РЕШЕНИЕ
№ 9884/2010 г.
София, 07.02.2011 г.
Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 12.01.2011г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. №9884/ 29.09.2010 г., подадена от Л.Т.Л. срещу Министерство на образованието, младежта и науката.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание проведено на 24.11.2010г. жалбата е обявена за допустима и като ответна страна в административното производство е конституирано Министерство на образованието, младежта и науката.
Жалба от Л.Т.Л. е насочена срещу отказ за предоставяне на достъп до личните му данни от Министерство на образованието, младежта и науката, обективиран в писмо изх.№94ЛЛ-479/08.09.2010г. В жалбата се твърди, че на 02.08.2010г., господин Л.Т.Л. е подал заявление за достъп до обществена информация, по реда на Закона за достъп до обществена информация до Министъра на образованието, младежта и науката. Със заявлението е поискано да бъде предоставен достъп до копие от формуляра от междинната среща по чл.13, ал.4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, съставен в периода 01.06.2010г. – 17.07.2010г. С писмо изх.№94ЛЛ-479/17.08.2010г. на главния секретар на министерството жалбоподателят е уведомен, че в случая не намира приложение Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, за това защото в чл.17, ал.1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е определено, че за всеки държавен служител се съставя служебно досие, което се съхранява в съответната администрация, в която той работи и предоставяне на копия от досието се извършва по реда на чл.17, ал.4 от ЗДСл. Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи. Във връзка с отговора на министерството господин Л.Т.Л. на 24.08.2010г. е подал ново заявление, на основание чл.26 от ЗЗЛД и чл.17, ал.4 от ЗДСл. Заявлението е заведено с вх.№94ЛЛ-479/ 25.08.2010г. Със заявлението е поискано да му бъде предоставен достъп до раздела на формуляра за оценка по чл.13, ал.4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, съставен след проведена с него междинна среща през 2010г. С писмо изх.№94ЛЛ-479/ 08.09.2010г. на главния секретар на министерството на господин Л.Т.Л. е направен отказ за предоставяне на искания достъп до лични данни. Мотивите за отказа са, че в служебното му досие не се съхранява такъв формуляр.
Жалбоподателят приема, че писмото на главния секретар, представлява решение за отказ от предоставяне на лични данни, с което се накърнява правото му на достъп, регламентиран в чл.26 от ЗЗЛД и подлежи на оспорване по редна на чл.38 от ЗЗЛД. В жалбата са изложени мотиви за незаконосъобразността на отказа на министерството. Цитирана е разпоредбата на чл.76 от ЗДСл, в която е предвидено, че държавният служител ежегодно се атестира чрез оценка на изпълнение, на заеманата от него длъжност. Държавният служител задължително се запознава с направената му оценка, като има право да изрази писменото си становище по отношение на нея. Междинната срещу между ръководителя и оценявания се провежда в периода 01.06. до 15.07 на съответната календарна година. След приключване на междинната среща се попълва съответния раздел от формуляра за оценка. Жалбоподателят счита, че твърдението от страна на министерството, че не съществува формуляра е голословно. Доказателство за съществуването му е първият отговор на министерството до него, в който не е посочено, че той не съществува, а само е указан реда, по който се осъществява достъп до него.
Л.Т.Л. иска от Комисията да постанови решение, с което да отмени отказа на Министерство на образованието, младежта и науката и да признае правото му на достъп, както и да задължи ответната страна да предостави изисканата информация.
На основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискано становище от Министерство на образованието, младежта и науката.
На 22.10.2010г. е депозирано становище от МОМН, в което изразяват становище, че жалбата е недопустима и не подлежи на разглеждане по реда на ЗЗЛД. Съображенията са следните:
С първоначалното си заявление от 02.08.2010г. Л.Т.Л. е направил искане по реда на ЗДОИ. На заявлението е отговорено на 17.08.2010г. с писмо, подписано от главния секретар на министерството. На второто заявление от 25.08.2010г., с което е поискан достъп до лични данни, на основание чл.26 от ЗЗЛД също е отговорено на 08.09.2010г. Жалбоподателят е уведомен, че в служебното му досие не се съхранява изискания от него формуляр. Министерството сочи, че жалбоподателят е заемал длъжността началник на Регионален инспекторат по образованието – С.З. по служебно правоотношение. Правоотношението е прекратено със заповед №РД10-1332/ 29.07.2010г. на министъра на образованието, младежта и науката. В периода, в който Л.Т.Л. е заемал длъжността е подлежал на атестиране, съгласно чл.76, ал.1 от ЗДСл. Процедурата по атестиране на държавните служители не попада в хипотезата на §1 от ДР на ЗЗЛД и не представлява обработване на лични данни. При атестирането на държавните служители има две страни – от едната оценяващ, респективно контролиращ орган, който не е администратор на лични данни, а от другата – държавен служител, на който се извършва оценка на изпълнението на длъжността.
Към становището са приложени следните документи: заявление за достъп до обществена информация вх.№94ЛЛ-479/ 03.08.2010г., писмо изх.№94ЛЛ-479/ 25.08.2010г., писмо изх.№94ЛЛ-479/ 08.09.2010г. и пълномощно на М.Б. – гл. юрисконсулт в МОМН.
На 19.11.2010г. е постъпила уточняваща молба от Министерството на образованието, младежта и науката, с която е декларирано, че в Дирекция „Човешки ресурси” не е представен формуляр за оценка по чл.13, ал.4 от НУРАСДА на Л.Т.Л.
Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу Министерство на образованието, младежта и науката, което е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.
За датата на откритото заседание страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК.
В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.
Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.
В чл.26 от ЗЗЛД е предвидена възможността физическите лица да имат право на достъп до отнасящите се до тях лични данни. Достъпът се осъществява чрез подаване на писмено заявление до администратора на лични данни. Заявлението може да бъде подадено и по електронен път, като същото се подпише с електронен подпис. Заявлението се подава лично или от изрично упълномощено лице, като пълномощното трябва да бъде нотариално заверено.
Видно от представените към административната преписка доказателства се установи, че има подадено искане с правно основание чл.26 от ЗЗЛД от Л.Т.Л. до министерството с вх.№94ЛЛ-479/ 25.08.2010г. заявлението съдържа всички изискуеми се по чл.30 от ЗЗЛД реквизити.
Жалбата, с която е сезирана КЗЛД е срещу отказ на Министерство на образованието, младежта и науката, да предостави достъп до лични данни по чл.26 от ЗЗЛД, обективиран в писмо изх.№94ЛЛ-479/ 08.09.2010г.
В приложение №1.1 към чл.24, ал.1, т.1 от ЗДСл са определени формулярите за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността на държавните служители. Формулярите са според вида на заеманата длъжност и са висши държавни служители, за служители, заемащи ръководни длъжности, за служители, заемащи експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции и за служители, заемащи експертни длъжности със спомагателни функции и технически длъжности. В становището на МОМН е посочено, че жалбоподателят е заемал длъжността началник на регионален инспекторат по образованието – С.З. Във формуляра за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността за служители, заемащи ръководни длъжности се съдържа следната информация: три имена, наименование на заеманата длъжност, сектора, отдела и дирекцията, в която е разписана съответната длъжност, периода за оценяването, работния план, датата и подписите на оценяващия и оценявания.
Приложението на Закона за защита на личните данни се обвързва с обработването на информация, представляваща „лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал.1, съгласно която тя трябва да е достатъчна, за да може физическото лице да може да бъде идентифицирано. Съдържащата се информация във формуляра за оценка, а именно три имена, заемана длъжност и подпис на оценявания държавен служител са достатъчни за идентифицирането на жалбоподателят, от което следва, че същата представлява лични данни.
На следващо място, приложимостта на ЗЗЛД е обвързана с условието обработваните лични данни да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. От събраните към административната преписка доказателства се установи, че МОМН води регистър „персонал – щатен и нещатен /служебни и трудови досиета/.
На следващо място, условие за приложимостта на ЗЗЛД и реализиране на контролните правомощия на Комисията в изпълнение на ЗЗЛД, е изискването за безспорно установяване на факта на обработване на лични данни на физическите лица. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД „обработване на лични данни” е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Видно от цитираното определение на понятието „обработване на лични данни” всяко едно от посочените действия само по себе си или в определена последователност, представлява обработване на лични данни по смисъла на закона. В конкретния случай, описан в жалбата, свързаните с господин Л.Т.Л. лични данни се обработват чрез съхраняването им в служебното му досие.
С писмо изх.№94ЛЛ-479/ 08.09.2010г., министерството е отговорило на заявлението на жалбоподателя за достъп до лични данни, като е уточнило, че в служебното му досие не се съхранява такъв формуляр.
С уточняваща молба от 19.11.2010г. министерството е декларирало, че в Дирекция „Човешки ресурси” не е представен формуляр за оценка по чл.13, ал.4 от НУРАСДА на Л.Т.Л.
Съгласно принципите при разпределяне на тежестта на доказване в правото е, че се доказват положителни факти, а не отрицателни такива. В тежест на жалбоподателят е да докаже, наличието на съставен формуляр по чл.13, ал.4 от НУРАСДА, до когото не му е осигурен достъп. Доказателства в тази насока не са представени от господин Л.Т.Л.
На основание изложеното, Комисия за защита на личните данни приема, че не е налице отказ от страна на администратор на лични данни до достъп по чл.26 от ЗЗЛД.
Със заявлението си Л.Т.Л. е упражнил правото си по чл.26 от ЗЗЛД, като е конкретизирал, че исканият от него достъп до личните му данни да бъде само по отношение на формуляра за оценка по чл.13, ал.4 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация. В искането е посочено, че формата на исканият достъп до данните е чрез предоставяне на копие на хартиен носител на формуляра.
От твърденията на министерството, следва да се приеме, че след като няма формуляр за оценка, няма как да бъде и осигурен достъп до него, още повече да бъде предоставен като копие на хартиен носител. Комисията кредитира посоченото твърдение на ответната страна, тъй като то не е оспорено от жалбоподателя, въпреки че му е дадена тази възможност, като му е указано с писмо изх.№9884/29.11.2010г. на Председателя на КЗЛД, че има депозирано становище от МОМН.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл.39, ал.2 от ПДКЗЛДНА,
РЕШИ :
Оставя без уважение жалба с рег. №9884/ 29.09.2010 г., подадена от Л.Т.Л. срещу Министерство на образованието, младежта и науката.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
Венета Шопова /п/ |
Красимир Димитров /п/ |