел установяване на самоличността на считаният от него нарушител.

М.Г. моли КЗЛД, жалбата от Н.Р.Ж. да бъде оставен без уважение.

Към становището е приложено като доказателство – бракоразводно решение на Софийски районен съд от 12.05.2000г. /на български и немски език/.

На 10.10.2011г. е депозирана справка от началник С „ПКП” при 05 РПУ-СДВР. От извършената справка се е установило, че в деловодството на районното няма постъпвал заявителски материал от Н.Р.Ж. От направена справка в регистъра за подаване на жалби е установено, че няма такава. Извършена е и справка в информационния масив на МВР-АИС, от която е установено, че Е.С.Ш. /бивша съпруга на Н.Р.Ж./ и дъщеря им Р.Н.Ж. не са обявявани за общодържавно издирване. От справката се установява, че Е.С.Ш. фигурира от 2003г. с фамилия П. В справката не се съдържа информация за настоящето семейно положение, както и данни за настоящият й съпруг. Посочен е адрес в гр. Линц и имената на детето фигурират с данните от биологичния му баща.

Извършена е и проверка в ИДПС при 05 РПУ-СДВР, като е установено, че Н.Р.Ж. се е явил в 05 РПУ-СДВР и е заявил, че дъщеря му е отвлечена в Австрия от майка й. В справката се твърди, че това обстоятелство не кореспондира с действителността, тъй като със съдебно решение, на детето са извадени документи за самоличност и е заминало с майка си за Австрия.

На 25.10.2011г. М.Г. е подал последващо становище, в което сочи, че Република България в качеството й на администратор на лични данни чрез многобройните си органи обработва, от своя страна предоставя свързаните с него лични данни на други администратори на лични данни, което прави невъзможно за него да посочи конкретен орган, който е обработвал личните му данни. Във връзка с тази невъзможност, господин М.Г. отново отправя искане с правно основание чл.28 от ЗЗЛД до Комисията с което иска да му бъде предоставена информация за максимално дълъг период, какви негови лични данни съществуват в информационните системи на Република България, кои администратори на лични данни са обработвали свързаните с него лични данни, по какъв повод и на какво основание. Към становището е приложена жалба от Е.Г., в която изразява несъгласието си личните данни на настоящият й съпруг да бъдат предоставяни на бившият й такъв и също отправя искане до КЗЛД с правно основание чл.28 от ЗЗЛД, изразяващо се в предоставянето наинформация за периода 01.01.-31.12.2009г., кои администратори на лични данни са обработвали свързаните с нея и съпругът й лични данни, повода и основанието за обработването.

Жалбоподателите М.Г. са уведомени писмено за правните възможности по реда на чл.28 от ЗЗЛД, като им е посочен реда и начина за упражняването на тези им права.

Жалбите на М.Г. и Н.Р.Ж. са процесуално недопустими, поради следните съображения:

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу физическо лице, което не е администратор на лични данни по смисъла на закона, поради което Комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Съгласно цитираната разпоредба, Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Предпоставките за недопустимост на жалбата са, че и при двете жалби /основна от М.Г. и насрещна от Н.Р.Ж./ липсва пасивно легитимирана страна в административното производство, което е пречка за развиването му и за този вид обработване на лични данни не се прилага ЗЗЛД. И двете жалби са насочени срещу физически лица и с твърдяно неправомерно снабдяване с личните данни на другия, което според тях представлява нарушение на правата им по ЗЗЛД.

На следващо място приложимостта на ЗЗЛД е при обработването на лични данни с автоматични или не автоматични средства. При обработване на данните с неавтоматични средства, данните трябва да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. В конкретния случай личните данни на жалбоподателите са обработени от физически лица и не съставляват част от регистър.

С оглед гореизложеното, поради невъзможността да се конституира ответна страна- администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД и в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК, на основание с чл. 10, ал. 1, т. 7, Комисията,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаването му.