Решение по жалба вх. № 9127/ 14.07.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав:Председател: Венета Шопова и членове- Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 15.12.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. № 9127/14.07.2010 г. от И.К. от гр. К. срещу Министерство на вътрешните работи (МВР).

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят – не се явява, не се представлява, не ангажира допълнителни доказателства за целите на административното производство по жалбата.

За министъра на вътрешните работи се явява главен юрисконсулт Д.В.Й. – с пълномощно, рег. №І-18309/29.07.2009 г., представя разпечатка от входящия регистър на Централно деловодство на МВР за датите 24 и 25 ноемврина 2009 г.

За „С.” АД не се явява процесуален представител.

ЖалбоподателятИ.К. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че органите на МВР-К. неправомерно обработват негови лични данни, както и че му е отказан достъп до тях и съгласно твърденията и приложените писмени доказателства, фактическата обстановка по случая е следната:

В началото на 2009 г. при рутинна проверка от органите на МВР е установено, че в информационните масиви на МВР фигурира информация за жалбоподателя като извършител на деяние „по чл. 129 от НК”, което според него се счита за „причиняване на средна телесна повреда”, за което твърди, че не отговаря на истината. Жалбоподателят се обръща с молба до Директора на ОДП- К. за изясняване на случая, за резултатите от което желае да бъде уведомен писмено. На 19.06.2009 г. от ОД на МВР- К. изпращат писмо с отговор на И.К., в което се указва реда и начина за предоставяне на исканата от него информация. Неудовлетворен от отговора на МВР г-н К. сезира Окръжна прокуратура- гр. К. с молба №1666/ 06.07.2009 г. с изложени в нея мотиви и съмнения относно злоупотреба с личните му данни. До момента не е уведомен за хода и резултатите от прокурорската проверка. Междувременно при проведена среща с прокурор от РП- К. е уведомен, че няма да получи писмен отговор, поради факта, че е получил отговор от ОД на МВР- К.

На 20.11.2009 г. И.К. изпраща чрез куриерска фирма „С.” Заявление за достъп до информация до министъра на вътрешните работи, относно обработваните за него лични данни. До момента исканата информация не му е предоставена.

Жалбоподателят иска от комисията съдействие за достъп до обработваната за него информация от страна на МВР, както и да бъде потърсена отговорност от администратора на лични данни за нарушение на правата му по ЗЗЛД.

Към жалбата се прилага копие от Заявлението до МВР, Жалба до ОП- К. с вх. №1666/06.07.2009 г. и квитанция за куриерската услуга.

В условията на служебно начало, с писмо изх. № 9127/09.08.2010 г. от МВР е изискано писмено становище по жалбата, както и предоставяне на разпечатка от АИС „Централен полицейски регистър” за лицето И.М.К.

С писмо вх. № 9127/10/20.08.2010 г. от страна на МВР изразяват становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, излагайки необходимите за целта мотиви, като сочат, че няма данни за постъпило Заявление за достъп до информация в тяхната деловодна система от жалбоподателя. От предоставената справка от АИС „Централен полицейски регистър” няма данни за жалбоподателя като извършител на деяние „нанасяне на средна телесна повреда”.

С Решение от 04.10.2010 г. (Протокол № 33) Комисията изисква от „С.” АД справка относно пратка с номер на товарителница 30333529, както и информация за получаване на същата пратка от министъра на вътрешните работи.

С писмо вх. № 9127/10/28.10.2010 г. от страна на „С.” АД съобщават, че въпросната пратка е приета в офиса им в гр. К. на 23.11.2009 г. в 11.44 ч. Посочва се, че жалбоподателят е декларирал, че съдържанието на пратката е документи с адресат – министъра на вътрешните работи. Пратката е доставена на 24.11.2009 г. в 10.02 ч., като получател на пратката е г-н Н. Не се представят доказателства, тъй като товарителницата е унищожена, тъй като не съществува нормативно установено задължение за нейното съхранение.

От страна на министъра на вътрешните работи с писмо вх. № 9127/10/25.10.2010 г. заявяват, че посоченото заявление за достъп до лични данни от И.К. не е постъпвало в деловодството на МВР, поради което не е било предмет на разглеждане по същество. В подкрепа на така изложеното твърдение се представя разпечатка от входящия регистър на Централно деловодство на МВР за датите 24 и 25 ноември, от която е видно, че не е регистриран документ от такова лице за тези два дни.

На09.12.2010 г., след като се запознава с преписка с рег. № 9127/14.07.2010 г., И.К. подава молба с рег. № 9127/10/09.12.2010 г. до Комисията с искане за прекратяване на производството по подадената от него жалба и предоставяне на посочени материали от посочената административна преписка.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 10 ,ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД във връзка с чл. 56, ал. 1 от АПК, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.