Решение по жалба вх. № 8911/ 01.07.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 06.10.2010г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество Жалба с рег. №8911/ 01.07.2010 г., подадена от Д.М.Р. срещу „Б.М.” АД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 28.07.2010г., жалбата е обявена за допустима и като ответна страна в административното производство е конституирана „Б.М.” АД.

Димитър Д.М.Р. сезира Комисията, че на последната страница на брой ***** на издавания от „Б.М.” АД вестник „Деветнадесет минути” е публикуван материал, рекламиращ вестник „Супер деветнадесет минути”. В рекламния материал с надпис „*****” е поместена снимка на господин Д.М.Р. в едър план, който посочва вестник „Супер деветнадесет минути”.

Жалбоподателят уведомява Комисията, че между него и „Г.В.” ООД има сключен на 22.07.2009г. импресарски договор. По силата на договора, в качеството на импресарио и продуцент, „Г.В.” ООД притежава изключителното право да урежда участията му под всякаква форма на рекламни изяви. Публикуването на снимката му във вестник „Деветнадесет минути” под формата на рекламен материал е извършено без уведомяването и без изричното му съгласие, както на него, така и на продуцента „Г.В.” ООД. Образът на жалбоподателят е свързан с рекламирането на вестника и е направено посредством фотомонтаж.

С неоторизираното използване и публикуване на образа му, господин Д.М.Р. счита, че е осъществено грубо нарушаване на правата му по ЗЗЛД. Д.М.Р., твърди, че фотографската снимка, която изобразява лика му, представлява лични данни по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Снимката му съдържа информация, която се отнася до него и чрез нея е идентифициран чрез специфичния си признак – образа му.

Жалбоподателят желае от Комисията да санкционира „Б.М.” АД за неправомерното обработване на свързаните с него лични данни. Иска да се установи, дали дружеството е регистрирано пред Комисията като администратор на лични данни и в случай, че администратора не е изпълнил задължението си за регистрация, да бъде санкциониран и за това нарушение на ЗЗЛД.

Към жалбата е приложено копие от вестник „Деветнадесет минути”, бр.***** .

В условията на служебното начало и на основание чл. 36, ал.2 от Административно -процесуалния кодекс от „Б.М.” АД е изискано да изразят становище по жалбата.

В депозираното на 21.07.2010г. от „Б.М.” АД становище е уточнено, че твърденията, съдържащи се в жалбата за нарушаване на ЗЗЛД са неоснователни. Изразява се твърдение, че в жалбата не е посочено конкретно, в какво се състои извършеното нарушение на закона от дружеството, което списва вестник „Деветнадесет минути”. Изразява се мнение, че външният вид на човек не може да се третира като информация, касаеща личната му и интимна сфера, достъпът до която би могъл да бъде регулиран с оглед факта, че социалният живот и контакти предполагат сами по себе си предоставяне на достъп до тази информация на неограничен кръг от лица. Лицата, занимаващи се с артистична дейност и използвайки лика си във връзка с дейността си, го превръщат в публична личност. В становището е посочено, че продуцентът на жалбоподателя е изразил мнението си в национален ефир, като е заявил, че според него публичните личности няма защо да се оплакват от интереса към тях, а ако трябва нечии лица да бъдат закривани, с оглед правото им на личен живот, това са лицата на децата им.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу дружеството „Б.М.” АД, което е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.

За датата на откритото заседание страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Касабов, надлежно упълномощен. Ответната страна не се представлява.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

В качеството си на физическо лице, Д.М.Р. е сезирал КЗЛД срещу неправомерно обработване на свързаните с него лични данни от „Б.М.” АД, администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД. Твърдяното неправомерно обработване на данните се изразява в публикуване на колаж, в който се съдържа снимка на жалбоподателя.

В §1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД е дадена легална дефиниция на “Обработване на лични данни”. Съгласно това определение, обработване е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

От приложените към административната преписка доказателства се установи по безспорен начин, че „Б.М.” АД е обработила, свързаните с господин Д.М.Р. лични данни. Обработването е извършено посредством разпространяването им до неограничен кръг от лица с публикуване на колаж, в който се съдържа снимково изображение на жалбоподателя.

При преценката на основателността на жалбата, в изпълнение на дадените й правомощия по прилагане на ЗЗЛД, КЗЛД потърси разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице, правото на свобода на печата, т.е. баланса между обществения интерес и правото на личен живот на физическите лица, чиито лични данни се обработват.

Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсолютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил.

В конкретния случай, Комисията счита, че публикацията във вестник „Деветнадесет минути” притежава характеристиките на рекламен материал.

Приложимостта на ЗЗЛД е при обработването на лични данни с автоматични или не автоматични средства. При обработване на данните с неавтоматичните средства, данните трябва да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. Съгласно установената практика на КЗЛД, печатните издания представляват регистър по смисъла на закона.

В становището си “Б.М.” АД е посочила начина и мястото, по който е направена снимката на жалбоподателя, използвана за направата на колажа, публикуван в бр.***** на вестник “Деветнадесет минути”. Снимката на Д.М.Р. е направена на обществено събитие – откриване на спа хотел в гр. Д. Снимката отразява специфичните признаци, свързани с физическата и физиологическата му идентичност. Информацията, която се съдържа в снимката, представлява възпроизводство на образа на жалбоподателя. По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД “лични данни” са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или повече специфични признаци. При взимане на решението си, Комисията се съобрази с обстоятелството, че Д.М.Р. е обществена личност, изявяваща се в театъра и медиите. Чрез възпроизводството на образа със снимката на жалбоподателят, той може да бъде идентифициран еднозначно от неограничен кръг лица. От обстоятелството, че е обществена личност следва, че не е необходима допълнителна информация, за идентификацията на лицето. На основание изложеното, Комисията приема, че снимката представлява лични данни.

На следващо място, личните данни съдържащи се във фотографския образ на Д.М.Р. са обработени по допълнителен начин, несъвместим с целта, за която са събрани, а именно заснемане и отразяване на обществено събитие, откриване на спа хотела в гр. Д. Във брой ***** на вестник „Деветнадесет минути” на последната страница, със снимката на Д.М.Р. е направен колаж и към нея е добавено изображение на вестник „Супер деветнадесет минути” и изписване на текста „За всеки по нещо. Всеки петък.” Личните данни не са в първоначалния вид, в който са събрани. При разпространяването на личните данни на жалбоподателя чрез публикуването им във вестника, администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си по чл.23, ал.1 от ЗЗДЛ, да защити данните от неправомерно разпространение.

С настоящето решение Комисия за защита на личните данни, установи по безспорен начин, че „Б.М.” АД на 23.04.2010г. в гр. София е извършило административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, с която на администраторите на лични данни е вменено задължението да предприемат необходимите технически и организационни мерки, за защита на данните от неправомерно разпространение. Неправомерно са разпространени свързаните с Д.М.Р. лични данни, което представлява неправомерно обработване. С неизпълнение на цитираната разпоредба е извършено административно нарушение от страна на “Б.М.” АД, което подлежи на санкциониране съгласно ЗЗЛД. При определяне размера на налаганото с настоящето решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.39, ал.2 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация,

1.Уважава жалба с рег.№8911/01.07.2010г. от Д.М.Р. срещу„Б.М. ” АД.

2. На основание чл.42, ал.9 във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага на „Б.М.” АД, ЕИК 200286361, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Оборище, ул. Искър №8, ет.5, представлявано от А.Д.А., административно наказание– имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лв.за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховния административен съд на Република България.