Решение по жалба вх. № 9274/ 26.07.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.06.2011 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. № 9274/26.07.2010г., подадена от М.К.О. срещу нотариус П.Д. с рег.№332, с район на действие районен съд гр. В. и помощник-нотариус С.Д. при нотариус П.Д.

Административното производство е образувано по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на редовно заседание проведено на 06.04.2011г. жалбата е обявена за допустима и като ответна страна в административното производство е конституирана П.Д. с рег.№332, с район на действие районен съд гр. В. и помощник-нотариус С.Д. при нотариус П.Д.

Жалбоподателят сезира Комисията с оплакване, че нотариус П.Д. и помощник нотариус С.Д., в качеството им на администратори на лични данни, неправомерно са разпространили свързаните с него лични данни, а именно: трите имена, единен граждански номер и номер на мобилен телефон. Разпространяването на личните данни е извършено чрез разлепването на съобщения на четири места по вратата и прозорците на сграда, находяща се в гр. В., ул.”Осми март”.

Жалбоподателят твърди, че на 21.07.2010г. му се обадил негов приятел, който го информирал, че на домашният му адрес има разлепени уведомления по чл.47 от ГПК от нотариус П.Д. и помощник нотариус по заместване С.Д. Приятелят на жалбоподателят отлепил едно от съобщенията, за да го запознае със съдържанието му, а на останалите направил снимки.

М.К.О. счита, че никъде в ГПК не е указано, че уведомлението по чл.47 от ГПК, следва да съдържа единият граждански номер и номер на мобилен телефон на лицето, до което е отправено съобщението. Счита, че ако нотариусът има достъп до пощенска кутия, той следва да пусне уведомлението в нея, вместо да го разлепя по прозорците и вратите на сградата, където живее лицето. Жалбоподателят възприема, че връчването на нотариална покана, не следва да бъде извършвано по реда на чл.47 от ГПК, а по правилата на чл.592 ГПК.

М.К.О. иска от КЗЛД да установи, че е нарушено правото му на личен живот и неправомерно в нарушение на ЗЗЛД са обработени свързаните с него лични данни от страна на администратор на лични данни.

Иска от Комисията да наложи административно наказание на нотариус П.Д. и помощник нотариус по заместване С.Д.

Жалбата е подадена чрез адвокат Д.Б. към адвокатска колегия гр. В.

Към жалбата като доказателства е приложен снимков материал на изготвените от нотариус С.Д. уведомления с правно основание чл.47 ГПК и пълномощно на адв. Д.Б.

В условието на служебното начало за събиране служебно на доказателства от административния орган, пред когото се развива производството и на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискано становище по жалбата от нотариус П.Д.

На 02.03.3011г. н КЗЛД е депозирано писмено становище по жалбата от адв. М., пълномощник на нотариус П.Д. Изразява се становище за неоснователност на жалбата, поради факта, че разпоредбата на чл.580, ал.1, т.3 от ГПК, в която са определени реквизитите, които следва да се съдържат в нотариалният акт, задължава нотариусите да вписват трите имена и единият граждански номер на лицата участващи в нотариална акт. Изписването на тези данни е и предпоставка за валидността на нотариалния акт. Аналогични изисквания има и по отношение съдържанието на нотариалните покани. Безспорната индивидуализация на жалбоподателя, с оглед връчвана на нотариална покана е предпоставката нотариус Д. да обработва свързаните с него лични данни.

Изтъкват се доводи, че публичният характер на нотариалните актове, които се съхраняват в агенция по вписванията, осигурява свободен достъп до тях на заинтересованите лица, без за това да е необходимо разрешение от държавен или друг орган.

Към становището е приложено адвокатско пълномощно.

С оглед изясняване на всички факти и обстоятелства по случая и определяне, съгласно чл.15 от АПК, страните в административното производство, с писмо изх.№9274/16.03.2011г. на Председателя на КЗЛД е изискано от нотариус П.Д., информация дали помощник-нотариус С.Д., при изготвяне на съобщенията до жалбоподателя е действала в качеството си на помощник-нотариус, съгласно чл.40 от закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/ или като помощник-нотариус, който замества титуляр нотариус, съгласно чл.46 от ЗННД.

На 22.03.2011г. е депозиран отговор от нотариус Д., в които се уточнява, че С.Д. е вписана в регистъра на Нотариалната камара като помощник-нотариус по заместване при нотариус П.Д. за срок от две години, считано от 03.06.2009г.

Към отговора са приложени като доказателство: удостоверение изх.№49/03.06.2009г. на Нотариалната камара и заповед №ЛС-И-285/18.05.2009г. на Министерство на правосъдието.

На откритото заседание, насрочено за 04.05.2011г. за разглеждане на жалбата по същество, страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК.

Жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява, не се представлява. П.Д. се явява адвокат М. с пълномощно по преписката, за Нотариалната камара на Република България се явява Ц.П.И. с конкретно пълномощно по настоящата административна преписка.

От събраните в административното производството писмени доказателства, Комисията намира за установено следното:

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните. Текстът на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД изрично урежда хипотезите, при наличието на които се допуска обработването на лични данни. Обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените в нормата условия. Едно от тези условия е обработването на личните данни да е в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.

Законът за защита на личните данни се прилага за защитата на правата на физическите лица при обработване на свързаните с тях лични данни от лица, имащи качеството на администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД. От извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни се установи, че нотариус П.Д. е изпълнила задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е подала заявление за регистрирането и като администратор. Заявени са 8 броя регистъра.

В чл.1, ал.1 от ЗЗЛД е гарантирана неприкосновеността на личността и правото на личен живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на личните им данни в процеса на свободното движение на данните. В чл.2 от ЗЗЛД, законодателят е определил принципите, на които следва да съблюдава всеки администратор на лични данни при обработването им. Обработването на личните данниследва да се извършва законосъобразно, добросъвестно, както и данните да бъдат съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

В правомощие на Комисия за защита на личните данни е да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица.

Жалбата на М.К.О. е насочена срещу неправомерно обработване на личните му данни от страна на помощник-нотариус С.Д. Твърдяното неправомерно обработване се изразява в изписването на единният граждански номер и номера на мобилният му номер в изготвено на основание чл.47 от ГПК съобщение от помощник-нотариуса до жалбоподателят. Съобщението е било залепено на видно за неограничен кръг от лица място, на жилището където той живее.

В глава петдесет и четвърта от Гражданско процесуалния кодекс са изчерпателно изброени видовете нотариални производства. Съгласно чл.569, т.3 от ГПК, нотариални са производствата, по реда на които са извършват:нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариус за извършване пред него. Редът за връчване на книжата и документите в нотариалните производства е регламентиран в разпоредбата на чл.47 от ГПК.

Правомощията на нотариусите да връчват книжа и документи са разписани и в закона за нотариусите и нотариалната дейност.

В конкретния случай помощник-нотариус С.Д. е изготвила уведомление, с което е уведомила М.К.О., че има изготвена нотариална покана рег.№2572, том I, акт №140/20.07.2010г. до него. Целта на изготвеното уведомление е да съобщи на адресата му за съществуването на нотариалната покана, както и последствията при неявяването в нотариалната кантора и неполучаването на поканата.

Посочването на имената, единният граждански номер и номера на мобилния телефон на жалбоподателя в уведомлението са с цел, адресатът на уведомлението да бъде безспорно индивидуализиран, с оглед качеството му на страна в нотариалното производство. Следва да се отбележи, че към момента на изготвяне на съобщението до жалбоподателя, С.Д. е действала като помощник-нотариус по заместване, тоест замествала е титуляра нотариус П.Д.

От събраните в хода на административното производство доказателства, може да се направи обоснован извод, че не е налице неправомерно обработване на свързаните с жалбоподателя лични данни.

Личните данни са събрани за точна и конкретна цел, а именно образувалото се административно производство пред помощник-нотариус С.Д. и са използвани само за тази цел, при спазване на разпоредбите на ГПК, регламентиращи начините за съобщаване на заинтересованите лица. Личните данни на жалбоподателят са обработени на правно основание – нормативно установено задължение за нотариусите, регламентирано в Закона за нотариусите и нотариалната дейност и Гражданско процесуалния кодекс, което от своя страна е и условие за допустимост при обработването на лични данни, разписано в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл. 42, ал. 1 от Закона за защита на личните данни

Оставя без уважение жалба с рег. № 9274/26.07.2010г., подадена от М.К.О. срещу нотариус П.Д. с рег.№332, с район на действие районен съд гр. В. и помощник-нотариус С.Д. при нотариус П.Д. като неоснователна.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.