Решение по жалба вх. № 9576/ 26.08.2010г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 15.12.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № 9576/ 26.08.2010г., подадена от П.К. срещу НАП и Териториална дирекция П.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е обявена за процесуално допустима с решение на КЗЛД от 10.11.2010г.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу юридическо лице- НАП, която е администратор на лични данни по смисъла на закона.

Жалбоподателката сезира Комисията с твърдения, че като действащ адвокат е регистрирана по Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/, във връзка с което й е бил даден нов БУЛСТАТ, съвпадащ с единият й граждански номер. Жалбоподателката, упражнява свободна професия – адвокат и в изпълнение на служебните й задължения на 15.05.2000г. е била регистрирана по БУЛСТАТ с номер **********. През месец юли 2010г. е подала заявление за регистрация по ЗДДС. Новият идентификационен номер, възпроизвежда единият й граждански номер, който представлява лични данни, по смисъла на ЗЗЛД. Жалбоподателката сочи, че при издаване на всяка фактура, пълномощно е задължена да вписва за идентификационен номер по данък добавена стойност и по този начин единният и граждански номер става достояние на неограничен кръг от лица, което е предпоставка за злоупотреба със свързаните с нея лични данни.

В жалбата се сочи, че упражняването на адвокатската професия не следва да накърнява правото й на личен живот. Изразява се мнение, че регистрацията по ЗДДС и използването на единият граждански номер в идентификационния номер по закона, изцяло противоречи изцяло на разпоредбата на чл.1, ал.2 от ЗЗЛД. Излагат се доводи, че съгласно §2, ал.2 от ПЗР на ЗРБ лицата вписани до влизане в сила на ЗДДС в Единият регистър за идентифицирани на стопанските субекти, които осъществяват дейност на територията на Република България, се смятат вписани в регистъра по този закон и запазват идентификационния си код. Цитираната разпоредба потвърждава, твърдението на жалбоподателката, че издаването на нов идентификационен номер, съвпадащ с единият й граждански номер е неправилно, при наличието на валиден БУЛСТАТ към датата на регистрацията по ЗДДС.

П.К. иска Комисията да постанови решение, с което да уважи жалбата й срещу НАП и да издаде задължително предписание на ответната страна да отмени регистрацията по Закона за добавената стойност /ЗДДС/ чрез записване на единния й граждански номер за идентификационен и да извърши регистрацията й с идентификатор по БУЛСТАТ.

Към жалбата като доказателство е приложено копие от карта за идентификация БУЛСТАТ, удостоверение за регистрация по ДДС и съдебна практика.

В условията на служебното начало, на основание чл.36, ал.2 от АПК е изискано от НАП и Териториална дирекция на НАП гр. П., изразяване на становище по жалбата. На 26.10.2010г. е постъпило писмено становище от НАП. В него се изразява мнение че, съгласно разпоредбата на §1, ал.1, т.1 от ДР на Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност, „идентификационен номер” за целите на правилника е: единият граждански номер или личния номер на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ. Кодът по БУЛСТАТ на физическите лица, упражняващи свободни професии е 10-значен и съвпада с единият граждански номер, съответно с личния номер на чужденците. Изключение от това правило е допуснато само за определен кръг от физически лица, които са вписани в регистър БУЛСТАТ с идентификационен код, несъвпадащ с ЕГН-то им и получен преди действието на Закона за статистиката /§2 от ПЗР на Закона за регистър БУЛСТАТ/. Твърди се, че това изключение, обаче е въведено единствено за регистрацията по „този закон”, но не и по отношение на извършването на регистрация по други закони, в това число ЗДДС. Изключението, което е направил законодателят, с допускането в регистър БУЛСТАТ по силата на закона да бъдат вписани определена група лица с код, различен от единните им граждански номера, не е направено с оглед съответствие с изискванията на ЗЗЛД. Целта е процесуална икономия – лицата намиращи се в „заварено положение” при смяната на регистрационния режим – от Закона за статистиката, към Закона за регистър БУЛСТАТ, да не бъдат задължени да предприемат повторни действия за регистрация, за едни и същи цели. Изразява се мнение, че ако нормативно установения регистрационен режим по Закона за регистър БУЛСТАТ, представлява нарушение на ЗЗЛД и води до неправомерно обработване на свързаните с физическите лица лични данни, то законодателят не би допуснал да бъде възприет посочения в чл.6, ал.3 от закона, начин за определяне на идентификационния код по БУЛСТАТ. Вписването на лицата, упражняващи свободни професии в специален регистър, определен за целите на ДДС, представлява особено регистрационно производство, което се извършва от органите на НАП. Физическото лице, което подлежи на регистрация по реда на ЗДДС, трябва да притежава само един идентификационен номер, за целите на закона, независимо от броя на наличните вписвания по реда на закона за регистъра БУЛСТАТ.

На 27.10.2010г. е депозирано в КЗЛД и писмено становище от Териториална дирекция на НАП гр. П., в което се изразява мнение, че жалбата от адв. П.К. е неоснователна и недопустима и същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивите за това становище са следните:

Липсва нарушение на материалния закон от страна на ТД на НАП гр. П. при регистрацията на жалбоподателката в регистър БУЛСТАТ. В жалбата не е посочено конкретно нарушаване на правата й по ЗЗЛД. Излагат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.6 от ЗЗЛД, обработването на единият граждански номер и на други идентификационни номера се регламентира със специални закони и е извън приложното поле на ЗЗЛД. С влизане в сила на Закона за данък върху добавената стойност, на основание §4, ал1 от ПЗР на ЗДДС, приходната администрация е задължена да издаде служебно идентификационен номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС и удостоверение за регистрация по чл.104, на регистрираните по отменения закон лица.

За открито заседание, насрочено на 15.12.2010г. за разглеждане на жалбата по същество, страните в административното производство са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателката се явява лично, ответната и заинтересованата страна не се явяват и не се представляват.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица са регламентирани в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:

В качеството си на физическо лице адвокат П.К. е сезирала КЗЛД срещу действията на НАП, администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, изразяващи се в регистрирането й по ДДС с идентификационен номер, възпроизвеждащ единния граждански номер със знак отпред “BG”. Във връзка с упражняване на свободната професия адвокат личните данни на жалбоподателката стават достояние на всяко трето лице и дава възможност за злоупотреба с личните й данни, които са обект на защита по ЗЗЛД.

П.К. е регистрирана през 2000г. по БУЛСТАТ на основание Закона за статистиката. С влизането в сила на на 11.08.2005 г. на Закона за регистър БУЛСТАТ /ЗРБ/, в чл. 3, ал. 1, т. 9 от него е уредено задължението на лицата, упражняващи свободни професии, каквато е адвокатската професия, да се регистрират в Регистър БУЛСТАТ. Съгласно чл. 6, ал. 3 от цитирания закон, "Кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 и 11 е 10-значен и съвпада с ЕГН". В същото време, съгласно § 2, ал. 2 от ПЗР на ЗРБ, "Лицата по чл. 3, вписани до влизането в сила на този закон в Единния регистър за идентифициране на стопанските и други субекти /т.е. Регистър БУЛСТАТ по смисъла на чл. 31, ал. 1 от ЗС/, които осъществяват дейност на територията на РБ съгласно ЗС, се смятат вписани в регистъра по този закон и запазват идентификационния си код. На 01.07.2007 г. влизат в сила ЗДДС и Правилника за прилагането му /ППЗДДС/. Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията на определена категория данъчно-задължени субекти по ДДС е задължителна, а на други – по избор. Видно от чл. 94, ал. 2 от закона, "С вписването в регистъра лицата получават ИН за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG". С § 1, ал. 1, б. "в" от ПЗР на ППЗДДС е обявено, че "За целите на този правилник "ИН" е ЕГН или личният номер на чужденец – на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ". Същевременно, § 3, ал. 4 от този Правилник обявява, че "За физическите лица, различни от едноличен търговец, които при вписването си в регистър БУЛСТАТ са получили ЕИК, различен от ЕГН, ИН по ДДС е ЕГН, пред който е поставен знакът "BG".

КЗЛД приема, че не може с норма от правилник да бъде дерогирана норма от закон. Твърдението на ответната страна, че с нормата на § 3, ал. 4 от ПЗР на ППЗДДС се уреждат случаите, посочени в § 2 от ПЗР на ЗРБ е необосновано. Констатираното противоречие между разпоредбите на § 2 от ПЗР на ЗРБ и § 1, ал. 1, б. "в" и § 3, ал. 4 от ППЗДДС е безспорно. Прилагайки обаче принципът на чл. 5, ал. 1 от АПК, всеки административен орган и съд в Република България е длъжен да приложат акта от по-горна степен. Това задължение лежи и върху НАП, без оглед съдържанието на нормите от ППЗДДС.

Приложението на Закона за защита на личните данни се обвързва с обработването на информация, представляваща „лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1. Лични данни са всяка информация отнасящи се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. В случай, че се предостави информация, съдържаща лични данни в по-голям обем, от този който е достатъчен, за да бъде еднозначно идентифицирано лицето е необходимо да се установи кръга на лицата които ще обработват тези данни, както и в какво качество, на администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД или като обработващ личните данни – чл.24 ЗЗЛД. И в двата случая обработването на лични данни, следва да се подчинява на принципите, залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД и при наличието на условията на чл.4, ал.1 от същия закон. Основно правило е личните данни, които се обработват да бъдат пропорционални и съотносими на целите, за които се обработват.

В конкретния случай, администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД е Националната агенция за приходите /НАП/. При извършена служебна справка, в регистъра на администраторите на лични данни, който води КЗЛД се установи, че НАП е изпълнила задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, да подаде заявление за регистрация. Обработващ лични данни, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД е Териториална дирекция на НАП гр. П.

Съгласно чл. 80, ал.1 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, Националната агенция за приходите създава и поддържа регистър и бази данни за задължените лица. На основание чл. 81, ал. 1, т. 3 от същия кодекс регистъра съдържа данни относно единния идентификационен код или единния идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личния номер на чужденеца.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за регистър Булстат, Агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код (ЕИК), задължителен за лицата, които имат задължение за регистрация в Регистър Булстат, наречен по-нататък „код по БУЛСТАТ".

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър Булстат, в регистър БУЛСТАТ се вписват лицата, упражняващи свободна професия, към които спадат и адвокатите.

В чл. 6, ал. 3 от Закона за регистър Булстат, кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 е 10-значен и съвпада с единния граждански номер (ЕГН), съответно с личния номер на чужденец (ЛНЧ). Видно от приложеното копие на Удостоверение за регистрация, издадено от Националната агенция за приходите от дата 26.07.2010 г. с него се удостоверява, че лицето П.Д.С.-П.К. е регистрирано по Закона за добавената стойност като й е издаден идентификационен номер по ДДС:BG********.

В изпълнение на разпоредбата на §1, ал.1, т.1, буква „в” от ДР на ППЗДДС ТД на НАП гр. П. е дала десет значен идентификационен номер по ДДС на адв. К., който се сформира от единния й граждански номер, като пред него се поставя абревиатура “BG”.Администраторът на лични данни не се е съобразил с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за регистър на Булстат, която разписва, че лицата по чл. 3, вписани до влизането в сила на този закон в Единния регистър за идентифициране на стопанските и други субекти, които осъществяват дейност на територията на Република България съгласно Закона за статистиката, се смятат вписани в регистъра по този закон и запазват идентификационния си код. В чл.3, ал.1, т.9 от цитирания закон са визирани физическите лица, упражняващи свободна професия.

Йерархичността е най-характерната черта на системата на нормативните актове. Йерархията на нормативните актове е динамично и исторически променливо явление. Като цяло тя зависи от вида и значимостта на държавния орган, който постановява съответния нормативен акт и се определя от юридическата сила на нормативния акт, колкото е по-голяма юридическа сила има, толкова по-високо стои в йерархията. Най-високо стои Конституцията на Република в България (КРБ), след конституцията са международните договори, които отговарят на изискванията на чл.5 ал.4 от Конституцията. Веднъж станали част от вътрешното ни право, се нареждат след Конституцията и над законите. Международните договори се прилагат с приоритет пред законите. Най-накрая са подзаконовите нормативни актове, те имат най-малка юридическа сила в сравнение с останалите. При противоречие на различни нормативни актове се прилага този, който стои по-високо в йерархията. Подзаконовите нормативни актове се издават от централните органи на държавната власт, които са упълномощени за това. Подзаконовите нормативни актове се издават въз основа и за прилагане на закона. Целта на подзаконовите нормативни актове е да детайлизират и доразвият нормативната уредба определена от закона. Предвидена е правна възможност всеки правен субект, имащ правен интерес да оспори законосъобразността на който и да подзаконов нормативен акт, без ограничения във времето. По отношение на законите, такава правна възможност не е предвидена, което произтича от положението им в йерархичната система на нормативните актове.

При постановяване на решенията по административни производства, образувани по жалби на физически лица срещу администратори на лични данни, Комисията се съобразява с принципите залегнали в АПК. Основен принцип в административното производство е залегнал в разпоредбата на чл.5, която определя, че в случаите когато постановление, правилник, наредба, инструкция или друг подзаконов нормативен акт противоречат на нормативен акт от по-висока степен, се прилага по-високият по степен акт.

Разгледана по съществото си регистрацията по ДДС представлява административно производство, което започва с подаване на молба от данъчно задълженото лице и приключва с индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК, изразяващ се в регистрация и даването на идентификатор по ДДС. Комисията за защита на личните данни не е овластена от закона да осъществява контрол по законосъобразността на този вид актове и произнасянето на Комисията, няма да е в този смисъл.

Идеята на законодателя е не да осуети достъпа до информация, съдържаща лични данни, а този достъп да се извършва по начин, че да бъдат гарантирани правата на физическите лица от неправомерно обработване на лични данни. С акта, постановен от ТД на НАП гр. П. косвено се нарушават разпоредбите ЗЗЛД, изразяващо се в неправомерно обработване на лични данни на физическото лице, чрез разпространяване на тези данни да неограничен кръг лица, които не са администратори на лични данни и не са налице предпоставките на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Комисията за защита на личните данни е овластеният орган, който следи за спазване на Закона за защита на личните данни, поради което е компетентният орган да се произнесе по жалбата на адвокат П.К., доколкото с този акт се нарушава неприкосновеността на личността и личният й живот.

С оглед изложеното, Комисията счита, че извършената регистрация, която по своята същност представлява обработване на лични данни, според дефиницията на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД е неправомерно, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 2 във връзка с изискванията на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД,

І.Уважава жалба с рег.№ № 9576/ 26.08.2010г., подадена от П.К. срещу НАП и Териториална дирекция П.

ІІ.На основание чл.10, ал.1, т.5 от ЗЗЛД издава следното задължително предписание:

В едномесечен срок от получаване на настоящето решение администраторът на лични данни НАП да отмени регистрацията по ЗДДС на адвокат П.Д.С.-П.К. със записване на единният й граждански номер със знак “BG” и да извърши регистрация с идентификатор по БУЛСТАТ.

Задължава администратора на лични данни да уведоми Комисията за защита на личните данни за изпълнението на задължителното предписание, като изпрати копие на удостоверението за регистрация по ДДС на жалбоподателката.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.