Решение по жалба вх. № 938/ 28.02.2011 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.06.2011г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. №938/28.02.2011г., подадена от П.И.Б.-С. срещу „Б.М.” АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на редовно заседание, проведено на 13.04.2011г., жалбата е обявена за допустима и като ответна страна в административното производство е конституирана „Б.М.” АД.

П.С. сезира Комисия за защита на личните данни за това, че в издание на вестник „С.19” от 26.11.2010г. на заглавната и на шеста и седма страница са публикувани 6 нейни снимки. В жалбата се сочи, че към фотографските изображения има поместена статия, в която се съдържа невярна информация, засягаща личния живот на жалбоподателката.

Госпожа С. твърди, че не е давала съгласието си и не е била уведомена, че издателството има намерение да публикува материал за нея.

Жалбоподателката счита, че с публикацията е извършено нарушение на правата й по ЗЗЛД от фирмата, издаваща вестник „С.19” – „Б.М.” АД, както и че свързаните с нея лични данни са били обработени неправомерно с неавтоматични средства. Според госпожа С., фотографските изображения и изписването на името й е достатъчно като информация, чрез която тя може да бъде индивидуализирана по безспорен начин. Публикуването им във вестника, представлява обработване на личните й данни.

В жалбата се твърди още, че със статията и направените коментари към снимките се цели тя да бъде показана в обидна светлина. Госпожа С. уточнява, че публикуваните й фотографски изображения са били направени на обществена повява, която е имала за цел да отрази участието й в национален форум.

Със сезирането на Комисията, П.С. иска да се установи, извършеното от „Б.М.” АД нарушение по отношение на личните й данни, като бъде наложено на администратора на лични данни, административно наказание. Жалбоподателката счита, че извършеното спрямо нея нарушение се явява повторно по смисъла на ЗЗЛД, поради което размера на наложената санкция, следва да бъде определен , съгласно чл.42а от ЗЗЛД.

Към жалбата е приложно копие от изданието на вестник „С.19” от 26.11.2010г.

В условията на служебното начало, залегнало в административния процес и изясняване на обстоятелствата от значение за случая, на основание чл.36, ал.2 отАдминистративно-процесуалния кодекс е изискано становище от „Б.М.” АД, както и да представи на относимите доказателства по случая.

На 13.03.2011г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище от дружеството, издаващо вестника, в което се уточнява, че фотографските изображения на госпожа С. са направени от екип на вестника на 04.11.2008г. по време на обсъждане на Закона за туризма, провело се в гранд-хотел „С.”. Твърди, се че снимките се съхраняват в издателството и при направата на анализ може да бъде установено, че те не са манипулирани или обработвани по никакъв начин.

Издателството приема, че не е извършило нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, тъй като добросъвестно са осъществили професионалната си дейност, поради което счита че жалбата на П.С. е несъстоятелна.

Към становището е приложено като доказателство заверен препис от вестника.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу „Б.М.” АД, което е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.

За датата на откритото заседание страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Страните не се явяват и не се представляват, като е постъпила молба от адвокат И.Л., повереник на П.И.Б.-С., която по същество на спора представя писмени бележки и становище по жалбата, ведно с пълномощно, с което П.С. упълномощава адв. И.Л. от САК да я представлява по конкретното административно производство.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

В качеството си на физическо лице П.И.Б.-С. е сезирала КЗЛД срещу неправомерно обработване на свързаните с нея лични данни от „Б.М.” АД, администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Твърдяното неправомерно обработване на данните се изразява в публикуване на фотографски изображения на жалбоподателката.

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В §1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД е дадена легална дефиниция на “Обработване на лични данни”. Съгласно това определение, обработване е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

От приложените към административната преписка доказателства се установи по безспорен начин, че „Б.М.” АД е обработила по смисъла на ЗЗЛД, свързаните с госпожа С. лични данни. Обработването е извършено посредством разпространяването им до неограничен кръг от лица с публикуване на снимките й, които представляват лични данни по смисъла на ЗЗЛД.

При преценката на основателността на жалбата, в изпълнение на дадените й правомощия по прилагане на ЗЗЛД, КЗЛД потърси разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице, правото на свобода на печата, т.е. баланса между обществения интерес и правото на личен живот на физическите лица, чиито лични данни се обработват.

Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсолютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил.

Приложимостта на ЗЗЛД е при обработването на лични данни с автоматични или не автоматични средства. При обработване на данните с неавтоматични средства, данните трябва да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. Съгласно установената практика на КЗЛД, печатните издания представляват регистър по смисъла на закона.

В конкретния случай, Комисията счита, че публикуването на фотографските изображения на госпожа С. във вестник „С.19” не е извършено само и единствено за журналистически цели, а целта е да се накърни неприкосновеността на личността и на доброто й име след обществото. Видно от събраните по административната преписка доказателства се установи, че снимките са направени по повод друго събитие, а именно обсъждане на Закона за туризма, провело се в гранд-хотел „С.” и по никакъв начин не кореспондират и няма как да илюстрират текстовият материал в статията. Коментарите върху фотографските изображения не могат да се определят като журналистически, а целта им е да уронят престижа на субекта, който е изобразен върху тях. Снимките отразяват специфичните признаци, свързани с физическата и физиологическата идентичност на жалбоподателката. Информацията, която се съдържа в тях, представлява възпроизводство на образа на госпожа С.

По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД “лични данни” са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или повече специфични признаци. При взимане на решението си, Комисията се съобрази с обстоятелството, че П.С. е публична личност, известна в общественото и медийното пространство. Чрез възпроизводството на образа с фотографските изображения на госпожа С., съчетана с информацията по отношения на нея, която са съдържа в журналистическият материал, тя може да бъде идентифицирана еднозначно от неограничен кръг лица. От обстоятелството, че е обществена личност следва, че не е необходима допълнителна информация, за идентификацията на лицето. На основание изложеното, Комисията приема, че снимката представлява лични данни.

Правото на неприкосновеност на личния живот е едно от основните човешки права. Целта на това право е да осигури защита на лицата от намеса в личната им сфера. Значимостта на това право се определя и от факта, че то е разписано в Конституцията на Република България, както и че е международно признато.

На следващо място, личните данни съдържащи се във фотографските изображения П.С. са обработени по допълнителен начин, несъвместим с целта, за която са събрани, а именно заснемане и отразяване на обществено събитие, обсъждане на Закона за туризма, провело се в гранд-хотел „С”. Журналистическите статии със заглавие „Най-богатата българка в премеждие” и „С. била келнерка в шкембеджийница!!!” и не кореспондират със събитието, на което са направени снимките и не го отразяват. Личните данни не са в първоначалния вид, в който са събрани.

При разпространяването на личните данни на жалбоподателката, което е действие по обработване по смисъла на ЗЗЛД, чрез публикуването им във вестника, администратора на лични данни не е изпълнил задължението си по чл.23, ал.1 от ЗЗДЛ, да защити данните от неправомерно разпространение.

С настоящето решение Комисия за защита на личните данни, установи по безспорен начин, че „Б.М.” АД, представлявано от А.А. на 26.11.2010г. в гр. С. е извършило административно нарушение изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, с която на администраторите на лични данни е вменено задължението да предприемат необходимите технически и организационни мерки, за защита на данните от неправомерно разпространение. Неправомерно са разпространени свързаните с П.И.Б.-С. лични данни, което представлява неправомерно обработване. С неизпълнение на цитираната разпоредба е извършено административно нарушение от страна на “Б.М.” АД, което подлежи на санкциониране съгласно ЗЗЛД. При определяне размера на налаганото с настоящето решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга. Като утежняващо обстоятелство при извършване на административното нарушение се взе предвид, че по аналогичен случай, администраторът на лични данни е извършил същото нарушение – неправомерно разпространяване на лични данни в нарушение на разпоредбата на чл.23 от ЗЗЛД. Размерът на налаганото с настоящето решение административно наказание е съобразен с факта, че първоначалното решение е оспорено пред Върховен административен съд и не е налице повторно нарушение по смисъла на чл.42а от ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.39, ал.2 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация,

РЕШИ :

1.Уважава жалба с рег. рег. №938/28.02.2011г., подадена от П.И.Б.-С. срещу „Б.М.” АД.

2. На основание чл.42, ал.9 във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага на „Б.М.” АД, ЕИК 200286361 със седалище и адрес на управление: гр. С., Столична община, район Оборище, ул. Искър №8, ет.5, представлявано от А.Д.А., административно наказание– имуществена санкция в размер на 3700 / три хиляди и седемстотин/ лв. за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд С. град.