Решение по жалба вх. № 9861/ 28.09.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 20.10.2010 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег. № 9861/28.09.2010 г. от „И.И.” ЕООД срещу „С.К.Е.” ООД.

И.И. в качеството си на собственик и управител на „И.И.” ЕООД сезира Комисията с жалба, в която твърди че„С.К.Е.” ООД обработва лични данни с престъпна цел в разрез с разпоредбите на ЗЗЛД, като съгласно изложените твърдения и приложени писмени доказателства, фактическата обстановка по случая е следната:

На 20.03.2009 г. между „И.И.” ЕООД и „С.К.Е.” ООД е сключен договор за отдаване под наем на офис, собственост на първото дружество.

На 23.04.2009 г. между двете дружества се сключва договор, с който „С.К.Е.” ООД се задължава да извършва пълно счетоводно обслужване на „И.И.” ЕООД.

На 10.11.2009 г. жалбоподателката узнава от СГС, че управителите на „С.К.Е.” ООД претендират за собственост на офиса й, като прилага копие от предварителен договор за покупко-продажба на въпросния имот, сключен между нея в качеството на собственик на „И.И.” ЕООД и „С.К.Е.” ООД. Г-жа И.И. твърди, че управителите на счетоводната компания са откраднали документите за собственост на офиса й и притежанието на оригиналите на редица съпътстващи сделката документи е спомогнало за извършване на редица деяния с престъпна цел. Посочва, че предоставените от нея оригинали на документи на счетоводната компания е извършено с оглед счетоводното обслужване на притежаваната от нея фирма.

Г-жа И.И. моли Комисията да вземе отношение към нарушителите като наложи наказателна отговорност за самоуправните действия на счетоводителите, както и да прецени дали последните биха могли да упражняват счетоводна дейност занапред.

В жалбата се сочи, че по случая има образувано производство № 2522/2010 г. по описа на СРП, както и пред СГС- т.д. 1211/2009 г.- Търговско отделение- 3 с-в.

Към жалбата се прилагат копия на договор за наем между страните, договор за счетоводно обслужване между тях, анекси към тези договори и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, собственост на „И.И.” ЕООД.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл. 1, ал. 5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяния. В тези случаи специален закон се явява НК, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на НПК. Това следва и от разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съставянето и използването на неистински официален документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документи престъпления по смисъла на чл. 311 във вр. с чл. 308 от НК. В случая установяването на факта дали данните на жалбоподателката са обработвани с престъпна цел са действия в компетентността на разследващите органи, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК.

От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 1 , т. 7 от ЗЗЛД Комисията има компетентност да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, идеята на който е защита на физическите лица при обработването на личните им данни. В конкретния случай, видно от жалбата и приложените към нея доказателства, комисията е сезирана от физическо лице в качеството му на управител на юридическо лице, чийто данни са обработвани неправомерно, поради което не следва да се счита че е налице легитимна страна, чийто правен интерес е нарушен.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 27, ал. 1, т. 6 от АПК и във връзка с чл. 1 , ал. 5 от ЗЗЛД, чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл. 308 и 311 от НК, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.