Решение по жалба вх. № 9610/ 01.09.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 15.12.2010г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. №9610/01.09.2010 г., подадена от Б.Г.Н. срещу Областния управител на Област Р. и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание проведено на 03.11.2010г. жалбата е обявена за допустима и като ответна страна в административното производство са конституирани Областния управител на Област Р. и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а като заинтересована страна е конституирано Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”.

Б.Г.Н. сезира Комисията с оплакване, че Областният управител на Област Р. неправомерно е предоставил на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията свързаните с негови лични данни. В жалбата се сочи, че лични си данни жалбоподателят ги е предоставил под формата на заявление и документи към него до Областния управител за извършване на административна услуга, изразяваща се в издаване на удостоверение за наличието и липсата на акт за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Р.

Жалбата е и срещу Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за това, че министърът неправомерно е предоставил свързаните с жалбоподателя лични данни на Р.-ски районен съд с подаването на искова молба срещу Б.Г.Н., с правно основание чл.109 от ЗС. В исковата молба жалбоподателят е индивидуализиран с трите му имена, единният му граждански номер и адрес.

Жалбоподателят иска от Комисията да установи извършеното административно нарушение, да бъде съставен акт на виновните лица, както и за решението си да уведоми Окръжния прокурор на гр. Р. и Главния прокурор на Република България.

Във връзка със служебното начало и на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискано становище от Областния управител на Област Р. и от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

На 11.10.2010г. е депозирано становище от Областния управител на Област Р., с което оспорва жалбата и изразява мнение за неоснователността й по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД, законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физическите лица е допустимо, когато обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. Областният управител обработва свързаните с жалбоподателя лични данни на правно основание, а именно подадената от господин Б.Г.Н. молба, за издаване на удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Р., представляващ сграда и земя. В становището се сочи, че желанието на жалбоподателят, което го е мотивирало да сезира областният управител е да се снабди с документ за собственост по обстоятелствена проверка и давностно владение. Областният управител е установил от представените пред него документи, че на приложената към молбата на господин Б.Г.Н. молба – декларация липсва заверка на отдел „Държавна собственост”, което обстоятелство е в пряка и непосредствена връзка с факта, че въпросния имот е публична държавна собственост. Областният управител предоставя информация, че за имота има съставен акт за публична държавна собственост №2060/17.12.2002г. и на Изпълнителна агенция „Пристанищна администрация” към Министерство на транспорта и съобщенията са предоставени права по стопанисване и управление на имота. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е правоприемник на Изпълнителна агенция„Пристанищна администрация”. Държавата е предоставила на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” имущество – публична държавна собственост за изпълнение на дейността му, в това число и имота, за който се води спор между жалбоподателят и министерството. С писмо вх.№5200-06/03.06.2008г. държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е сезирало Областния управител на Област Р., за това че има безстопанствена сграда в „Пристанище Р. – Център”. В молбата на държавното предприятие е посочено, че Б.Г.Н. е завзел сграда – публична държавна собственост и я държи без правно основание. Държавното предприятие иска извършване на проверка, с оглед сезиране на министерството и отправяне на молба по чл.80 от ЗДС. В отговор на писмото на държавното предприятие, Областният управител на Област Р. на 04.08.2010г. е изпратил сведение и становище по случая, както и копие от молбата на господин Б.Г.Н. за издаване на удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост на имота, ведно с цялата административна преписка.

Областният управител смята, че е налице още едно условията, визирани в чл.4 от ЗЗЛД, а именно: обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или трето лице, на което се разкриват данните. В становището е изразено мнение, че в конкретния случай реализирането на законните интереси на държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” като трето лице, на което са разкрити данните са преимуществени пред тези на жалбоподателя.

На 27.10.2010г. в деловодството на КЗЛД е депозирано становище и от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в което се изразява мнение, че жалбата е неоснователна и недоказана. Мотивите са, че между жалбоподателят и Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” в продължение на няколко години са водени съдебни дела, досежно собствеността и ползването на поземлен имот, находящ се на територията на пристанище „Р. – Център”, представляващ публична държавна собственост. Жалбоподателят основава претенциите си за собственост върху имота с предварителен договор за покупко-продажба от 05.06.1997г. В договора са посочени лични данни на жалбоподателя, с оглед индивидуализирането му като страна по него. С определение №167, постановено по гр.д. №85/2010г. на Р.-ския окръжен съд е потвърдено прекратяване на производството по предявения от държавното предприятие иск по чл.109 от ЗС срещу Б.Г.Н., на основание, че искът следва да бъде предявен от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията като орган по чл.115о от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. С писмо изх.№12-00-11-1/23.04.2010г. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” е уведомило Министъра за необходимостта от завеждане на негаторен иск пред Районния съд в гр. Р., като е предоставена преписка, в която се сдържа и отправената от господин Б.Г.Н. молба до областния управител. В становището е посочено, че Р.-ски районен съд е постановил решение №29 по гр.д. №1138/2004г. с ищец Б.Г.Н., което той е обжалвал пред Р.-ския окръжен съд, който е постановил решение №400/06.05.2005г. Твърди се, че и в двете решения, жалбоподателят е индивидуализиран с единият му граждански номер и по този начин министерството се е снабдило с него. Министърът, изразява мнение, че свързаните с Б.Г.Н. лични данни са предоставени от конкретен администратор на лични данни – в случая Р.-ски районен съд, за конкретна цел, поради което не е налице неправомерно разпространяване на данните. Излагат се доводи, че документите, които са приложени към исковата молба на министъра, се съдържат и по цитираните съдебни дела и са приложени от надлежна страна в процеса. Изразява се мнение, че свързаните с жалбоподателят лични данни са обработени в изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес. В качеството си на упражняващ собствеността на държавата в държавното предприятие, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е предприел действия по защитата на държавния интерес – разрешаване на спор за собственост на имот, представляващ публична държавна собственост. Обработването на данните е извършено и при наличието на чл.4, т.3 от ЗЗЛД, предвид сключения предварителен договор през 1997г. като за целта, Б.Г.Н. сам е предоставил личните си данни, с оглед на индивидуализацията му.

За датата на откритото заседание, насрочено за 24.11.2010г. страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК.

Във връзка с представените в откритото заседание доказателства от жалбоподателят и от представителят на ответната страна – Областен управител на Област Р. и на основание чл.34, ал.2 от АПК, разглеждането на жалбата по същество е отложено за 15.12.2010г. На страните е дадена възможност до следващото заседание да се запознаят със събраните доказателства към административната преписка и да изразят становището си. Ответната страна е задължена да представи заверен препис от вътрешния акт, с който са регламентирани правилата за обработване на преписките за издаване на удостоверения по обстоятелствена проверка и съответния вътрешен акт по чл.23 от ЗЗЛД.

Жалбоподателят представя доказателства и писмено становище, в което оспорва истинността на доказателствата представени от ответната страна в административното производство, като твърди, че Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и ДП „Пристанищна инфраструктура” не са собственици на имот, за който има спор за собственост.

Комисията приема, че представените доказателства от жалбоподателя са неотносими към жалбата, с която е сезирана, тъй като целта на представянето им е да докаже правото му на собственост, респективно липсата на собственост на държавата. Комисията не е компетентният орган да се произнесе по спора за собсвеност, още повече, че от изразените становища на страните е видно, че в момента има висящи дела по този въпрос. На основание изложените съображения, Комисията оставя и без уважение искането на Б.Г.Н. за откриване на производство по оспорване на официален документ, какъвто е акта за държавна собственост

Ответната страна Областен управител на Област Р., чрез своя представител е приложила в откритото заседание, проведено на 24.11.2010г. следните документи: писмо №5200-06/03.06.2008г. на ДП „Пристанищна инфраструктура” Териториално поделение „Пристанище Р.” до Областния управител на Област Р., скица №18-99-3828/29.10.2007г., писмо №5200-06/08, 9401-352/24.08.200г. на Областния управител на Област Р. до директора на териториално поделение „Пристанище Р.” с копие до Б.Г.Н. и решение №446/04.10.2010г. на Р.-ски окръжен съд по гр.д. №621/2010г.

Комисия за защита на личните данни приема и прилага към административната преписка, представените от ответната страна доказателства.

Основанията за приемането им са, че с писмото на Териториално поделение „Пристанище Р.” се уведомява Областния управител на Област Р., че имот публична държавна собственост се ползва от лицето Б.Г.Н. Държавното предприятие, счита, че сградата се ползва без правно основание, поради което иска съгласно правомощията на областния управител по Закона за държавната собственост да бъде извършена проверка. Целта на исканата проверка е, че в случай на неправомерно владеене на държавна собственост, да бъде инициирано производство по изземването на имота по реда на чл.80 от ЗДС. Със сезирането от страна на държавното предприятие, Областният управител е инициал проверка, съобразно правомощията му. С писмо №5200-06/08, 9401-352/24.08.2009г. Областният управител е представил на държавното предприятие за изразяване на становище молбата на жалбоподателя, за издаване на удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост. За предоставянето на документите е уведомен и жалбоподателят. Представените доказателства са относими, тъй като чрез тях се установява предоставянето на свързаните с жалбоподателя лични данни на държавното предприятие, както и информация за уведомяването на господин Б.Г.Н. за това предоставяне.

Във връзка с дадените от КЗЛД указания на страните в заседанието, проведено на 24.11.2010г., ответната страна е представила становището си по доказателствата представени от жалбоподателя. Процесуалният представител на Областния управител поддържа изразеното в откритото заседание становище за неотносимост на доказателствата. В становището е уточнено, че личните данни на жалбоподателя са предоставени на Териториално поделение „Пристанище Р.”, което е звено в държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Предоставянето е извършено при наличието на условието визирано в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД. Изразява се становище, че жалбоподателят е предоставил личните си данни на областния управител, за извършване на административна услуга и с тези си действия е изразил съгласието, което е едно от условията за допустимост на обработването, посочено в т.2 на чл.4 от ЗЗЛД.

Процесуалният представител на ответната страна, изразява мнение, че жалбата по отношение на областния управител е подадена след изтичане на срока по чл.38 от ЗЗЛД и моли Комисията да се произнесе по тези твърдения като прекрати административното производство.

Областният управител на област Р. в подкрепа на твърдението си, че жалбата е просрочена, е представил писмото, с което се уведомява жалбоподателят, че документите, които е представил в администрацията и в които се съдържат личните му данни са изпратени на териториално поделение „Пристанище Р.”. Видно от отбелязването на писмото, същото е получено от господин Б.Г.Н. на 27.08.2009г. Получаването е удостоверено с подписа на лицето. Представено е и известие за доставяне /обратна разписка/, с която се удостоверява, че писмото е изпратено и по пощата и жалбоподателят го е получил на 28.08.2009г.

Комисията оставя без уважение искането на представителя на Областния управител на Област Р. за прекратяване на административното производство по отношение на него, тъй като видно от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е уведомен за писмото на Областния управител на 28.08.2009г., видно от известието за доставяне, а жалбата до КЗЛД е изпратена на 28.08.2010г., видно от печата на пощата, от което следва, че жалбата е подадена в преклузивния срок, определен в чл.38 от ЗЗЛД.

Във връзка с дадената възможност за изразяване на становище от жалбоподателя по представените от ответната страна доказателства, на 02.12.2010г. в деловодството на КЗЛД е постъпило становище от Б.Г.Н. Жалбоподателят моли жалбата му да бъде уважена на две основания. Б.Г.Н. приема, че личните му данни са обработени от областния управител в противоречие на принципа, залегнал в чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД за пропорционалност на данните. Мотивите му са, че предоставил свързаните с него лични данни на областния управител за точно конкретна цел – извършване на административна услуга, издаване на удостоверение за наличието или липсата на съставен акт за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Р., но данните му са обработени допълнително, извън целта за която са събрани, като са представени на трето лице. На следващо място жалбоподателят счита, че обема на данните му, които са предоставени е по-голям от целта, за предоставянето, а именно предявяване на иск за собственост. В подкрепа на твърдението си Б.Г.Н. е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.127 от ГПК, ответника следва да бъде индивидуализиран с посочването на трите му имена и адрес. Предоставянето на единният му граждански номер, номера на личната му карта, както и имената и адресите на тримата свидетели по нотариалното производство за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка е в по-голям обем от необходимото, с което е нарушен принципа на пропорционалност. Отново в това становище са залегнали и твърдения, че заинтересованата страна – държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” не притежава правото да води иск за собственост, от което следва, че не е било необходимо личните му данни да му бъдат предоставяни.

Жалбоподателят иска от КЗЛД да постанови решение, с което да уважи жалбата му и да наложи административно наказание на ответниците. Моли също така да бъде съобразен и факта, че освен неговите лични данни са разпространени и личните данни на още трима души, които са посочени като свидетели при извършване на обстоятелствената проверка. Иска от Комисията да сезира съответните органи за обстоятелството, че пред нея са представени документи с невярно съдържание, което съставлява престъпление по смисъла на НК.

Заинтересованата страна Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” не изразява становището си по представените доказателства, а само уведомява Комисията, че е регистрирано като администратор на лични данни с рег. №1030262, като представя доказателства в тази насока.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу Областния управител на Област Р. и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, които са администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” на собствено основание е администратор на лични данни, но в конкретния случай се явява обработващ лични данни.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

В качеството си на физическо лице Б.Г.Н. е сезирал КЗЛД срещу неправомерно обработване на свързаните с него лични данни от Областния управител на Област Р. и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

Жалбоподателят е предоставил личните си данни – три имена, единният граждански номер и адрес, на областния управител на Област Р. с подаване на заявление за издаване на удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост върху недвижим имот. Видно от събраните по административната преписка доказателства, господин Б.Г.Н. е предоставил личните си данни и на община Р., по повод подадената от него молба – декларация за снабдяването му с документ за собственост по обстоятелствена проверка.

Съгласно легалната дефиниция на „обработване на лични данни”, дадена в §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Безспорно е установено от представените доказателства по административната преписка, че личните данни на жалбоподателя се обработват от Областния управител на Област Р. във връзка със заявлението му от 04.08.2009г., за извършване на административна услуга – издаване на удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост. Обработването се извършва при наличието на две от условията за допустимост в чл.4 от ЗЗЛД съгласие на физическото лице, изразено чрез конклудентни действия с подаване на заявлението и нормативно установено задължение на областния управител – извършването на административна услуга.

На следващо място, обработването на свързаните с Б.Г.Н. лични данни от страна на Областния управител на Област Р. на следващо място е в изпълнение на нормативно задължение от администратор на лични данни. Областните управители, съгласно Закона за държавната собственост съставят актове за държавна собственост в предвидените от закона случаи, водят главен и спомагателен регистър на актовете и съответно извършват административни услуги във връзка с тези им правомощия. Съгласно чл.31, ал.1, т.3 от Закона за администрацията, на областния управител му е вменено в задължение да отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта. В изпълнение на това му задължение и след постъпило искане в администрацията с вх.№5200-06/03.06.2008г. от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което упражнява правата на държавата върху процесния имот, областният управител на Област Р. е предоставил документи, в които се съдържат личните данни на жалбоподателят. На следващо място, личните данни на господин Б.Г.Н. се обработват от страна на областния управител на Област Р. за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните. Личните данни на жалбоподателят са обработени, съобразно принципите залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, за точно определени цели, при наличието на условия за допустимост на обработването.

Свързаните с Б.Г.Н. лични данни са обработени и от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”. Принципал на държавното предприятие е Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Правото на управление и стопанисване върху спорния недвижим имот е предоставено на предприятието, съгласно §25 от ПЗР към ЗИД на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Този факт е отбелязан в акта за публична държавна собственост №2060/17.12.2002г., представен от Областният управител на Област Р. като доказателство към административната преписка. Видно от представените доказателства, държавното предприятие е предприело действия по защитата на собствеността върху предоставеният му за управление имот, но те не са довели до целения резултат. Съгласно чл.115о от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, министърът е оправомощеното по закона лице, което упражнява правата на собственост на държавата в държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура”.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в качеството му на администратор на лични данни е обработил личните данни на жалбоподателят във връзка с нормативното си задължение да защити правото на собственост върху имот – публична държавна собственост. Личните данни са били разкрити от областния управител на Област Р. с предоставяне на административната преписка по заявлението на господин Б.Г.Н. за издаване на удостоверение за липсата или наличието на акт за държавна собственост върху недвижим имот. Обработването е извършено при наличието на условието, посочено в т.6 на чл.4 от ЗЗЛД.

По административната преписка липсват доказателства, че личните данни на жалбоподателят са обработени в разрез на принципите, залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Личните данни са събрани за точно определена, законово установена цел и са обработени съобразно нея. Личните данни са съотносими, съразмерни и ненадхвърлящи целта.

С определение №167/05.03.2010г. на Окръжен съд гр. Р. е възприето, че заведеният от държавното предприятие негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС е недопустим. Мотивите на съда са, че предприятието не притежава правото на иск, нито е оправомощено по силата на закона да го предяви, тъй като това право е на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като упражняващ правата на държавата в предприятието.

Мотивите на съда са предпоставката, държавното предприятие от своя страна да предостави личните данни на жалбоподателя на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В конкретния случай, преценката на основателността на жалбата следва да се извърши след намирането на разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице и задължението на Областния управител на Област Р., държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и Министъра на транспорта и информационните технологии, да защитят правото на собственост на държавата, т.е. баланса между обществения интерес, изразяващ се в защита на собствеността на държавата и личния живот.

От една страна свързаните, с Б.Г.Н. лични данни са обработени, освен за извършване на административна услуга и за защитата на правата на държавата върху един недвижим имот, която цел може да се определи като обществена и обработването е извършено от три държавни администрации, на които законово е вменено задължението да опазват държавната собственост.

Жалбоподателят е предоставил личните си данни – три имена, единният граждански номер и адрес, на областния управител на Област Р. с подаване на заявление, за издаване на удостоверение за наличието или липсата на акт за държавна собственост върху недвижим имот. Видно от събраните по административната преписка доказателства, господин Б.Г.Н. е предоставил личните си данни и на община Р., по повод подадената от него молба – декларация за снабдяването му с документ за собственост по обстоятелствена проверка.

Обработване на свързаните с Б.Г.Н. лични данни от страна на областния управител на Област Р. е в изпълнение на нормативно задължение от администратор на лични данни. Областните управители, съгласно Закона за държавната собственост съставят актове за държавна собственост, в предвидените от закона случаи, водят главен и спомагателен регистър на актовете и съответно извършват административни услуги в връзка с тези му правомощия. Съгласно чл.31, ал.1, т.3 от Закона за администрацията, на областният управител му е вменено в задължение да отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта. В изпълнение на това му задължение и след постъпило искане в администрацията с вх.№5200-06 /03.06.2008г. от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което упражнява правата на държавата върху процесия имот, областния управител на Област Р. е предоставил документи, в които се съдържат личните данни на жалбоподателят. На следващо място личните данни на господин Б.Г.Н. се обработват от страна на областния управител на Област Р. за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията в качеството му на администратор на лични данни е обработил личните данни на жалбоподателят във връзка с нормативното си задължение, да защити правото на собственост върху имот – публична държавна собственост. Личните данни са били разкрити от областния управител на Област Р. с предоставяне на административната преписка по заявлението на господин Б.Г.Н. за издаване на удостоверение за липсата или наличието на акт за държавна собственост върху недвижим имот. Обработването е извършено при наличието на условието, посочено в т.6 на чл.4 от ЗЗЛД.

От друга страна следва да се направи преценката, дали с действията на трите институции са нарушени неприкосновеността на личността и правото на личен живот на физическото лице. Също така следва да се изследва и дали за физическото лице са настъпили вредоносни последици от тези действия.

Комисия за защита на личните данни, приема че с обработване на личните данни на Б.Г.Н. от страна на Областния управител на Област Р., Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” не са нарушени правата му по ЗЗЛД.

На основание изложеното Комисията приема, че обработването на личните данни на жалбоподателя е законосъобразно и добросъвестно, извършено е от администратор на лични данни, в заявения обем, в които ще се обработват, извършено е на правно основание в изпълнение на договорни взаимоотношения.

На основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл.39, ал.2 от ПДКЗЛДНА,

Оставя без уважение жалба с рег.№9610/01.09.2010г. подадена от Б.Г.Н. срещу Областния управител на Област Р. и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.